познавах засега само от пътеводителя. През железопътните коловози преминах в старата част на селището, което като село Рабка край река Раба е съществувало няколкостотин години преди тук да възникне известният курорт.
Най-после стигнах до старата черквичка. Когато наближавах стената, обикаляща историческия паметник, ми се стори, че зад ъгъла ми се мярна фигурата на онзи мъж. Край черквата растяха стари клонести липи, дъбове и ясени. Потънах в сянката на вековните дървета. От другата страна на стената почти не се виждах. Той почти претича край черковната ограда, спря се, опита се да ме открие с поглед. Сега държеше кафявия си каскет в ръка. Приближих се до входа. За съжаление черквата и музеят бяха вече затворени. Върнах се на пътя. Моят „ангел хранител“ стоеше под едно дърво на петнайсетина метра от мен. Без да му обръщам внимание, се насочих към центъра на курорта. Близо до гробищата влязох в малката кръчмичка, като край входа пак забелязах мъжа с кафявия каскет. Сега вече можех да бъда съвсем сигурен, че той ме следи. Защо?
Върнах се в квартирата си чак по здрач. Прегледах заглавията на статиите в последното издание на „Дженник полски“, легнах си и потънах в размисли. Тайнственият мъж с кафявия каскет ме заинтригува. Интересно дали утре пак „ще се срещнем“ в автобуса. Мислите ми се носеха ту към утрешния ден, ту към миналото. Можех ли само преди две седмици да допусна, че днес ще се намирам в Рабка, че ще се наричам Мариан Сковронски, че…
Всичко започна точно преди две седмици.
Тогава седях над дебелите записки по „История на икономическите теории“. Наближаваше изпитът при професор Фирих. В института беше известен като свестен човек, но на изпитите късаше яко и при него нямаше начин да се промъкнеш неподготвен. Затова реших да посветя на икономическите теории две седмици от миналогодишния отпуск.
Звънецът прекъсна моите икономически размишления. „Сигурно някой идва при Анджей“ — помислих си. Аз бях предупредил познатите си, че заминавам извън града. Анджей живееше отвъд стената, в другата стая. След малко при мен влезе Юзек, моят пряк началник. Ръководеше една от секциите, занимаваща се с борбата против въоръженото нелегално движение.
— Чудесно е, че те заварих — възкликна той с искрена радост. — Казаха ми, че си заминал. Защо не вдигаш телефона?
— Защото съм в отпуск и съм заминал.
Юзек ме погледна така, сякаш се съмняваше дали съм напълно трезвен.
— Какви ги дрънкаш?
Бутнах му под носа раздела за теорията за парите на Давид Рикардо.
— Ето, виждаш ли, сега съм в Англия през деветнайсети век, а утре възнамерявам да се пренеса на щастливия остров на Сен-Симон.
После му обясних, вече доста по-сериозно, както подобава пред началник, че наближава краят на семестъра, имам изпит и искам по време на отпуската си да се изолирам от хората.
— А аз имам за теб вести из областта на антагонистичните противоречия през преходния период — пошегува се Юзек, след което заяви съвсем сериозно: — Ще трябва да се готвиш за друг изпит. Стария иска да говори с теб за една операция.
Знаех си, че няма смисъл предварително да разпитвам Юзек за какво става дума. Той беше добър колега и добър другар, обаче по служебните въпроси не можеше да му измъкнеш с ченгел и дума от устата.
Бързо се озовахме при заместник-началника на управлението. Майорът, наричан от нас Стария, в сериозните въпроси винаги беше делови. Извикваше сътрудника при себе си, започваше разговора на „другарю“ и лаконично формулираше задачата. При по-дребни въпроси не викаше офицерите. Отиваше сам в стаята на съответния служител. Задаваше няколко въпроса по интересуващите го задачи, понякога споделяше своето мнение, понякога „пускаше фитили“…
— Пък ние тук обсъждахме задачата без изпълнителя — обърна се към мен майорът, когато влязох в кабинета му. — След един час заминавам за Варшава. Не разполагам с много време. Затова сега само ще ви информирам най-общо за основните положения на оперативната комбинация, а после вие ще се подготвите за предвидената за вас роля. Подробностите ще научите от вашия началник и ръковдителя на секцията.
Добре познавах шефа. Не беше трудно да се отгатне, че операцията е сериозна.
— Задачата е свързана с бандата „Вяруси“ — продължи Стария. — Открива се възможност да стигнем пряко до главатаря, псевдоним Харнаш. Той е бивш член на щаба на Оген3, негов личен адютант. Според нашите данни бандата има над сто верни ятаци. Цяла организирана мрежа. Тероризира значителна част от Подхале. Напоследък започна да действува много агресивно. Всички досегашни усилия за ликвидиране на бандата с помощта на военните от Корпуса за вътрешна сигурност не дадоха резултат. „Вярусите“ познават великолепно терена. При това имат добро разузнаване благодарение на мрежата от местни помагачи. Успяват да избягнат почти всяка засада. Преди по-малко от седмица съблекли гол, изтезавали и застреляли един от честните хора, който ни беше уведомил къде се намира бандата. На гърдите му прикрепили смъртна присъда, подписана от Харнаш. На челото на жертвата изгорили буквите ПРП4.
Измъчвали жена му и децата му. Запалили стопанството му. Неотдавна получихме информация, че бандата полага усилия да се свърже с чужбина. В ръцете на вражеската агентура Харнаш и неговите бандити могат да станат още по-опасни. Знаем по кой път са предали в Западна Германия съобщението, че очакват установяването на връзка. За съжаление не успяхме да заловим оригинала на писмото. То ще стигне до адресата. Но знаем паролата и начина за контактуване със свръзката. Според моите изчисления отговор от другата страна може да пристигне горе-долу след трийсет дни. Трябва да изпреварим чуждия диверсионен център. Да установим първом контакт със свръзката, а после и с главатаря на бандата. Ето първия етап от голямата партия, която искаме да разиграем. Ако успеем да вкараме наш човек в леговището на врага, ще разработим и по-нататъшните операции… Срещата със свръзката ще стане след две седмици. Представител на чуждия диверсионен център с псевдоним Хенрик трябва в определен ден да установи непосредствен контакт. Свръзката на бандата ще чака веднъж в седмицата в единайсет часа на моста в Нови Тарг. Това са основните данни — обобщи майорът. — Засега трябва да намерим изпълнител на ролята на Хенрик, за останалите ще помислим по-късно, според нуждите. Смятам, че мога да разчитам на вас.
В първия миг не знаех какво да кажа. Бях изненадан, напълно неподготвен за предложението на заместник-началника на Воеводското управление.
— Не знам дали ще се справя, задачата е много сериозна, не бих искал да ви подведа… — взех да усуквам един неясен отговор. При това се изчервих като хлапак.
Тогава се намеси моят началник, който до този момент мълчаливо слушаше думите на Стария.
— Ние взехме под внимание няколко елемента — каза той. — Вие сте били партизанин по време на окупацията. Оттогава разполагате с известен опит, който е необходим при сблъсък с бандата. Вече сте участвували в няколко подобни операции. Да вземем например операцията с условно название „Предател“, оная история в Неполомицката гора или пък обезвреждането на опасните банди в Бохненска и Новосондецка околия. Сигурно бих могъл да изброя и още… Освен това знаете чужд език. Това е много важно, като се вземе предвид, че ще действуваме като чужд Център. В Подхале никой не ви познава. Никога не сте действували там като офицер от Държавна сигурност. Значи отпада вероятността да бъдете деконспириран случайно в ролята на Хенрик. Тези факти говорят в полза на нашия избор на кандидата. А за това, че ние ви смятаме за предан на делото и смел служител на Държавна сигурност, няма нужда да говоря.
Стария извади от бюрото си цигара. Почерпи Юзек, после мен. Рядко правеше такъв жест, самият той не пушеше. С удоволствие запалих. „Мога ли да не приема такава задача?“ — помислих си. Направих жест, че искам думата. Обаче Стария ме изпревари.
— Задачата е опасна — заяви. — Няма защо да се лъжем. Не приемайте нашето предложение като служебно нареждане. Нямаме намерение да ви налагаме мнението си. Впрочем все още можете да помислите, макар че не разполагаме с много време…
Развълнува ме това, което чух. Та нали то беше отличие, и то не какво да е! Колко пъти съм мечтал да
