на въображението. Времето течеше.
Двадесет и един часът.
Слънцето залезе зад планината. Време е. Поех инициативата в свои ръце. Дадох нареждане за тръгване. Проверих своя пистолет ФН. Нямаше нужда да го зареждам. Куршумът отдавна си стоеше в дулото. В бандата свикнах да държа оръжието си винаги готово за незабавна употреба. Да бъда готов във всеки миг за всичко. В Краков не носех пистолета си с куршум в дулото. Казват, че пистолетът веднъж в годината стреля сам — предпочитах да избягна това.
„Вярусите“ напускаха бивака с нежелание. Да имаше още една бутилка, вероятно си мислеше всеки от тях.
В бандата се научих да пия водка с водни чаши. „После мога да отвикна или да науча момчетата от отдела на тоя номер. Не, по-добре не — майорът хич няма да е доволен. Трябва просто да се върна към нормалния живот. Още няколко часа… Краят наближава, дано само акцията завърши с успех.“ Колко силно желаех вече да се върна при своите!
Катерехме се нагоре, над Скомелна, после надясно, все по-нависоко. Наближавахме Сурувка. Веднъж бяхме отсядали там. Спомнях си ятака, уговаряше Харнаш да види сметката на някакъв стопанин. Обясняваше, че той е „порта“. Чак като се напи, изплю камъчето. Призна си, че оня селянин не бил „порта“, а просто нашият човек имал да урежда с него лични сметки.
Двадесет и два часът и половина. Пълнолуние. В светлината на месечината Любон изглеждаше тайнствен, достолепен. Дърветата придобиха странни форми. Гората се разреди. Минахме през сечище. Обраслите с мъх пънове приличаха на омагьосаните човечета от легендите за разбойници. Пред нас се разкри поляна, видях трите селски двора. Бяхме на Сурувка.
Най-близо беше къщата на оня ятак. В другите стопанства също живееха доверени хора на бандата. Но това не беше достатъчно, за да се приближим направо до тях. В течение на години Харнаш беше учил своите хора на предпазливост. Гриф даде знак да спрем. Копираше главатаря на бандата, с когото обаче не можеше да се сравнява. Изпрати на разузнаване Грожни и Злом. Лежахме на мъха. Нападнаха ни мравки, наблизо сигурно имаше мравуняк. Преместихме се зад дървото, изтръгнато из корен от вятъра. От сечището се носеше аромат на горски ягоди. Да имаше сега една пълна купичка със сметана. В раницата си носех две консерви сельодка, а у Грожни останаха още две бутилки водка. Може би и Казек ще донесе нещичко. Аз бих донесъл повече алкохол, ама не вървеше. Щяха да се чудят защо тъкмо днес пия толкова и подканвам другите да пият. Ще отворя консервите — така мезето ще бъде претекстът да се пийне със сельодчицата…
Наблюдавахме трите стопанства, видими като на длан в лунната светлина. В малкото прозорче в къщата на ятака светна, след това някой закри прозорчето с домашно одеяло. Грожни и Злом бяха вече вътре. После единият от тях излезе, направи с ръка знак, че всичко е наред. Стопанинът затвори кучето, за да не вдига шум. От пруста се обади квачка с пиленца.
Влязохме и ние. Стопанката се измъкна от постелята, в която спяха три деца. Стана ми жал за тях. Нали баща им рано сутринта ще бъде арестуван за сътрудничество с бандата и ще бъде изправен пред съда. Ятакът се суетеше около нас. Донесе от килера сланина, хляб и водка собствено производство. Знаеше, че ще му заплатят добре, ще спечели нещо…
В стаята беше страшно задушно, просто трудно се дишаше. Не можехме да отворим прозорците — светлината би ни издала. Водката, която изпихме под Любон, вече поизветря от главите. Гладът напомняше за себе си.
— Я да идем в плевнята — каза Гриф.
Зарадвах се на неговото предложение, само да излезем на въздух. Извадих от раницата си двете консерви със сельодката.
— Имаме и мезе.
Грожни взе от масата хляба и сланината, а домакинът — домашната водка. Преместихме се в плевнята, разположихме се на пръстения под. Месецът надничаше през отворената врата. Злом отвори консервите. Грожни разля най-напред от самогона на стопанина, а после и от нашата водка. Черпех ги със сельодка. Който ожадняваше, гасеше жаждата с водка. Скоро почти всички направиха главите.
— Кога ще дойдат? — запита с тревога Гриф.
— Има време — отговорих. — Едва ли ще се доберат дотук преди пет.
Исках да ги успокоя. Аз знаех, че те трябва да бъдат при нас в три. А чашата обикаляше в кръг…
Двадесет и три часът.
Стори ми се, че чух шум от стъпки. Като че някой вървеше зад плевнята. И да не ни е видял, по разговора лесно е можел да ни открие. Грожни и Злом тутакси рипнаха. Гриф ги последва, но беше вече доста натаралянкан. Грожни изскочи пред плевнята с автомат в ръка.
— Майната ти, що ни стряскаш?! — изкрещя веднага.
Оказа се, че се е върнал специалистът по разузнаването на бандата Казек, когото аз наричах „човека с кафявия каскет“. Беше донесъл салам и водка. Отрязах си грамадно парче от салама. Разумът ми подсказваше да ям, да ям много. Въпросът беше да пия наравно с тях и в същото време да остана трезвен, и пак, и пак да пия, но да си остана трезвен — докато дойдат нашите. Не можех само да се преструвам, че пия, макар старата поговорка да казва, че никой не може да победи водката, в края на краищата тя тръшка всеки. Ред на Казек е…
— Наздраве!
Гриф приседна до мен. Като се напи, се почувствува истински атаман. Подражаваше на Харнаш, също както Харнаш беше взел за модел Оген. Той се наведе към мен и започна да споделя плановете си:
— Харнаш няма да постигне много нещо там. Той има яка ръка, обаче главата му е тъпа. Тук успяваше, понеже е хитър и всички ги беше страх от него. Хич не му мигваше окото, ако трябваше да види сметката някому. Но аз, аз ще покажа каква трябва да бъде истинската група, стига да имам повече сили — излагаше доводите си Гриф, дърпайки ръкава на винтягата ми. — Ще разширя мащабите, ще привлека в отряда нови хора, изпробвани, от мрежата. Близо до Рабка имам укрити автомати и картечници. Само късо оръжие и боеприпаси ми липсват…
— Пистолети и боеприпаси ще получиш от щаба, за това грижа нямай — пусках му фитили аз.
Преди това не можех да си позволя такова нещо. Представях си физиономията на Стария, ако му кажа, че съм изразил съгласие за увеличаването на числения състав на бандата и съм обещал да я въоръжа. Досега играта обикновено свършваше там, където започваха претенциите на бандата за доставка на оръжие или боеприпаси.
„И вие няма да получите оръжие — помислих си, — ала сега вече мога да ви обещая всичко, дори катюши и офицерски звания от Андерс, нека само добре подготвя финала на акцията.“
Двадесет и четири часът.
— Наздраве, господин поручик — вдигна чашата Казек към мен. — Мъж на място сте вие, тогава в Рабка понятие си нямах, че сте толкова важна птица.
— Наздраве. Хич не съм важен, като се върнат онези, и те ще са такива — отвърнах.
— Ами тогава за всички важни, които ще се върнат — рече троснато Гриф, комуто не допадна намекът за завръщането на Харнаш.
Той се обърна към Казек, наля и му подаде пълна чаша — пил е най-малко, да ни настигне!
Преди да изпие водката, Казек запя:
Той пък се чукна с Грожни, който продължи да припява със същата мелодия:
