гуралско селце. По пътя към селото върви стопанин, завръщащ се от полето. Момче събира кравите от пасището. Селцето се вижда като на длан. Все повече светлинки проблясват в прозорците на къщите…
Лентата на пътя разсича селото на две и невидима се издига покрай гората до господствуващото над околността възвишение, след което изчезва зад хълма, закриващ хоризонта. Сред силуетите на внушителните ели фигурите на укриващите се хора са трудно забележими. Седят, притаени между дърветата, трима във военни униформи, а останалите в мушами. Всички са въоръжени с автомати и късо оръжие. Главатарят на бандата разпределя задачите. Един от бандитите с лека картечница заема позиция на възвишението край пътя, друг се мотае по пътя, пъхнал е автомата си под мушамата, останалите са се скрили в храсталака.
Отдалече долита шум на автомобилен двигател. Глас от храсталака нарежда:
— Пусни го, колата е частна.
Колата преминава през селцето, излиза от гората и отминава притаилите се хора. Мъж в мушама наблюдава нервно пътя. Най-накрая сяда под едно дърво. Трополенето на приближаващата се каруца не предизвиква реакция у мъжете. Някакъв стопанин се връща от пазар в близкото градче. След това край наблюдателния пост минава момче на велосипед, после младеж и девойка, засмени, нищо невиждащи освен самите себе си. Горското ехо връща думите на техния безгрижен разговор.
Пак се чува шум от автомобил. Все по-близо е, все по-отчетливо накъсва вечерната тишина. Отвъд селцето вече се виждат светлите ленти от фаровете, те се плъзгат по оградите. След миг се показва камион, изчезва зад завоя и с тежко ръмжене на двигателя покорява възвишението.
— Внимание! — чува се глас от храсталака. Главатарят дава сигнал за „скок“.
Камионът вече се вижда ясно. От мястото на засадата го делят двайсет-трийсет метра. Човекът в мушамата излиза на пътя. Вдига ръка. Шофьорът намалява скоростта, но не спира камиона. Тогава двама мъже в униформи и с автомати в ръка изскачат пред него. Дулата им принуждават шофьора да спре. Той е объркан, мисли, че са военни.
Почти едновременно изпод брезента се подават няколко милиционери. Две картечни серии заглушават нечий вик. Открил е огън онзи отзад. После стрелят всички, без предупреждение. Телата на двамата милиционери се строполяват в каросерията. Третият пада на пътя, четвъртият успява да изскочи, но до крайпътния ров го застига серия от автомат. До направения на решето камион стоят с вдигнати ръце шофьорът и мъжът, който е пътувал в кабината. Превозвал е пари за Селската взаимопомощ в Нови Сонч.
Нападателите се суетят край мястото на нападението. Командирът им претърсва кабината, заграбва превозваните пари. Останалите издевателствуват над ранените милиционери, ритат ги, а после ги доубиват. Смъкват ботушите и коланите на убитите, вземат им документите.
През това време отдалече пак се дочува шум на двигател. Иззад завоя се подава камион. Бандитите отскачат встрани. Заемат бойна позиция. И този път насочените към шофьора дула на автоматите го принуждават да спре колата, а ударът с дръжка на пистолет е достатъчен аргумент за случайно попадналия тук шофьор да приеме непредвиден курс. Двама мъже с готови за стрелба автомати се качват на калниците. Другите се наместват на платформата.
— До Язовско — нарежда главатарят. Камионът изчезва зад завоя.
В досието на бандата „Вяруси“ имаше такова донесение за извършеното нападение:
„… Дошли в дома на Войчех Сапата, живеещ в Нови Сонч, където останали до сутрешните часове на следващия ден. Не пускали никого от домашните да излиза. Поставили пост пред вратата. Наблюдавали пътя, по който трябвало да мине кола на Кооперацията за селска взаимопомощ за Нови Сонч. Когато камионът наближил, нападателите открили от леки картечници и автомати огън по четиримата милиционери: Чеслав Вилк, Юзеф Кмичик, Антони Дрожд и Леон Януш. Според показанията на свидетели те ритали и доубили издъхващите милиционери… Заграбили 90 хиляди злоти… Спрели друг случайно минаващ автомобил и принудили насила шофьорите Юзеф Мруз и Станислав Домалик да ги закарат в Язовско, където нападнали един магазин.“
Милиционерите се връщали от отпуска. Само един от тях имал пистолет…
Каменица се вие сред огромна горска площ, събирайки водите на планинските потоци, докато сама като буен поток не се влее край Лонцк в Дунаец. Бандитите се спуснали по една пътечка, извиваща се покрай брега на Каменица, до селцето Шчава. Привечер се доближили до лесничейството. Светкавично извадили скритите под палтата автомати. Лесничеят Ян Навроцки вече спял. Обкръжили къщата. Измъкнали навън стопанина. Принудили го да извика от дома му живеещия наблизо Юзеф Швистак. По това време в Лимановска околия били организирани доброволни отряди за съдействие на милицията. А Швистак бил обещал да създаде тяхно звено в Шчава.
Приближили се до неговата къща. Наредили на изплашения водач — лесничея — да извика съседа си. Жената на Швистак вече била чула викове и била забелязала подозрително раздвижване около дома на Навроцки. Отговорила, че мъжът й не е вкъщи. Когато планът на бандата се провалил, от тъмнината изплували фигурите на трима облечени във военни униформи мъже. Приближили се до прозореца. Представили се за служители на Околийското управление за обществена сигурност в Лиманова. Накарали жената да отвори вратата. Нахлули в жилището. Останалите обкръжили къщата. Вътре заварили само жената и двете й деца. Юзеф Швистак бил заминал в околията. Не повярвали. Претърсили тавана и стопанските постройки. Направили обиск. Намерили партийни документи. Задигнали парите, предназначени за изплащане на работниците, и три стари карабини.
Към един от бандитите се приближила по-малката дъщеря на Швистакови.
— Не вземайте тези неща. Татко ще се кара на мама — молела го.
Бандитът блъснал силно момиченцето. Посочил портрета на стената:
— Кой е този?
— Президентът Бйерут — отвърнало детето.
Той бутнал с дулото на автомата портрета на пода. Натрошил с ботушите си рамката.
— Вдигни това и го накъсай на дребни парченца — викнал на момиченцето.
Малката с плач изтичала при майка си. Бандитът отишъл до детето. Блъснал го с дръжката на автомата. Накарал го да вдигне портрета.
— Късай!
— Ще го скъсам, ако не убиете татко…
— Ако Швистак не напусне партията и доброволните отряди, скоро пак ще дойдем и пред очите ви ще се разправим с него!
Отишли си през нощта, изчезнали в гората, преминали по тясното мостче над бързата Каменица. Забранили на хората да съобщават за нощните им посещения.
Заплашили, че ще подпалят цялото стопанство на Юзеф Швистак.
Нахлули в дъскорезницата в Раба Вижна късно вечерта. Заплашили пазача, отмъкнали трансмисионния ремък.
Същата вечер в дома на енорията имало любителско представление, а след него забава. Те нахълтали в залата. Оркестърът замлъкнал на половин тон.
— Горе ръцете! Всички до стената!
Издърпали в средата на залата един милиционер.
— Залегни!
Един от бандитите изстрелял цяла серия в човека на пода.
— Оркестърът да свири! — изревал друг и също изстрелял една серия във вече мъртвия милиционер.
Принудили участници в забавата под звуците на музиката да издърпат за краката убития на пътя. На останалите двама служители от Гражданската милиция свалили ботушите и ги подгонили боси по снега към местния участък. Взели оръжие, боеприпаси, ракети, униформи. Нахълтали в жилището на още един милиционер от същия участък. Убили го в леглото му в присъствието на жена му.
През студените февруарски нощи бандата убила пак в Раба Вижна Тадеуш Бартошик и Владислав Каня.
