— Това ще предоставя на Оси, тъй като приключението се случи с него, а не с мене. Аз не участвах дори и като наблюдател, но по една случайност се явих на „тържествения финал“ и му дадох малко по-друг край. Горкият Оси! Къде ли щеше да е сега, ако не бях пристигнал навреме… Навярно няколко фута под земята… Хахаха! Работата съвсем не е за смях, братко, но когато видях Осару и му се притекох на помощ, той беше в такова окаяно положение и изглеждаше толкова злощастен, е не можех да се сдържа да не се смея; не мога да се сдържам и сега, като си спомня каква картинка представляваше той.
— Но, Гаспар! — извика Карл, поразядосан от словоизлиянията на брат си. — Ти можеш да изкараш човека из търпение! Моля ти се, Осару, почвай и ми разкажи какво ти се е случило! Не обръщай внимание на Гаспар, остави го да се насмее. Хайде, Осару!
След тая молба Осару започна да разправя какво бе изпатил, което според Гаспар насмалко щяло да бъде съдбоносно. Но тъй като индусът говореше на доста изкълчен език, примесен с чужди думи, който читателите едва ли биха разбрали, аз ще преведа неговия разказ; по-важните събития ще намерите описани в следващите глави.
Глава LI
„БАНГ“
Осару бе успял да си изплете истинска рибарска мрежа. След като не му позволиха да отрови водата с вълчата билка, а наблизо нямаше бамбук, от който да си приготви кош, той потърси друг материал, за да си изплете мрежа. Скоро намери точно каквото му трябваше — едно растение, което в изобилие растеше из долината, особено по бреговете на езерото.
Растението беше едногодишно, с тънко високо стъбло, от което излизаха няколко длановидни, назъбени по краищата листа, а на върха му имаше кичур разтворени зеленикави цветове. Във външния му вид нямаше нищо забележително, освен че стъблото му беше покрито с къси, твърди влакънца, и без да се разклонява, се издигаше на около двадесет фута височина. Стъблата растяха по много накуп и когато за пръв път ги откриха — тогава и тримата наши авантюристи бяха заедно, — Гаспар каза, че те му напомняли на коноп. Това сравнение беше доста сполучливо, растението наистина беше коноп, както и Карл незабавно потвърди, истински… Cannabis saliva, макар че разновидността, която се среща из Индия, или по-право, добитото от нея наркотично вещество се нарича Cannabis indica, или индийски коноп. Това беше най-високият коноп, който Карл и Гаспар бяха виждали; някои от стъблата бяха осемнадесет фута високи, докато конопът в Северна или в Средна Европа рядко достига човешки ръст. В Италия обаче и в други южни области на Европа това растение става много по-високо и съперничи на индийския коноп по дължина на стъблото и на полученото от него влакно. Нашите приятели забелязаха, че макар стъблата да растяха заедно, половината от тях бяха по-узрели и дори започнали да увяхват. Ботаникът обясни на своите спътници, че прецъфтелите стъбла са мъжки, а другите, които още се развиваха — женски; защото конопът спада към така наречените двудомни растения, тоест мъжкият цвят или пестникът се намира на едно стъбло, а тичинките — на друго. И Карл обясни по-нататък, че мъжките растения, след като опрашат женските, не само че спират да растат, но скоро повяхват и умират; женските растения обаче продължават да се развиват и узряват напълно едва няколко седмици по-късно. Поради тая особеност на конопа хората, които го оглеждат, изкореняват мъжките стъбла, щом те изсипят прашеца си, и остават женските да растат още четири-пет седмици.
На всички е известно, че конопът дава най-добрия материал за произвеждане на груби тъкани, както и всякакви видове въжета и канапи. За тая цел се използват влакната в стъблото и се отделят почти по същия начин, както и ленените влакна. Като изскубят конопа и го навържат на снопи, накисват го за известно време във вода. След това гръстите се изсушават, мънат се, а получените кълчища, за да станат по-чисти и по-меки, се дообработват с помощта на чепкало. За доброто качество на кълчищата няма никакво значение височината на конопа; високите и груби стъбла на италианския и индийския коноп дават същите меки влакна, както и дребния коноп, който расте в Северна Европа.
В Русия от семето на конопа се добива растително масло, което се употребява за готвене, а художниците размесват с него блажните си бои.
С конопено семе хранят и домашните птици, защото народът вярва, че снасят повече яйца. Особено много го обичат малките птички, но забелязано е следното необикновено явление: когато с него се хранят птички от рода на синигерите и кадънките, след време всичките им червени и жълти пера напълно почерняват.
Въпреки многобройните си ценни качества, това растение има и други, които са не само вредни, но и опасни. То съдържа вещество, което има силно упоително свойство и колкото и странно да изглежда, това вещество се намира в много по-голямо количество в стъблата на индийския и южния коноп, отколкото в конопа, който расте из Средна Европа. Разбира се, това се обяснява с разликата в температурата. Остане ли човек по-дълго там, където расте коноп, той скоро почва да се чувства неразположен: или глава ще го заболи, или ще му се завие свят. В топлите страни конопът действа още по-силно и причинява нещо като успокояване.
Народите на Ориента отдавна забелязали това свойство на конопа и започнали да произвеждат от него наркотично вещество, което употребяват по същия начин както опиума и с почти същите резултати — заспиват, сънуват приятни сънища, а след това се чувстват потиснати и нещастни. Тая упойка е известна на турците, персийците и индийците под различни имена като например „банг“, „хашиш“, „чинаб“, „ганга“ и други. Но каквото име и да носи, това е един вреден артикул както за физическото, така и за умственото състояние на човека.
Но Осару не се замисли за гибелното влияние на това растение и щом го видя в долината, позна го, извика от радост и се зае да си приготви една доза „банг“. Това той направи много лесно: стри на прах няколко изсъхнали листа, които откъсна от повехналите мъжки растения, и след това разбърка праха с малко вода. Обикновено към тази смес прибавят и някакво ароматично вещество за по-добър вкус, а Осару не обръщаше толкова внимание на вкуса, колкото на силата му; така че изпи своя „банг“ без никакви подправки и скоро се намери в царството на приятните сънища.
Осару беше много щастлив, че намери коноп. Той отдавна страдаше от липсата на „бетел“, а тютюнът, приготвен от ревен, не можеше да го замести. Конопът обаче беше истинско съкровище, от което Осару можеше не само да си приготви омайващо питие, но и да си свие цигара от сухите му листа, които често се употребяваха за тая цел, примесени с истински тютюн. Разбира се, Осару нямаше нито грам от истинския „бурен“, с който да го смеси, иначе за нищо на света не би си пълнил лулата с дивия ревен.
Ала Осару се радваше на конопа и по друга причина. От влакната му той можеше да си изплете връв, а от връвта — мрежа, с помощта на която скоро щеше да поднесе на приятелите си прясна риба.
Всичко това не му отне много време. Той скоро оскуба конопа, завърза го на снопи, които занесе при топлия извор. Потопи го във водата и стъблата бързо омекнаха. Известно е, че топлата вода само за няколко часа оказва върху лена и конопа същото въздействие, каквото студената вода — за цели седмици.
Осару скоро разполагаше с достатъчно количество влакна, които отдели от стъблата с помощта на ръчна мъналка; и след като работи неуморно няколко дни, той успя да си изплете рибарска мрежа, дълга няколко ярда.
Оставаше му само да я заложи и да види каква риба ще хване в това усамотено планинско езеро.
— А сега — за приключението на Осару!
Глава LII
ЗАЛАГАНЕ НА МРЕЖАТА
След като Карл излезе, Гаспар и Осару напуснаха хижата, но тръгнаха в различни посоки — Гаспар, с пушка на рамо, отиде в гората, а Осару се отправи към езерото с намерение да лови риба.
Тъй като с Гаспар нищо не се случи — той дори не можа да вдигне някакъв дивеч, нито пък да стреля по нещо — за него няма какво да разказвам; така че ще започна веднага да описвам приключението на Осару.
Още с пристигането си при езерото индусът намери удобно място да заложи мрежата си. Откъм едната си страна езерото образуваше малко заливче, което се простираше на двадесет или повече ярда и завършваше точно при устието на малката рекичка, изтичаща от топлия извор.
Това заливче беше по-тясно в началото и там образуваше нещо като малък приток. Водата в самия залив беше доста дълбока, но в началото, където се намираше „проливът“, нямаше повече от три фута;
