същото. Започна се гоненица по дърветата. Скоро Харолд стигна върха на едно дърво, откъдето нямаше да избяга — наблизо не се издигаше друго дърво.
Имаше две възможности: да се предаде на мечката или, като се спусне бързо па земята, да се опита да се спаси с бягане. Той избра втората, като си мислеше, че упоритият му преследвач няма да може да го настигне. Но тук се излъга. Колкото и бързо да се мъчеше да бяга, страшният звяр го следваше по петите.
„Какво да правя сега?“ — питаше се с ужас момчето, усещайки, че силите му го напускат и че не е в състояние още дълго време да бяга. Както търчеше, удари главата си о един нисък клон и шапката му падна на земята. Мечката се спря, сграбчи я и започна да я къса на парчета. Харолд успя отново да се покатери на едно дърво. Поотдъхна си, видя, че мечката си свърши работата с неговата шапка и се кани да го последва. Тогава съблече връхната си дреха и я хвърли на упорития си враг. Сакото му сподели участта на шапката. После дойде ред на жилетката, на панталоните. Всичко само за няколко минути стана на парчета и все пак мечката се покатери на дървото.
Момчето остана по бельо и с ужас си мислеше какво ще стане по-нататък, ако и него хвърли на мечката. Изведнъж отдолу чу познат глас:
— Харолд!
— Тук съм!
— Къде?
— На върха!
— Къде на върха?
— На дървото.
— Че какво правите там?
— При мене има една мечка!
— Какво?
— Тук има мечка.
— Тогава слезте веднага долу!
— Не мога!
— Защо?
— Не ме пуска! За Бога, спасете ме!
Гласът отдолу изведнъж млъкна и Харолд отново си помисли, че няма да успее да се отърве от звяра.
В това време долу Стюарт и Хари се съветваха. Те не дочуха всички думи на Харолд и не разбираха поведението му. Стори им се твърде странно. Като познаваха лекомисления му характер, почти бяха готови да приемат, че е намислил да се пошегува и след това да им се надсмее.
— Не разбирам защо не иска да слезе? — чудеше се Стюарт.
— Детинщини, нали го знаете какъв е. Да си тръгваме, господин Стюарт. Той ще ни настигне. Напразно се върнахме.
— Не Хари усещам, че тук има нещо… Неговите шеги никога не са били така особени, при това напоследък той ги намали…
— Уверявам ви… — започна Хари, но като погледна нагоре, откъдето се чуваше гласът на брат му, забеляза мечката и с ужас я показа на Стюарт.
— Сега разбрах каква е работата!
Оказа се, че мечката по-рано е забелязала двамата приятели под дървото, усетила е, че са в подкрепа на нейния враг и че силите й по-нататък в борбата ще бъдат неравностойни с техните. Сигурно затова хитрият звяр започна тихичко да слиза от дървото с явното намерение да офейка незабелязано. Но като видя, че е открит и няма да успее да избяга, спря се на един клон не много високо от земята и зачака да види какво ще стане.
Като каза: „Сега разбрах каква е работата!“, Стюарт се обърна към Хари и му прошепна:
— Вашата пушка е напълнена със сачми. Подплашете с един гърмеж тоя кривокрак негодник. В едната цев на моята има куршум, но в другата за съжаление също сачми, затова ще пазя моите изстрели за решителния миг. А сега — стреляйте!
Хари го послуша. Разнесе се страшен рев и мечката падна от дървото. Тя обаче не беше ранена, а само оглушена. Веднага се изправи на задните си крака, зае заплашителна поза и тръгна към новите си врагове.
Дойде редът на Стюарт. Като я остави да направи няколко крачки, той стреля, почти допрял пушката си до нея. Куршумът явно е попаднал право в сърцето и мечката в предсмъртни тръпки грохна възнак на земята. Уверил се, че звярът вече не е опасен, Стюарт се приближи до дървото и извика Харолд, но момчето вече се спускаше надолу. Учителят и Хари страшно се изненадаха, като го видяха по бельо.
— Къде са връхните ви дрехи? — попита Стюарт.
— Питайте мечката — отговори Харолд, който още при първата възможност след отминаването на опасността започна да се шегува.
— Не, сериозно, Харолд, какво направихте с дрехите си?
— Мечката ги разкъса на парчета.
— Без да ви нарани? Чудно.
— Тя би разкъсала и мене, ако бях й се дал.
— Не ви разбирам! Стига сте се шегували, за Бога! Кажете истината!
Харолд най-после прие сериозен вид и разказа цялото си приключение с мечката.
— Ние с този кривокрак приятел обиколихме почти всички дървета в тази гора. Ако пожелаят някога господата учени, мога да им съобщя колко клони има на всяко дърво — добави немирникът с такъв наперено комичен вид, че слушателите му въпреки цялата трагичност на положението, от което току-що бяха изба вили разказвача, не можеха да не се разсмеят.
— А къде ти е пушката? — попита Хари.
— Оставих я на мечката, когато танцувахме заедно около едно дърво. Но тъй като след това започнахме да се катерим и обиколихме толкова много дървета, право да си кажа, не помня под кое от тях остана пушката ми.
— Да идем тогава да я потърсим! — предложи Стюарт.
— А кривокракият ми приятел? Тук ли ще го оставим?
— Сега ще го оставим да си полежи, а на връщане ще го вземем със себе си.
Бързо намериха пушката на Харолд, защото тя се оказа не много далече.
— А как ще вземем мечката, ще можем ли да я носим? — заинтересува се Хари, като се върнаха при трупа на звяра.
— Ще направим носилка и ще я сложим в нея. Двама от нас ще носят носилката, а третият — пушките — предложи Стюарт.
Отсякоха два големи прави клона, сплетоха ги здраво с по-тънки, но жилави клонки и носилката беше готова.
— Нека аз да нося пушките — помоли Харолд. — Вие ще вървите отпред, а аз ще завършвам шествието като… Господин Стюарт, в Рим как са наричали хората, които…
— Триумфатори — прекъсна го със смях Стюарт, — победоносни военачалници…
— Значи аз ще бъда, един вид, триумфатор.
— В този костюм?
— Ах, да… — смънка Харолд, като оглеждаше бельото си.
— Слушайте — каза Стюарт, — облечете пардесюто ми, а аз ще вървя по сако. Наистина то ще ви е малко длъжко и широко, но все пак така ще бъде по-прилично.
Стюарт и Хари сложиха убитата мечка и дивеча на носилката и я нарамиха, а Харолд взе пушките и шествието потегли.
Когато минаваха през града, всички учудено гледаха тази странна група. Особено любопитство будеше Харолд в широкото и дълго палто, гологлав, с разчорлени коси и с три пушки на рамо, който крачеше важно след носилката.
