на някоя шатра и го люлееха, докато маслото се появеше на повърхността. Тогава жените го отделяха с черните си пръсти.
Арабите с особена гордост говореха, че са първите, които са измислили начина за добиване на масло.
Това обаче не бе в пълна степен тяхна лична заслуга, по-скоро бе резултат от техния начин на живот. Защото при пътуването си от едно място на друго арабите слагаха пълните с мляко мехове върху камилите си и в резултат на дългото друсане маслото се отделяше само на повърхността. Това именно им бе дало повод да започнат да изваждат маслото от млякото по гореописания начин.
При тази почивка дадоха на робите ечемичени пити и малко масло, което им се видя много вкусно въпреки не твърде хигиеничното му приготвяне.
Вечерта тримата търговци и няколкото араби насядаха в кръг. Запалиха голяма лула с тютюн и започнаха да пушат всички от нея.
Водиха доста оживен разговор и често споменаваха думата „Свеора“, което ще рече Мохадор.
— Разговорът се отнася до нас — каза Джим. — Трябва да се узнае какво именно обсъждат. Страх ме е да не се случи нещо ужасно.
— Слушай — каза той на крумена, — те не знаят, че им разбираш езика. Иди легни при тях и се престори, че спиш, но не изпускай нито дума от разговора им. Ако аз отида, ще ме изпъдят.
Круменът се престори, че търси по-удобно място да си легне, и се простря близо до арабите.
— Тъй често ме е лъгала надеждата да се освободя — каза Джим, — че много се страхувам да не ни развали работата и сега някое непредвидено обстоятелство. Тези хора говорят за Мохадор, а това не ми харесва твърде. Вижте! Струва ми се, че арабите предлагат нещо на господарите ни за нас.
Разговорът на арабски продължи до късно. Белите роби нетърпеливо очакваха връщането на крумена.
Най-сетне той дойде и всички го заобиколиха нетърпеливо.
— Утре ще продадат двама от вас!
— А кои именно?
— Не знам.
Круменът съобщи, че единият от другите араби е голям скотовъдец и неотдавна е бил в Свеора. Той уверявал търговците, че няма да получат голям откуп за своите роби в този град и няма да покрият дори пътните си разноски. Прибавил още, че никога християнски консул или някой чужденец-търговец в Мохадор нямало да даде такъв голям откуп, но даже и да се съгласи, не би откупил повече от двама или трима роби. Освен това консулите в такива случаи плащали само пътните разноски, като не правели разлика между богати и бедни — за всички давали еднакъв откуп.
След дълги преговори търговците се съгласиха да продадат двама от робите си на скотовъдеца: последният имаше право утре да си избере когото си поиска.
— Аз и сам усетих още снощи, че ще има раздяла. Но ние няма да се съгласим, дори ако това ни струва смърт или вечно робство. Трябва да употребим всичко възможно, за да принудим господарите да ни заведат в Мохадор. Вие помните, че силата на волята ни спаси последния път, затова и сега трябва да бъдем твърди пред мъките, които ни предстоят да изпитаме.
Всички обещаха да слушат Джим, а след това налягаха един до друг и заспаха дълбоко.
На сутринта по време на закуската дойде скотовъдецът.
— Кой от тях говори арабски? — попита той търговците.
Те му посочиха Джим и арабинът веднага го избра в числото на двамата, които трябваше да купи.
— Кажи им, братко, да купят заедно с теб и мен — каза Бил. — Ние трябва да бъдем заедно, макар и да ми е мъчно да се разделя с момчетата.
— Ще се възпротивим на това — отговори Джим, — само че ще трябва много да теглим. Да се покажем истински мъже, в това е спасението ни!
Скотовъдецът избра и Терънс.
Търговците довършваха преговорите, когато Джим ги заговори.
Той ги уверяваше, че всичките му другари са се решили по-скоро да умрат, отколкото да се разделят; че нито един няма да се съгласи на някаква работа, докато е роб.
— Всички — каза Джим — искаме да отидем в Свеора!
Арабите се поусмихнаха на тези думи и продължиха преговорите за цената.
Джим се опита да ги измами, като каза, че търговецът „За Бога, да ни купят“ ще даде много по-голяма цена, отколкото скотовъдеца.
Но всичко беше напразно: отведоха него и Терънс при новите им господари.
Тогава търговците заповядаха на другите четирима роби да вървят след тях, но те останаха да седят спокойно на пясъка.
Арабите повториха заповедта си с много по-строг тон.
— Покорете се! — каза Джим. — Аз и Терънс скоро ще ви настигнем! Те не могат да ме задържат, каквото и да става!
Колин и Бил възседнаха мулета, а Хари — камила. Арабските търговци изглеждаха доволни от покорството на робите си.
Джим и Терънс обаче бяха завързани, щом направиха опит да заминат при другарите си.
Хари, Колин и Бил слязоха на земята и насядаха, като твърдяха, че искат да останат при своите другари.
— Тези кучета християни сами не желаят свобода! — извика един от търговците. — Не съм и помислял, че ще трябва насила да им я дадем. Кой ще ги купи сега?
Тези думи промениха мнението на Джим. Той разбра, че по този начин лишава другарите си от единствения случай да се освободят.
— Вървете! Вървете! — извика той. — Не се съпротивлявайте! Навярно ще ви заведат в Мохадор, не изпускайте този случай!
— Няма да се разделим от вас — отговори Бил, — макар и да ни заплашва смърт! Аз няма да мръдна оттук доброволно!
— Няма да се отделим от вас — каза и Хари, — ще тръгнем само ако ни замъкнат насила. Нали ти, Джим, ни каза, че не трябва да се разделяме!
— А вие забравихте ли обещанието си да ме слушате? — попита Джим. — Казвам ви: вървете след арабите!
— Джим знае какво прави — каза Колин, — обещахме си да го слушаме.
След дълги препирни Хари и Бил се съгласиха най-после да заминат с арабите. Но щом се отдалечиха малко, Джим започна отново да ги моли да не го оставят сам. Той още веднъж им напомни за обещанието им — да не се разделят никога!
— Изгубил си е ума! — каза Хари. — Мисля, че ще направим най-добре, ако сами вземем всичко в ръцете си. Но не трябва да оставим Терънс.
Тогава тримата се върнаха при продадените си другари и седнаха до тях на пясъка.
Внезапната промяна в мислите на Джим се дължеше на дочутия от него разговор между арабите.
От тях той бе узнал, че нямат намерение да купуват други роби и бе решил да не им се покорява, докато не ги принуди да го върнат заедно с Терънс на арабските търговци, които да ги отведат в Мохадор.
За това именно бе повикал назад другарите си.
Обясни им с няколко думи каква бе работата и те обещаха да не се покоряват на господарите си, ако настояват да ги разделят.
Напразно арабите викаха името на Пророка си и проклинаха кучетата християни. Последните дори не ги слушаха. След това обаче последваха и удари. Хари, който досега се ползваше с уважение, беше тъй силно бит, че цялата му овехтяла дреха се просмука с кръв.
Джим и Терънс за трети път посъветваха другарите си да отстъпят, но те решително се отказаха от този съвет.
Джим, като видя, че няма да може да ги принуди да отстъпят, реши да си опита щастието, като поговори с предишните си господари.
— Купете ни и ни отведете в Свеора, както ни обещахте, и ние ще дойдем след вас. Повтарям ви, ще
