XI
Най-малката лисица
Ханс видя едно малко животно, колкото домашна котка, но съвсем неприличащо на нея. То имаше продълговата глава, остра муцуна, дълга, пухкава опашка и с крака, по-дълги отколкото на всички котешки представители. Но най-интересното нещо у него бяха ушите му, твърде дълги за тялото му, което беше най-много тридесет сантиметра дълго.
А само ушите бяха около петнадесет сантиметра, прави и широки, заострени към върха.
Гръбчето на малкото животно беше тъмножълто, а гърдите и корема — матовобели. Това не беше котка, но не беше и куче.
Веднага ще кажем, че то всъщност принадлежеше на кучешката порода. Това беше най-малката известна досега лисица, която в Южна Африка носи името каама.
Ту с долепване до земята и с пълзене като лисица, ту с притичване в лек тръс, а после пак със спиране и пълзене, сякаш криейки се, малкото животно продължаваше да се движи напред, очевидно по предварително определен път.
Накъде ли отиваше то? Каква ли плячка дебнеше?
Ханс продължаваше да следи животното и с голямо учудване забеляза, че каамата съобразяваше придвижването си с това на щраусите. Тя вървеше след тях и непрекъснато ги следеше с поглед. Щом щраусите се спираха, каамата се притискаше до земята, за да се скрие от тях, и пак се затичваше, когато птиците тръгваха напред. Каамата се криеше във всеки срещнат храст, без да сваля очи от трите двукраки пред себе си. Явно каамата ги преследваше. Но с каква цел? Макар че проявяваше голяма предпазливост, не можеше да се мисли, че това малко животно има неприятелски намерения към грамадните щрауси. Сигурно то много добре знаеше, че само един удар с крак на огромната птица ще го запрати надалеч.
Но все пак защо вървеше след тях? Каамата дебнеше щраусите за голямо учудване на Ханс, който не можеше да разбере причините, които караха мъничката лисица да преследва опасните за нея животни.
Когато щраусите и преследващата ги каама се отдалечиха твърде много, ботаникът извади далекогледа си, с който не се разделяше никога, и успя да забележи, че малкото животно продължаваше преследването си.
Изведнъж трите щрауса се спряха. Сякаш се посъветваха за нещо, а после мъжкият приседна на земята. Дългите му крака се скриха и като че ли той стана по-дебел и по-широк. Сякаш мътеше яйца. Ако се съдеше по местността, можеше да се предположи, че на това място може би има гнездо. Наоколо се виждаха и някакви купчинки, също като краищата на гнездо. На щраусите им е достатъчна само една дупка в пясъка, където да снесат яйцата си, и затова гнездата им трудно можеха да бъдат забелязани. През далекогледа се виждаха и някакви бели предмети наоколо, които много напомняха яйца. Те бяха кръгли и големи, колкото топки за билярд. Ханс съобрази, че всъщност са много по-големи и са именно щраусови яйца.
Като минаха малко по-настрани, женските на свой ред приседнаха, по-точно коленичиха, а мъжкият дори долепи гърдите си до земята. Това окончателно убеди Ханс, че мъжкият мътеше яйцата, а женските се приготвяха да спят.
Ханс не се учуди. Той знаеше, че при тези птици мъжкият участва в мътенето, обикновено нощем, когато ставаше студено и с по-голямото си тяло успяваше да затопли гнездото. Освен това, през нощта той беше и по-добър защитник в случай на нападение. На разсъмване щеше да го смени едната от женските. Често щраусът има повече от една другарка.
От всичко до тук Ханс заключаваше, че на това място се намира гнездото на щраусите, и че мътенето трае вече известно време. През деня птиците изоставяха гнездото и се отдалечаваха, но това не можеше да попречи на мътенето заради горещината. И колкото по-горещ беше климатът, толкова по-бързо се излюпваха яйцата.
Увлечен в наблюдението си, Ханс беше забравил за малката лисица и когато се сети за нея и потърси да я види с далекогледа си, намери я под един храст, сякаш легнала да нощува. Тя обикновено предпочиташе някаква дупка, но явно наоколо нямаше такава.
Беше се стъмнило вече съвсем и Ханс се отказа от наблюдението си. Като прибра далекогледа, той се присъедини към другите скватери.
XII
Птици без крила
Ханс веднага разказа това, което беше видял. Всички го изслушаха с голямо внимание, особено Клаас и Ян, които съжаляваха много, че не са успели и те да видят щраусите и лисицата. Дори се разсърдиха, че Ханс не ги е повикал. Не можеха да бъдат сигурни, че ще има друг подобен случай и че щрауси ще се осмелят да се приближат толкова много до хората. Те обвиняваха Ханс, че е забравил за приятелите си и е мислил само за собственото си удоволствие.
Ако ставаше дума за биволи, жирафи или дори слонове, двете момчета нямаше да бъдат чак толкова ядосани, защото ловът на такива зверове не ги вълнуваше колкото Хендрик или Виллхелм, но малките признаваха само лов на птици. Нямаше значение, че с дребните си сачми не биха причинили на щраусите дори и драскотина.
Кой знае още колко време щяха да мърморят хлапетата, ако Ханс не беше започнал друг разказ, който също ги заинтересува.
Фацетане също се включи: той беше прекарал по-голямата част от живота си в пустинята, където имаше много щрауси. Бушменът страдаше от липсата на внимание към себе си, особено след подвига на Конго, и сега беше щастлив, че му се удаде случай да повиши авторитета си и да разкаже всичко, което знаеше за щраусите.
И така, като съчетаваха опитността на бушмена и знанията на Ханс, започнаха заедно да разказват за птиците-великани.
Пръв започна Ханс:
— Щраусите живеят главно в Африка, но се срещат и на други места. Същото име са дали на местните птици, много приличащи на щраусите, пътешествениците из Южна Америка, Австралия и островите на Индийския океан. Щраусите обитават пясъчните пустини на Африка, Сирия, Персия, Арабия, но никога горските блатисти и плодородни местности. Щраусите са били известни от незапомнени времена. Знае се, че на римския император Хелиогабал са били поднесени по време на пир шестстотин мозъка от щрауси наведнъж. Това показва, че тогава е имало твърде много щрауси.
— Ама че лаком човек! — възкликна Клаас.
— Страшно лаком! — потвърди и Ян; те двамата с Клаас винаги бяха на едно и също мнение.
— Сигурно след такова ядене той е имал в корема си повече мозък, отколкото в главата — отбеляза Аренд.
— Уверен съм в това! — на свой ред се обади Дебелия Вилхелм.
— Щраусът се нарича още камилска птица, защото напомня камилите — тези кораби на пустинята. И наистина, двата пръста на краката на щрауса са дълги като при камилата, шията и бедрата на щрауса също са голи, а на гърдите си има възглавничка, както и камилата. Плиний и Аристотел описват щрауса като полуживотно, полуптица.
По-нататък след научното описание, с участието и на Фацетане, който познаваше навиците на тези птици, разказът беше допълнен.
Щраусът е кротък, живее на стада до около петдесет птици, и мирно пасе из пясъчните пустини редом със зебри и антилопи. Мъжкият е многоженец — с по две или дори шест женски. Всяка женска снася от дванадесет до шестнадесет яйца. Издълбават гнездото в пясъка — дупка с диаметър около два метра. Мътят се най-много половината от снесените яйца, другите се оставят около гнездото, за да послужат по-късно за храна на новоизлюпените пиленца. Така мислеше бушменът, но Ханс не беше съвсем съгласен. Ученият мислеше, че в гнездото се оставят за мътене само толкова яйца, колкото би могъл мъжкият да покрие с тялото си, а другите просто се оставят наоколо за запас. Обикновено наведнъж се мътят около тридесет яйца. Фацетане разказа, че бил намирал дори и по четиридесет яйца в едно гнездо.
Казахме вече, че мъжкият участва в мътенето на яйцата, главно през нощта, а после го заменя някоя женска. Когато стане горещо, птиците напускат гнездото и оставят на слънцето грижата за топленето на яйцата. В зависимост от горещината, яйцата се излюпват за време от тридесет до четиридесет дни.
Малките се появяват напълно развити и тръгват още на следващия ден заедно с родителите си да
