изпълнят желанието на безсърдечния вожд — да му доставят жив, дори не ранен лъв. При това, и най- малката драскотина по тялото на лъва щяла да бъде причина за най-строго наказание. Нещастниците, уплашени от страшните наказания, се хвърлили върху лъва с голи ръце и едва след като разкъсал десет жертви, лъвът бил хванат и вързан.
IX
Еднорогът
Като поговориха доста за лъвовете, нашите приятели преминаха на темата за ориксите. Оказа се, че най-запознат с тях е Фацетане, тъй като ориксите се срещаха много често в неговата родина, страната на кафрите. Ориксът живее в безводните пустини и се храни с тревата, която се среща тук-там из тези безплодни пространства. Той е благородно и смело животно, което често обръща в бяг дори и лъвовете със заплашителния си вид и особено с рогата си, както успяха да се уверят и нашите скватери. Когато бъде преследван, ориксът не се крие в гъстия храсталак; не бяга към водата, както правят другите антилопи, а се насочва към пустинята, като разчита единствено на бързия си бяг и в повечето случаи успява. Може да бъде настигнат само с много бърз и издържлив кон.
Нашите приятели бяха чували за това, че ориксът е отъждествяван с митичния еднорог, чието изображение се среща в древните гробници, и помолиха ботаника да им го разясни. Според Ханс това се оказваше резултат на недоразумение. В гробниците еднорогът е нарисуван в профил. Ориксът, погледнат отстрани, също като че ли има само един рог, а всъщност формата на главата и рогата му нямат нищо общо с животното от гробниците. Например, рогата на орикса са насочени толкова силно назад, че почти докосват гърба му, а рогът на митическия еднорог е насочен напред.
— Ако допуснем, че изображението е на съществуващо животно, и то живее в Африка — добави Ханс, — това несъмнено е обикновената антилопа гну. Учудвам се, че учените не са признали това до сега. Еднорогът и гну имат еднакъв строеж на главата и тялото, една и съща закръгленост на крайниците, еднаква опашка, завършваща със снопче косми. Наистина, антилопата има два рога, но те са разположени така, че отстрани изглеждат като един. Краищата им не се издигат по-високо от главата и вторият рог се слива с тъмния цвят на тялото и с гривата на животното. А рогът, който се вижда, е насочен напред също както при еднорога. Съвременните художници рисуват този рог прав, но по стените на гробниците извивката на рога е както при гну. Съвременните рисунки също могат да се приемат за верни, защото животното гну, докато е младо, има прави рога. Но аз нямам предвид само тази гледна точка. Древните египтяни несъмнено са познавали всички животни и навярно са избрали гну заради интересните му навици и необикновен външен вид. И няма нищо чудно в това, че египтяните са го избрали за рисунките в гробниците. Разпознаването му като животното еднорог е следствие на погрешно възприемане и тълкуване. Аз мисля, че ако е изобразено съществуващо тогава животно, това е била антилопата гну.
— А еднорогът, който се споменава в Библията, също ли е антилопа?
— Не — отговори Ханс, — еднорогът от Библията няма нищо общо с животните от египетските гробници. Когато Йов казва: „Можеш ли да привържеш еднорога с въже, да ти стане пазач? Ще се облегнеш ли на него, защото е много силен и ще му оставиш ли работата си? Ще му повярваш ли, че той ще възвърне семето ти и ще го посади в градината ти?“ — няма съмнение, че той говори за носорог.
Заговаряйки отново за орикса, младият учен каза, че това животно е вид антилопа. Други такива видове са адакс, абу-харб и алгазела. Адаксът се среща в Централна Африка. Той е голям, колкото капския орикс, но рогата му не са прави, а спираловидни, по-малки са у женската, както и при всички други животни с изключение на ориксите. Главата и шията на адакса са тъмночервени, тялото — възсиво, а на муцуната му има бяло петно. Адаксите ходят по двойки, но никога на стада и живеят в пясъчните пустини. Раздвоените им копита им позволяват свободно да се движат по пясъка. Адаксът е бил известен на древните хора, за него още Плиний споменава. Абу-харб е антилопа, висока на ръст, с остри и дълги рога, извити малко назад; с бледожълта козина и с кафяви петна по челото и бузите; шията и гърлото й са с ръждив цвят. По всичко друго този вид антилопа прилича на орикса. Точно с това име са наричали старите гърци и римляните това животно. Изображения на абу-харб се срещат в Египет и Нубия. За разлика от адакса, антилопите абу-харб живеят само на стада.
Колкото се отнася до алгазелата, която живее в Централна Африка, то за нея се знае твърде малко. Някои учени я считат за разновидност на абу-харб.
Когато Ханс завърши разказа си, беше станало време за лягане и всички пътешественици се настаниха в колите. След малко вече бяха заспали дълбоко.
X
Камилската птица
След прекосяването на Оранжевата река, младите скватери се отправиха на североизток. Ако бяха тръгнали право на север, скоро щяха да стигнат до границата на пустинята Калахари, тази южноафриканска Сахара, и щеше да им се наложи да я заобиколят откъм запад или изток. Бяха решили отдавна да стигнат до местността, намираща се източно от пустинята, където в изобилие се срещаха слонове, жирафи и биволи, а в реките — носорози и грамадни крокодили.
Водач беше Конго. Той беше обещал да заведе ловците на място, където се срещат грамадни животни, и никой не се съмняваше в това.
На следващия ден, след двубоя на Конго с лъвицата, керванът потегли на път и спря едва надвечер, след дълго дневно пътуване, край една височина. Единствената растителност по изсушената от слънцето равнина беше цъфналото алое, чиито яркочервени цветове бяха пръснати между редките палми и акации с грамадни бодли. Редките растения не можеха да прикрият голата, тъмносива, съвсем равна почва. Преди да стигнат до местата с богат лов, младежите трябваше да прекосят едно пустинно място, дълго повече от сто километра. Сто километра, без капка вода по пътя!
Спряха за почивка около един извор с бистра вода, може би последният в тази част на безплодната пустиня, която трябваше да преминат, и мислеха да останат там поне два дни, за да успеят да изсушат месото на ориксите и да оставят конете и воловете да съберат сили за тежкия преход.
Надвечер успяха да привършат устройването на лагера.
Ханс, който обичаше да се усамотява, беше седнал под едно дърво, малко надалеч от другите. Погледът му обхождаше безплодната равнина и изведнъж той забеляза под лъчите на залязващото слънце, съвсем близо до себе си, три двукраки животни, много приличащи на птици. Това бяха щрауси. Техният ръст и външен вид бяха толкова необикновени, че не можеха да бъдат сбъркани с друго животно.
Бяха един мъжкар и две женски. Мъжкият щраус е по-висок от женската, перата му са по-тъмни и рязко контрастират с белите пера по шията и опашката му. Женската е сивобяла и перата й не са така красиви, като тези на мъжкия, и затова се ценят много по-малко, както от диваците, така и от културните народи.
Щраусите вървяха бавно напред, без каквото и да било безпокойство; очевидно не бяха усетили присъствието на хората. Без да спират, щраусите протягаха шии наляво и надясно и пощипваха листа, кълвяха семена и плодове. Тъй като вървяха все направо, ботаникът реши, че са се запътили нанякъде, за да прекарат нощта. Те минаха близо до него и скоро се отдалечиха.
Първата мисъл на Ханс беше да се обади на приятелите си, които, заети със своя работа, сигурно не бяха забелязали щраусите. Мина му през ума, че може би ще успеят да убият трите птици, които сякаш нарочно се появиха, за да бъде устроен лов за тях.
Но като размисли, той се отказа от това намерение. Щраусите не бяха много интересни за лов, освен може би за птицеловците Клаас и Ян. Но малките бяха много уморени и заспаха още щом слязоха от конете. По-добре беше да не ги събуждат.
А колкото до лова на щрауси, той беше почти невъзможен в тази открита равнина, където птиците не можеха да бъдат изненадани. Ханс знаеше от собствен опит колко бързо тичат те и не можеше да мисли, че ще могат да ги настигнат с изморените коне.
Без да мръдне от мястото си, Ханс само проследи с поглед огромните птици, които бавно се отдалечиха и скоро съвсем изчезнаха. Но бързо след това нещо ново привлече вниманието на Ханс.
