взема участие в някоя „голяма операция“. Приех предложението на шефа без колебание.
— Моля за по-нататъшните разяснения — обърнах се към Стария, може би прекалено уставно.
— Легендата, която ще използуваш — отвърна с видимо облекчение той. — е разработена в общи черти. Подробностите ще обсъдите с майора и поручика — Стария посочи моя началник и Юзек, ръководителя на секцията. — Трябва да научиш безпогрешно ролята си наизуст. Ще получиш подробно разработената биография на Хенрик. Ще играеш ролята на бивш войник от Националните въоръжени сили, който заедно с Швентокшиската бригада под командуването на Бохун е преминал с хитлеристката армия на запад, в американската окупационна зона в Германия. След това си бил прехвърлен обратно в Полша заедно с разузнавателно-диверсионна група. Работиш за диверсионно-разузнавателния център, който е трябвало да установи връзка с главатаря на бандата. Сега се представяш под фалшиво име. На Запад са ти дали фалшиви документи. В противен случай ДС би те издирвала като бивш член на НВС. Не си се възползувал от амнистията, не си се разкрил. Продължаваш да се „бориш“. Така в телеграфен стил изглежда легендата. Ще получиш документи на името на Мариан Сковронски.
Стария млъкна. Погледна часовника си. — За мен е време, другари. Трябва да се подготвят документите за Хенрик — обърна се той към началника ми, — да се направят няколко документиращи снимки, особено от неговия живот „на Запад“. Още утре трябва да пристъпите към интензивна работа. Остават ви само десет дни. Другите няколко дни оставете за мен, за да обсъдим с Хенрик задачата. Аха… още нещо. Акцията трябва да се пази в строга тайна. Хенрик не бива изобщо да се показва в нашата сграда. Засега всички знаят, че той е в отпуска, после ще измислим нещо. За въпросната операция могат да знаят само заинтересованите.
Стария завърши. Погледна през прозореца. Пред сградата на Воеводското управление за обществена сигурност го чакаше колата му, черният ситроен.
Срещахме се извън сградата на Воеводското управление. Действително работехме много интензивно. Вживяването в кожата на Хенрик изискваше да се обмислят нови и нови детайли, които възникваха непрекъснато, докато се подготвях за новата си роля.
„Ще успеем ли да предвидим какво ще бъде най-същественото в дадена ситуация?“ — с такъв въпрос завършвахме най-често с Юзек нашите обсъждания.
„Кой, впрочем, успява да предвиди какви ситуации ще възникнат?“ — питах вече само аз мислено.
Ролята ми не се свършваше с една среща. Предвиждаше се да се води дълго време подетата игра. Затова се налагаше да се обмислят различни варианти, спокойно, с желязна логика и точност.
Не познавахме особено добре противника, а той беше извънредно хитър. Благодарение на това бандата беше се измъквала от много засади. Значи трябваше да я разложим отвътре.
Майорът неведнъж подчертаваше важното значение на първата среща с главатаря на бандата. Нямаше начин да предвидим как ще реагира той тогава. Без съмнение ще анализира особено бдително първия разговор с мен, няма да повярва на голите думи, ще се опитва да ме проверява и да се убеждава дали наистина аз съм представителят на онези от чужбина.
Затова толкова често се връщахме към легендата, с която трябваше да се представя. Не очаквахме много от първата среща. Първоначално имах за задача да спечеля доверието на бандита, да убедя нейните членове, че са се свързали с този, с когото трябва. Едва след това можеше да се пристъпи към неутрализиране на дейността на бандата.
Обаче финалът на акцията беше далече, а очертанията му бяха неясни. Над този въпрос работеха няколко опитни офицери. Раждаха се концепции за смели, понякога дори щури акции, после пък — за прекалено предпазливи. Въвеждането на свой човек в щаба на бандата откриваше възможности за съвършена оперативна комбинация. Затова се прие условието да се стигне до финала без нови жертви, без проливане на кръв. При този вариант се изключваше напълно прекият сблъсък с бандата. Обратният вариант би довел до нови жертви сред местното население и загуби сред нашите.
Арестуването на самия щаб на бандата също не би сложило край на терористичната дейност в Подхале. Не много отдавна беше разбит щабът на Оген. Макар че най-опасният атаман загина, останалите продължиха дейността си, променяйки само името си на „Вяруси“. Използуваха широката мрежа на своите предишни местни помагачи, свързвайки ги в организация, оставаща на разположение на бандата. Едни от хората принуждаваха към послушание чрез шантаж, чрез заплахата със смъртна присъда, на други налагаха дисциплината на вече несъществуващата организация, докато пред трети рисуваха перспективите за материални изгоди или разбирането си за нестабилността на строя…
И така, целта на акцията беше конкретизирана. Трябваше да направим така, че да заловим всички членове на бандата, след което престъпниците да бъдат изправени пред съда. Но това все още не беше достатъчно. Трябваше също да обезвредим остатъците от въоръженото нелегално движение, да разкрием още многобройната мрежа от помагачи на бандата, да демаскираме цялата местна организация, кодкото и добре да е законспирирана. Именно тя осигуряваше толкова дълго почти безнаказаната дейност на „Вярусите“.
Пред очите ми се раждаше концепцията за обезвреждането на последната, толкова опасна банда в Подхале. Над плана на операцията, която организираше Държавна сигурност на Краковското воеводство, работеха Стария, моят началник и цял щаб хора. А аз бях горд, че мога да взема участие в тази операция.
Беше краят на периода, който по-късно историците нарекоха период на борба за укрепване на народната власт в Полша. В скалистото Подхале предстоеше да се извърши заключителният акт на тази борба.
При колко по-трудни условия водеха борбата сътрудниците на Държавна сигурност и Гражданската милиция през предишните години, онези най-тежки години непосредствено след освобождението. Бореха се в най-примитивни условия, при крайна беднотия, недостатъчно въоръжени, без опита, който ние днес имаме. Загиваха от куршумите на разните там Мшчичел, Понури, Оген или Жбик5… В глухите околии на Жешувска, Люблинска, Бялистоцка област денем и нощем бяха изложени на вражески куршуми, твърде често отправяни иззад някой ъгъл. Бореха се, изпълнени със самоотверженост, убедени, че целта е по-важна от техния собствен живот.
Както Стария, така и моят началник бяха опитни офицери от Държавна сигурност, които бяха прекарали този първи период на най-трудните участъци на нашата борба. И тук се криеше изворът на признанието и авторитета, на които се радваха сред най-близките си сътрудници.
Атмосферата на жестока борба с врага, който се опитваше да сломи народна Полша, доверието към ръководството, както и ентусиазмът на целия наш колектив беше за нас фактор с огромно значение.
Подготовката за ролята на Хенрик беше за мен истинска оперативна школа.
Всеки ден ни приближаваше до началото на акцията.
Запознах се с дейността на бандата в подробности. Прегледах десетки протоколи, показанията на свидетели на потресаващи престъпления, нападения, грабежи. Налагаше се да опозная добре противника. Четях ужасен материалите за бандата „Вяруси“, протоколите от огледа на местата на извършените убийства…
Може ли да се изразят с думи привидно сухите разкази на жените, чиито мъже са били убити? Възможно ли е да се придаде по-дълбоко звучене на думите на майките, чиито синове са били отмъкнати от домовете им?
Колко трагизъм блика от всяка страница на тези материали!
В Шчавница бандата нападнала къщата на местната учителка. Четях откъслеци от нейния разказ:
„Не отварях вратата… Избиха прозореца, през който влязоха три непознати лица с оръжие в ръка, облечени във военни униформи… Аз през това време избягах на улицата. Къщата беше обкръжена. Един от тях опря оръжие в гърба ми. Въведоха ме в жилището. Разпитваха ме къде е легитимацията ми от ПРП. Започнаха да ме бият с дебели тояги по цялото тяло и по главата. Паднах на земята. Продължиха да ме бият, говорейки, че ще ми избият от главата демокрацията. После научих, че същата нощ са пребили тежко и председателя на Кооперацията за селска взаимопомощ…“
Смрачава се. Все по-трудно се различава серпентината на пътя, който се вие между гората и храсталака. Край пътя ромоли планински поток. Наблизо се виждат очертанията на къщичките от неголямо
