търсят храна. Пиленцата са големи колкото малка кокошка.
Родителите полагат много големи грижи за малките. Ако се появи опасност, женските се стараят да привлекат вниманието на нападателя върху себе си: преструват се на ранени, куцат, падат на земята. А в това време мъжкият се опитва да отведе малките надалеч.
По същия начин постъпват дивата патица, яребицата и много други птици.
Яйцата на щрауса са белезникави. Не са с една и съща големина и затова и излюпените пиленца са различно големи. Обикновено яйцето е около шестнадесет сантиметра голямо и тежи малко повече от килограм и половина. Печените щраусови яйца са много вкусни и дори само едно е достатъчно да задоволи апетита на гладен човек. В сравнение с обикновените кокоши яйца, едно щраусово се равнява по обем на около двадесет и четири кокоши.
Черупката им е много твърда и се използва за домакински съдове от бушмените и някои други африкански племена.
Напълно развитата мъжка птица е висока около три метра и тежи до сто и петдесет килограма. Краката й са дебели и мускулести, а само бедрото е по-голямо от всеки овнешки бут.
Някои казват, че щраусът е най-бързото животно на света. Едно е сигурно — конник не може да го стигне, освен ако не успее да му пресече пътя. Освен това щраусът е и много издръжлив и успява да избяга дори при много дълго преследване.
Когато тича, пръстите му чаткат като копита и изпод тях летят камъни. При по-силен бяг той разперва и крилата си.
Щраусът се защитава, ритайки с крака. Ударът му е толкова силен, че може дори да счупи ръката или крака на човек.
Но главното му средство за защита е неговата бдителност и силното му зрение, което му позволява да забележи отдалеч дори и много малък противник.
Всичко това много затруднява лова на щрауси. Птицата може да бъде издебната и убита само от засада, около нейното място за водопой.
Тъй като щраусите обикновено обитават места, отдалечени от реки и извори, много пътешественици са изказали предположението, че те изобщо не пият вода. Това не е вярно, дори и само поради факта, че разстоянията за тях нямат никакво значение. Други пътешественици, напротив, твърдят че ежедневно щраусите отиват към някое определено място да пият вода. Също така е наблюдавано, че заловените живи щрауси пият твърде много вода.
Но щом засити жаждата си, щраусът вече не може да тича толкова бързо и именно това използват ловците, които ги дебнат при мястото на водопоя.
Щраусите са ценени високо и много ловци са превърнали в професия тяхното преследване. Кожата им, която е много твърда и се отделя трудно, се използва за ушиване на дрехи. Перата им също са много ценни.
Вилхелм Дебелия каза, че тези птици лесно се опитомяват, че самият той е виждал опитомени щрауси в пограничните имения. Но той мислеше още, че това опитомяване не е изгодно, защото голямата птица, вместо да служи само като пазач на по-малките птици, ги мачка с крака и ги изяжда от лакомия. Освен това, щраусът поглъща и всичко, което му попадне пред очите — дреха, парче дърво или метал. Основно щраусите се хранят с клони от дървета и храсти, със семена и плодове, но от лакомия поглъщат и най- несмилаемите неща.
Както и другите птици, щраусите обичат солта, и затова големи стада могат да бъдат срещнати на солените почви в безплодните африкански равнини.
Месото на младите птици е вкусно, но това на възрастните е твърдо и с неприятен мирис. Яйцата са вкусни, особено за любителите. Викът на щраусите напомня звънливо кудкудякане, но понякога прилича и на лъвски рев. Когато е ранен или повален, щраусът съска като разсърдена гъска.
В Южна Америка живеят два вида щрауси: нанду и петизе. Те си приличат по вид, цвят и начин на живот, но не са еднакви на ръст и живеят на различни места. Нанду, който обитава широките равнини на Ла Плата, е по-едър от петизе, който се среща изключително в южната част на Патагония.
По външен вид нанду прилича на африканския щраус, перата му са сивокафяви. Но на ръст е по-малък, не повече от метър и половина. Перата му не се търсят толкова много и от тях се правят само домашни метлички и ветрила. Навиците на нанду са същите като на африканския щраус: живее на стада, изравя гнезда в пясъка, излюпва около тридесет-четиридесет яйца, много е подозрителен и предпазлив, бяга много бързо, рита много силно и остро пищи, когато го нападнат.
Но нанду си има и някои особености. Храни се с трева, корени и малки рибки, които остават на брега след спадането на водата в реките, с удоволствие гази във водата и плува през реките и бързите потоци. Ловците го залавят с ласо.
Петизе е по-малък от нанду, но по всичко друго прилича на него. Петизе е прекрасен ловец и живее край реките и дори в хладни местности. Яйцата му са светлосини.
В Северна Америка не се среща нито един от тези видове животни, макар че и там има огромни равнини.
В Южна Америка нанду живее в ограничена област, по на север към екватора.
Друг близък роднина на щрауса е птицата ему. По външен вид и навици тя напълно се доближава до щрауса и нанду. Възрастният мъжкар достига два метра височина. Ему живее също на стада, прави гнезда в пясъка, много е подозрителен, бързо тича, защитава се с ритане, отлично плува, издава звуци, напомнящи биене на барабан. Снася яйца, колкото тези на щрауса, но светлозелени на цвят.
В Австралия живеят две породи местни щрауси, а също и две породи нанду. По-дребните се срещат в Северна Австралия.
На полуостров Малака и Зондския архипелаг живее птицата казуар, също от семейството на щраусите, но напомня повече нанду и петизе. Тя има гъсто, тъмно оперение, което по-скоро прилича на косми, отколкото на пера. Шията и главата й са голи, кожата й е синкава, с оттенък на тъмночервено. Казуарът живее не в пустините, а в плодородните равнини и се храни със сочна трева. Навиците му са същите като на другите видове щрауси. И той рита при самозащита, снася яйцата си в пясъка и ги оставя да се мътят под лъчите на слънцето; тича бързо, брани се храбро и може да бъде считан за едно от най-интересните животни.
Накрая, Ханс разказа за птиците, които въобще нямат крила: аптериксите или киви-киви, които живеят в Нова Зеландия и са нощни птици. Но те нямат нищо общо с щраусите.
XIII
Лисицата и щраусовите яйца
Преди да заспят, нашите скватери съставиха план за лова на щрауси, който решиха да направят на следващия ден. Решиха да обградят птиците, така че те винаги да се натъкват на някой от ловците, накъдето и да побягнат, а той пък от своя страна да ги подгони към съседа си. Разпределението беше следното: Хендрик и Дебелия Вилхелм трябваше да тръгнат преди другите и като заобиколят много отдалеч, да застанат от противоположната страна на гнездото, при това доста далеч от него. Ханс и Аренд трябваше да застанат отляво и отдясно, а Ян и Клаас — на тръгнат право към гнездото. Този начин на подреждане на ловците беше използван често от туземците в Южна Африка. Щраусът, гонен насам и натам, в края на краищата се обърква и попада под изстрела на някой от ловците. Винаги предпазливият Ханс все пак предупреди приятелите си да бъдат извънредно внимателни, защото в такива случаи е възможно ранената птица да нанесе с крак силни удари на доближилите я ловци.
След това ловците се разделиха до сутринта, мечтаейки си за утрешните трофеи и за стария щраус и прекрасните му пера.
Смущаваше ги само съмнението дали шест души, от които двете — още момчета, ще бъдат достатъчни за залавянето на щрауса. Поради това решиха да вземат и двамата туземци, които макар и без коне, но много пъргави и издръжливи, нямаше да изостанат. Пък и оръжието им можеше спокойно да съперничи на огнестрелното. Като добавеха към тези сили и около половин дузина кучета, можеха да разчитат на успех.
Но този разумен план не можа да бъде осъществен заради едно съвсем непредвидено и досадно обстоятелство. Трябваше да бъдат заменени колана и част от седлото на Ханс, които през нощта бяха
