получите голям откуп за нас.
Единият от търговците каза, че иска да купи Джим и Терънс на своя, частна сметка, но новият им господар отказа да ги продаде.
Около тях се събра тълпа мъже, жени и деца, която крещеше:
— Убийте тези упорити кучета! Как смеят да се противят на волята на правоверните!
Тези съвети се даваха от хора, които нямаха нищо общо с продажбата на робите, но и търговците нямаха намерение да ги слушат, защото щяха да пострадат кесиите им.
Оставаше само един изход: да разделят насилствено непослушните роби.
Всички взеха участие в тази работа. Грабнаха Хари и го вързаха върху гърба на камилата.
Постъпиха по същия начин с Колин, Бил и крумена. Качиха ги насила върху магаретата и им привързаха краката под коремите на животните.
После търговците наеха срещу дребно възнаграждение няколко араби, които да пазят робите през първите два дни, докато стигнат до мароканската граница.
При заминаването единият от търговците каза на Джим:
— Кажете на роднината на богатия търговец „За Бога, да ни купят“, че отиваме в Мохадор, но ако ни лъже, ще бъде веднага убит.
— Той не ви лъже, — каза Джим. — Заведете го и ще получите богат откуп!
— Че защо тогава не тръгват доброволно?
— Защото не искат да оставят другарите си.
— Неблагодарни кучета! Да благодарят на съдбата, че така щастливо ги събра с нас. Или те нас ни считат за жалки роби и искат да им се покоряваме?
В това време другите двама търговци изведоха на пътя камилите и след малко Хари и Колин се разделиха с другаря си Терънс, без да се надяват, че някога ще го видят.
Глава двадесет и първа
ЕЛ-ХАДЖИ1
Хари, Колин и Бил яздиха дял час, привързани към животните. Това ги измъчваше много и помолиха крумена да каже на арабите, че няма да им създават никакви неприятности из пътя, ако ги развържат. До този миг африканецът не бе проговарял с арабите.
Като видяха, че той говори и арабски и че се е крил досега, арабите изсипаха порой ругатни и камшици по гърба му. После развързаха робите и ги пуснаха Да вървят пред кервана, а двамата наети пазачи ги следваха подире им.
Късно през нощта пътниците стигнаха до висока стена, която ограждаше малък глух град.
Като влязоха в него, господарите се разпоредиха да бъдат нахранени робите и да им бъде приготвено място за нощуване, а те отидоха при шейха, който им предложи да си починат след дългия път.
Вечерята на арабите се състоеше от ечемичени питки и мляко. Като се нахраниха добре, робите бяха отведени в стар обор, където прекараха голямата част от нощта в борба с разни насекоми.
Никога не им се бе случвало да нощуват в място с толкова много насекоми, които да са с такъв ненаситен апетит.
Най-после заспаха и Хари видя фрегатата, извика: Ето я! Събуди другарите си и им разказа съня си. Те въздишаха дълго. Сутринта им донесоха закуска.
Слънцето стоеше доста високо на небето и те се чудеха защо арабите не се готвят за път. Бедните роби! Започнаха отново да се страхуват, че ги очаква беда. Времето отминаваше, а арабите не се появяваха.
Обсъждаха развълнувани значението на това необяснимо бавене, което им се виждаше много странно, защото арабите им обещаваха да ги заведат колкото се може по-скоро в Мохадор. Започнаха да се тревожат, че заветната им мечта е заплашена от нова опасност.
Едва надвечер можаха да разгадаят тайната.
Арабите казаха на крумена, че Хари ги е излъгал: шейхът, на когото гостували, познавал много добре Мохадор и всичките чужденци, които живеели там, и той ги уверил с клетва, че в целия този град няма такъв чужденец, който да носи името „За Бога, да ни купят.“
— Ще те убием! — каза единият от арабите на Хари. — Защото не искаме да ходим тъй далече напразно, а другите ще върнем в пустинята, където ще ги продадем на когото заварим.
Хари помоли крумена да им каже, че е готов още сега да пожертва живота си, ако му докажат, че ги е излъгал. След това повтори с още по-голяма жар, че освен чичо му в Мохадор има и негов богат другар, който е готов да откупи всичките. Тъй че, ако чичо му не е в града, арабите пак няма да изгубят нищо. Освен това английският консул също е длъжен да ги откупи.
— Кажи им — добави Хари, — че ако ни заведат в Мохадор и не ни купи там никой, с най-голяма готовност ще се оставя да ме убият. Нека не ни продават никому, докато не се убедят напълно, че ги лъжем. Те обиждат и нас, и себе си, като не вярват на думите на един чужденец.
Търговците узнаха още, че робите, отведени от пустинята в Мароко, попадат под защитата на местното управление. Тогава ги пускат на свобода, без да заплатят за тях никакъв откуп, и арабите се принуждават да се върнат назад. Такива случаи е имало твърде много.
Единият от търговците, който се казваше Бо-Музем, беше по-склонен да вярва на думите на Хари, но другите не го оставиха. Поради това всичките уверения на Хари за богатството на неговите роднини, за цената му и за тази на другарите му — като офицери от флотата, останаха без всякакъв резултат.
Най-после арабите си отидоха, оставяйки Хари и Колин силно отчаяни. Бил и круменът също изгубиха надежда, че ще се освободят, и мълчаха, въздишайки под напора на силната тъга. Перспективата, че скоро ще се върнат в пустинята, отне изцяло способността им да мислят спокойно. Стария Бил, който изразяваше винаги най-енергично чувствата си, сега сякаш бе онемял, не произнесе нито едно от проклятията, които бе сипал в подобна ситуация.
Вечерта, на другия ден от пристигането на кервана, в същото село пристигнаха двама пътници и помолиха да ги приемат за през нощта.
Щом единият си каза името, веднага го приеха с голяма почит.
Търговците прекараха дълго след полунощ на разговор с тях в жилището на местния шейх. Това обаче не им попречи да станат рано на другия ден, за да се приготвят за път.
На всичките роби дадоха да закусят, като им казаха да побързат, за да помогнат при товаренето на камилите.
Сега моряците узнаха напълно, че ги връщат в Сахара, където ще бъдат продадени на първия човек, който ги поиска.
— Какво да правим? — попита Колин. — Кое е по-добро за вас: смъртта или робството?
Никой не отговори. Дълбоко отчаяние бе обхванало всички.
Търговците сами извършиха всичките приготовления и сами натовариха камилите. Когато се наканиха насила да изкарат робите да вървят след кервана, им казаха, че Ел-Хаджи искал да говори с християните.
След няколко минути при моряците дойде единият от пътниците, пристигнали през нощта.
Беше мъж на почетна възраст с дълга брада, която се разстилаше по гърдите му.
Той току-що бе приключил пътуването си до Мека, където бе ходил на поклонение, и с титлата „хаджи“ вече печелеше право на почит и гостоприемство при всеки истински мюсюлманин.
Посредством крумена той зададе няколко въпроса на робите и остана много разстроен от техните отговори.
Научи от тях името на кораба им, който бе потънал, колко време се намират в сегашното си нерадостно положение и какви мъки са претърпели досега.
Хари му каза, че той и Колин имат майки и бащи, братя и сестри, които ги оплакват навярно като мъртви. Освен това прибави, че той ще бъде откупен заедно с всичките си другари, ако ги заведат в Мохадор. Разказа му още, че сегашните им господари са дали обещание да ги заведат в тоя град, но са се отказали от страх, че нямало да получат награда за труда си.
— Аз ще направя всичко, каквото е по-силите ми, за да ви помогна — отговори Ел-Хаджи. — Длъжен
