Джим посочи Хари Блаунт.
— На този — каза той, — чичо му има много кораби, които идват всяка година в Свеора с богати стоки.
— Как го казват?
Джим се обърна към Хари.
— Господин Блаунт — прошепна той, — кажете нещо. Каквото ви дойде наум.
— За Бога, придумайте ги да ни купят! — извика Хари в отговор на Джим.
Понеже трябваше да предаде името на арабите приблизително така, както Хари бе произнесъл последните думи, Джим им каза, че английският търговец се нарича: „За Бога, да ни купят.“
Като им повтори няколко пъти тези думи, арабите започнаха да ги повтарят по своему.
— Попитайте го — каза единият от тях — сигурен ли е той, че чичо му „За Бога, да ни купят“ ще се съгласи да откупи всички ви?
— Когато свърша — каза Джим на Хари, — вие кажете „да“, кимнете утвърдително с глава и изречете няколко думи.
— Да! — извика Хари с утвърдителен знак. — Аз започнах май да ви разбирам, Джим, работата върви напред!
— Да — отговори Джим, като се обърна към арабите. — Той каза, че чичо му ще откупи всички ни, а ние после ще му върнем парите.
— Но и черният ли е англичанин? — попита арабинът.
— Не, но говори английски. Той е служил на английски кораби и ще бъде откупен заедно с нас.
Арабите си отидоха, обещавайки да дойдат на следния ден. Джим разказа на другарите си своя разговор с тях и слаба искрица на надежда блесна в душите им.
— Говорете им каквото щете — каза Хари, — обещайте им каквото искат. Вярвам, че ще ни откупят, макар да нямам никакъв чичо в Мохадор и да не знам положително има ли английски консул в това пристанище, или не.
— Единствената надежда за нашето спасение е да идем в Мохадор — каза Джим. — Мисля, че не вършим никакво престъпление, ако успеем да ги убедим да ни отведат в Мохадор. Тези араби смятат, че ще спечелят доста пари от нас, и ако употребявам по някоя и друга лъжа, за да ги убедя, вярвам, че не съм отговорен само аз. А вие — обърна се той към крумена, — пазете се да не ви разберат, че говорите арабски, защото няма да дадат и пукната пара за вас. Когато дойдат утре, говорете им на английски, за да повярват, че и вие ще бъдете откупен.
Сутринта на другия ден арабите дойдоха пак при робите и ги разгледаха един по един.
Като се убедиха, че всички ще издържат на дългия път, единият от тях каза на Джим:
— Ще ви купим, ако ни докажете, че не ни лъжете и ако приемете нашите условия. Кажете на роднината на английския търговец, че искаме за всеки от вас по сто и петдесет испански долара откуп.
Джим предаде това на Хари, който веднага се съгласи с предложената сума.
— Как се казва чичо му? — попита единият от арабите. — Нека да каже той сам.
— Питат за името на чичо ви — каза Джим, като се обърна към Хари. — Повторете им думите, които ми казахте вчера.
— „За Бога, да ни купят!“ — извика Хари.
Арабите се спогледаха, а изразът на лицата им говореше: „отлично!“
— Сега — продължи единият — ние сме длъжни да ви кажем, че ако сте ни излъгали, ще отрежем главата на роднината на търговеца, а всички вас ще върнем в пустинята, където ще прекарате живота си във вечно робство!
Джим преведе думите на купувача.
— Много добре! — извика Хари, като се засмя в отговор на заплахата. — Това ми е много по-сладко, отколкото вечното робство!
— Сега погледнете крумена — продължи Джим — и се престорете, че уж говорите нещо с него.
Хари го послуша и се обърна към африканеца.
— Аз се надявам — каза той, — че те ще купят бедния крумен и ние ще успеем да измолим и за него откуп. Той ни оказа големи услуги, та ми е жал да го оставим роб.
— Той е съгласен да купите крумена — каза Джим на арабите. — Но за него не обещава повече от сто долара. Може би чичо му да не иска да плати повече.
Арабите си поговориха малко и единият каза:
— Добре. Съгласни сме. Пригответе се за път, защото утре рано ще тръгнем.
Арабите си отидоха. Робите бяха завладени от голяма радост, предусещайки, че скоро ще бъдат свободни.
Джим им предаде целия си разговор с купувачите.
— Познавам добре характера на мюсюлманите-араби — каза той — и нарочно не исках да приема напълно условията им, без да се пазаря, иначе те биха се усъмнили. Освен това круменът не е английски поданик, та е възможно да се срещнат по-големи затруднения при откупа, затова им предложих по-малка цена за него.
Вечерта им донесоха добра храна, по обилието на която заключиха, че е от новите им господари и се зарадваха пред мисълта за едно добро бъдеще. Легнаха си да спят и за първи път след корабокрушението прекараха добра нощ.
Глава двадесета
НОВИТЕ МЪКИ
Сутринта на другия ден мюсюлманите доведоха три магарета, на които трябваше да яздят подред белите им роби по време на пътуването. А на Хари като роднина на богатия търговец дадоха да язди камила.
Хари не се съгласяваше на това предпочитание, но мюсюлманите настояваха на своето, освен това Джим му даде знак да мълчи:
— Те смятат, че вашият роднина ще откупи и нас, та ви правят тази чест. Не се отказвайте от камилата, за да не заподозрат нещо, иначе всичко е изгубено. Не забравяйте и какво ви чака, ако не се намери някой в Мохадор, да ни откупи. Смело приемайте наградата за риска, който ви заплашва.
Другият крумен беше на нивата, когато керванът замина, та не можа да се прости със своя щастлив съотечественик.
След двайсетина мили по плодородната област мюсюлманите търговци стигнаха до водосбор, около който се разположиха за нощуване. Водосборът беше направен от камък и събираше всичката вода, която се стичаше на тънки струи.
Джим позна тази местност. Той разказа на другарите си, че водосборът е построен от някакъв старец преди сто години, че паметта му се почита от арабите и до днес.
Круменът, който остана в селото, успя да побегне от арабите и през нощта стигна до водосбора, където нощуваха нашите пътници. Когато на сутринта керванът продължи пътя си, той тръгна подире му.
Но не се радва дълго на въображаемата си свобода. Още на другия ден се показаха трима души с камили, които идваха към кервана. Бяха Риад Абдула и двама негови другари.
Те препускаха много силно, бързайки да настигнат беглеца, и изглеждаха страшно разсърдени от смелия опит на нещастника. Моряците се опитаха да придумат арабските търговци да го купят, но Риад Абдула искаше голяма цена. Той каза, че круменът му е полезен в полската работа и поиска за него такава цена, срещу която търговците веднага се отказаха и нещастникът бе взет отново от стария арабин.
— Не ви ли казах по-рано, че ако им работим, няма никога да ни освободят? — каза Джим на другарите си.
Всички признаха, че той има право и че само неговият твърд характер е причината да се спасят. Иначе щяха да робуват вечно като бедния африканец, без да са в състояние да подобрят положението си.
На другия ден търговците спряха при кладенец, където беше разположен голям керван. На полето пасяха стада. Белите роби сега можеха свободно да изучават нравите на този скитнически народ и видяха за пръв път как се приготвя масло по арабски.
Вземаха кози мех и го напълваха с мляко — камилско, овче, магарешко или козе, закачваха го при входа
