дъното на пролива беше покрито с бял пясък, който блестеше като сребро. От това място при хубаво време човек лесно можеше да забележи няколко вида риба, различни по големина; те влизаха и излизаха от заливчето, а бялото пясъчно дъно лъщеше под тях. Техните невинни игри и премятания представляваха интересна гледка и тримата младежи неведнъж бяха заставали на брега на пролива, за да ги наблюдават.
Но Осару винаги ги наблюдаваше по-скоро с яд, отколкото с радост, защото колкото и ясно да се виждаха тия красиви риби, той не можеше да хване нито една от тях. Дори и плитката вода на протока, където имаше и нанос, беше твърде дълбока, за да може да бъде заприщена по някакъв начин. Осару бе опитал и други средства за ловене на риба, но без никакъв резултат. Помъчил се бе да ги убива с лък и стрела, но рибите плуваха надълбоко и Осару все не можеше да ги уцели. Всъщност индусът не успяваше, защото никога не беше убивал риби със стрели, а освен това не разбираше нищо от оптика и от законите на отраженията, та все се прицелваше много високо и не улучваше набелязаната жертва.
Ако беше индианец от Северна или Южна Америка, а не индус от Индия, той би пронизвал със стрелите си по една риба при всяко опъване на лъка.
Но ето, че той не успяваше и постоянно нагазваше във водата само за да вади стрелите си, но не и за да изнесе някоя риба. Та като гледаше как свободно и безстрашно рибите си играеха над сребристия пясък, Осару изпитваше повече яд, отколкото удоволствие; и това именно го караше тъй бързо да изплете рибарската си мрежа.
Мрежата беше готова и Осару бързаше и се усмихваше, защото се радваше, че най-после ще си отмъсти; да, той действително бе обхванат от чувство на отмъщение към бедните рибки, тъй като не бе успял да ги хване, нито убие.
Осару възнамеряваше да заложи мрежата си в самия проток, в самото устие на гореспоменатия залив и затова я беше направил толкова дълга, че като я опъне на това място, да достигне от единия край до другия.
На горния край на мрежата беше проврял здрава ивица сурова кожа, защото по-лесно можеше да се сдобие с нея, отколкото с конопено въже, а на долния й край беше сложил друга кожена лента, на която бяха прикрепени тежестите. Тия тежести заедно с плаващите отгоре тапи, направени от леко, сухо дърво, което Осару намери в долината, щяха да държат мрежата съвсем опъната и да я крепят във вертикално положение.
По този начин мрежата щеше да затвори тесния залив така, че само малките рибки да могат да влизат и излизат, и то тия, които биха могли да се проврат пред дупките. А дупките Осару направи доста големи, тъй като не се интересуваше от „дребна риба“.
Той искаше да хване само една риба — някоя от тия тлъсти приятелчета, които често се бяха изплъзвали изпод стрелите му и го бяха изкарвали от търпение със своята нахално-весела игра.
Сега ще види дали ще се отърват тъй лесно от мрежата му, която бе приготвил толкова изкусно за тях.
Когато пристигна при протока, той заложи мрежата в най-тясната част, точно в устието на залива. Това беше постигнато много лесно. Завърза единия край на кожената лента за една фиданка, която растеше на брега, близо до водата. След това, като газеше и разпределяше мрежата равномерно във водата, той стигна до отсрещната страна, където завърза другия й край. Разбира се, тежестите държаха долния край надолу, а тапите не позволяваха на горния да потъне под водата.
На отсрещния бряг растеше голямо дърво — толкова голямо, че клоните му се разпростираха почти над половината от тесния пролив — и когато следобед слънцето грееше от тази страна, гъстите листа на дървото хвърляха дебела сянка над водата и я правеха да изглежда тъмна и някак си тайнствено мрачна. По това време рибата не можеше да се вижда лесно, дори и върху фона на сребристия пясък.
Ето защо Осару беше избрал именно този час, когато, слънцето се спускаше зад дървото; той знаеше, че при ярка слънчева светлина рибите ще забележат мрежата, ще се изплашат и ще избяга далеч от нея. Затова той бе почакал да мине обед и тогава да направи първия си опит.
След като върза двата края на мрежата и нагласи всичко както си искаше, Осару седна на брега, въоръжи се с търпение и зачака да види какво ще стане.
Глава LIII
ОСАРУ ЗАТЪВА
Повече от час седя индусът и следеше всяка бръчка върху водната повърхност, всяко движение на тапите, но нито водата, нито тапите показваха, че в езерото изобщо има някаква риба. Един-два пъти на повърхността, близо до тапите, се появиха малки мехурчета и Осару си въобрази, че нещо се е хванало в мрежата, но когато нагази във водата и провери на място, не можа да открие нито дори люспа от риба и трябваше да излезе с празни ръце. Тия въздушни мехурчета над водата сигурно са били причинени или от съвсем дребни рибки, преминаващи през тесните дупки, или пък от някои по-едри парчета, които са се приближили до мрежата, докоснали са я с носа си, изплашили са се и са се втурнали обратно към вировете, откъдето бяха дошли.
Осару почна да губи търпение и да се ядосва на лошия си късмет; мислеше си колко жалък ще изглежда в очите на своите приятели, когато се прибере в хижата с празни ръце. С тая мрежа той очакваше да постигне голям успех, голяма победа и ето че сега започна да се съмнява дали няма да завърши с поражение вместо с победа.
В този критичен момент обаче му хрумна една идея, която обещаваше да му донесе успех. Идеята му беше да нагази във водата и да прави колкото може повече шум и вълнение, та да накара рибата сама да влезе в мрежата. Това наистина беше много добър план и без да губи повече време, Осару се зае да го изпълни. Той се въоръжи с дълъг прът и шепа по-едри камъни и навлезе в залива, доста далече от мястото, където беше заложена мрежата; после се втурна из водата и като цапаше с пръта и хвърляше камъните в най-дълбоките места, той вдигна достатъчно врява да изплаши рибата в цялото езеро.
Този негов план имаше голям успех. Само след пет минути, не, след две минути и половина, индусът с острия си поглед забеляза силното поклащане на тапите и разбра, че в мрежата са се хванали няколко едри риби, които се мъчат да разкъсат бримките. Той тутакси престана да удря по водата и се завтече да хване големия лов. Като наближи протока, видя, че в мрежата наистина се бе хванала една голяма риба. Тя беше към средата на мрежата и като нагази нататък, Осару скоро я сграбчи. Едрата и силна риба отчаяно се бореше и се мъчеше да се изплъзне, но Осару сложи край на усилията й, като я удари силно по главата с един камък, който все още държеше в ръце.
След това той се зае да я издърпа от мрежата; но поради жестоката борба, която рибата бе водила, тънкият канап се бе омотал и вплел тъй здраво около хрилете и перките й, че образуваше някакво объркано кълбо, което Осару не можеше лесно да размотае. Това му отне цели десет минути, но в края на краищата той успя и като издигна огромната риба високо над водата, нададе победоносен вик.
Тъкмо се готвеше да изнесе ценната си плячка на брега, когато за своя изненада Осару откри, че не може да направи нито крачка. Опита се да вдигне първо единия си крак, после други, но напразно. И двата бяха здраво хванати като в менгеме. Отначало той бе само изненадан и учуден, но когато откри, че каквито и усилия да полага краката му не се помръдват, учудването му бързо се превърна в уплаха. Той изведнъж схвана причината, тъй като в това явление нямаше никаква тайна. Разбра, че докато се разправяше с мрежата, и двата му крака постепенно бяха затънали в подвижни пясъци. Пясъкът беше стигнал вече над коленете му, така че той не можеше дори да ги прегъне, а стоеше неподвижно, като че ли беше насаден.
Известно време той се бори, за да се освободи, но усилията му бяха напразни; не можеше да повдигне нито десния, нито левия си крак. Нозете му бяха затънали в пясъка и сякаш залепени с римски цимент, та не можеше да помръдне от мястото си.
Както казах, отначало Осару само се изненада, но после започна да се плаши, а накрая изпадна в ужас, като забеляза, че продължава да потъва все повече и повече! Да, без съмнение Осару затъваше все по- дълбоко и по-дълбоко. Пясъкът вече покриваше и бедрата му и тъй като водата беше дълбока около един ярд, тя почти опираше до брадата му. Само шест инча и той ще се удави! Ще се удави ей така — застанал прав, главата му все още над водата, очите му отворени и загледани в светлото синьо небе. Ах, страшно положение! Какъв ужасен край го очакваше!
