през плаца. След миг бяха пред къщата. Мисис Сейнт Ор отвори прозореца.
— Ситън, Браун, тук! — извика тя.
Благородните животни изскимтяха от радост, с един скок се метнаха по стъпалата и връхлетяха в стаята. Те се движеха толкова бързо, желанието им да близнат ръката на мисис Сейнт Ор беше така голямо, че тя не успяваше да вземе хартията, завързана за нашийника на Ситън.
Най-сетне се добра до писмото и го прочете високо.
До мисис Сейнт Ор, форт Лъки.
От бойното поле, Малък Мисури,
12 октомври
Всичко върви много добре. Срещнахме се със сиуксите на шест километра от Естакада, според предвижданията на Армстронг. Той показа чудесни качества и храброст. Сполучи успешно да се завърне от лагера на Изправената мечка, където е имал дързостта да се промъкне…
— Нети, пиленце, какво ти става? Да не би да ти е лошо? — попита мисис Пейтън, като хвана болната за ръката, защото тя извика и в миг изгуби и последния цвят на лицето си.
— Не… нищо… четете… от радост е — отговори тя, като молеше с жест мисис Сейнт Ор да продължи писмото.
Възползвахме се от благоприятния случай и без да чакаме подкрепленията, които ни бяха обещани от Нарами, разбихме сиуксите на пух и прах. Нашите загуби са трийсет и осем души, между които и двама офицери: лейтенант Грокъм и младият лейтенант Дейвид. Пейтън е жив и здрав. Армстронг е ранен от стрела в ръката. Ще бъдем във форта около осемнайсети, ако времето е благоприятно.
— На осемнайсети, а сега сме петнайсети. Това означава след три дни? — радостно извика мисис Пейтън.
— Той е ранен — прошепна с разтреперан глас Нети Дашууд — и може би…
— Нищо опасно не може да бъде, нали чухте, че е в ръката?
Изведнъж мисис Пейтън извика:
— Вижте, на нашийника на Браун има друго писмо!… Елате да го вземем. Елси!
И наистина едно пакетче се подаваше изпод този нашийник и едва се забелязваше. Бързо го взеха и прочетоха написаното върху плика:
За мис Нети Дашууд, форт Лъки
— Моля ви, прочетете ми го. Сега не мога да различа и една буква.
Писъмцето беше едва от десетина реда:
Младежът се държи като истински герой. Раната му е лека и не крие опасност. Сметнах, може би напразно, че трябва да пазя тайната Ви и с горчивина трябва да призная, че той и сега продължава да си мисли, че братовчедка Ви Джулиет е всичко за него. Ако имах правото да говоря, сърцето му щеше да узнае истинския път към щастието. Но обещах да мълча и ако той не се досеща, вината е Ваша, мило дете, а не негова. Въпреки това съм ядосан на този слепец, защото това негово сърце трябваше да се обърне най- сетне към Вас. Наистина, няма ли да е по-доб-ре, ако му се помогне за това?
Жените веднага се заеха да коментират получените вести, да препрочитат писмото на коменданта и се отдадоха изцяло на радостта си, че мъжете им са живи и здрави и скоро ще се завърнат. Те не забелязаха бързата промяна, която ставате с Нети Дашууд.
Малката болна се изправи, по лицето й заигра руменина, очите й заблестяха някак особено.
Щом мисис Пейтън си отиде, Нети се приближи до мисис Сейнт Ор, прегърна я и каза:
— След като размислих добре, смятам, че мой дълг е да напусна веднага форта.
Жената вдигна недоумяващи очи.
— Да напуснеш форта? С толкова крехко здраве? Но защо, кажи ми, за Бога!
— Така трябва. Не мога да бъда тук, когато те се завърнат — каза тя, като криеше пламналото си лице в прегръдката на мисис Сейнт Ор.
— Това е лудост!… Не трябва дори да споменаваш за напускане на форта, Нети!
— Необходимо е — каза решително тя. — Ако ме обичате, трябва да ми помогнете, за да не се забавя излишно. От една страна, не искам да будя у никого състрадание, а от друга — след като не мога нищо да направя сама, няма да допусна други да сторят нещо, от което Джулиет би могла да е недоволна.
— Джулиет! — извика мисис Сейнт Ор. — Да разбирам ли, че искаш да се принесеш в жертва за братовчедка си? Ах, дете, дете! Колко много се лъжеш, ако допускаш, че Джулиет мисли сериозно за лейтенант Армстронг!
— Дори тя да не мисли… той мисли сериозно за нея.
Мисис Сейнт Ор укорявате дълбоко в себе си Джим, че не беше открил истината пред Франк. Но в същото време съзнаваше, че е излишно да спира девойката.
— Мислех си, че ще мога да те задържа до Коледа и после да те изпратя до Ню Йорк. Още ли искаш да си заминеш сама?
Нети кимна утвърдително.
— Кога?
— Утре, дори днес, ако е възможно.
— Трябва да ти откажа, скъпо дете, но мисля, че нямам право. Най-добрият начин да докажем на приятелите си своята любов е да постъпваме според техните желания… Не без съжаление ще отида да се разпоредя да се подготви всичко за заминаването ти. Утре ще дойдем с мисис Пейтън да те изпратим до гарата. Сега вече е късно. Знаеш, че влакът е в седем… Но трябва да се погрижа и за това, временният комендант на форта да ни осигури охрана…
Нети горещо прегърна мисис Сейнт Ор.
Когато след три дни Дванайсети кавалерийски полк, покрит с прах и кал, придружен от обоза си и от пленени индианци, с изморени коне влезе във форта, Нети Дашууд вече беше на стотина километра далеч с тихоокеанския влак. С удовлетворена гордост, но и с голяма тъга Нети гледаше през прозореца на влака как чезнат тъмните гори на просторната прерия.
Глава XVIII
СРАЖЕНИЕТО КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА МАЛКАТА РЕКА
Войските от форта и две хиляди индианци, предвождани от Златната гривна, се срещнаха сред откритата прерия край бреговете на Малката река. Сражението беше разгорещено, жестоко и кръвопролитно.
Щом черната редица на индианците се показа край левия бряг на реката, полковник Сейнт Ор заповяда да оседлаят конете. Отрядът се придвижи напред и зае позиция по хълмовете, като остави равнината под себе си. По този начин беше спечелено значително предимство.
От своя страна червенокожите забелязаха това придвижване на противника, възседнаха конете си и с диви викове се хвърлиха напред.
Както беше предвидил Армстронг, Макдиармид бе приел своя нравствен дълг да поеме командването на
