стегнатия му, сладострастно окосмен гръден кош. Начинът, по който вятърът рошеше гъстата му, тъмнокестенява коса, и начинът, по който се очертаваше чувствената сянка на мустаците му, бяха достатъчни да я направят луда от желание, особено след като си припомни как сладостно проникна в нея вчера. Когато го видя да облизва устните си, й се поиска да го направи вместо него. А когато идеалните му бели зъби отхапаха една ягода, единственото, което тя си помисли, беше, че би искала тези зъби да хапят нейните гърди.
Хубава работа! Какво ставаше с нея? Къде беше отишла способността й да се самоконтролира, решителността й?
Когато си хапваха от черешовия сладкиш, Фейбиан каза неочаквано:
— Разкажи ми за Джеф. Спомена вчера за него.
— Какво да ти разкажа? — попита Миси подозрително.
Фейбиан протегна крака си, обут в ботуш, да си поиграе с нейния чехъл.
— Той ли беше онзи, които е бил интимен с тебе?
— Ти си ужасен негодник! — изкрещя Миси и остави чинията настрана.
Той се усмихна.
— Така ли?
Тя тръсна къдрици и го изгледа предизвикателно.
— Фактът, че не си ми бил първият, направо те вбесява, нали?
Той я сграбчи, блъсна я върху земята и я покри със силното си тяло. В очите му проблесна почти заплашителна твърдост.
— Ще ти кажа нещо, сладката ми. Аз ще ти бъда последният!
Думите му я наелектризираха, особено както беше заклещена под него, притисната под изпепеляващата му топлина, погълната от чудесния му аромат. Вгледана в тъмните му очи, през ум не й мина да не му повярва. Едва чуваше думите му. Ударите на сърцето й ги заглушаваха.
— Още не си ми разказала за Джеф — търпеливо продължи той.
Тя замълча за момент. Трябваше ли да му разкаже истината? За Джеф, за семейството си, за столетието, оставила зад себе си? Но ако го направеше, Фейбиан със сигурност щеше да я помисли за смахната, както беше станало вчера. Трябваше да почака.
— Е, Миси — подкани я той, — обичаше ли го?
— Не — отрече тя.
— Бяхте ли интимни?
— Джеф и аз никога не сме се любили — натърти тя. — Сега доволен ли си, господин Интригант?
— Тогава кой…
— Отне моята девственост? — допълни тя шепнешком. — По дяволите, Фейбиан. Това беше доста отдавна. Беше без значение за мен и… не е твоя работа. Сега ще ме пуснеш ли, бик такъв?
Той само се усмихна и каза.
— Не.
— И защо не?
Той се наведе и гризна върха на носа й.
— Защото отчаяно се нуждая от теб, любима моя!
Въздишката й беше погълната от неговата целувка. О, господи, помисли тя премаляла. Защо трябваше да говори такива мили неща? Беше прекалено търпелив, мъжествен и дяволски умен. Не беше успяла да провокира обичайния му избухлив характер.
— Толкова си сладка — прошепна той в устата й. — Сладка като черешите… Трябва да получа повече.
Потънала в прегръдката му, тя продължаваше да се бори с чувствата си.
— Моля те… Аз не искам… Не се нуждая от теб… — прошепна тихо тя, като се опитваше да се измъкне.
Той притисна ръка до сърцето си и въздъхна с престорена болка.
— Принцесо, ти ме убиваш!
Прииска й се да го уязви. Извика яда си да подкрепи отслабващата й зашита.
— Трябва ми време. Защо настояваш да се виждаме? Ти дори не ме харесваш…
Той се усмихна.
— О, някои неща в теб ми харесват.
— О, и ги откриваш, когато легна по гръб?
Той се засмя.
— Но това не е истина, мила — наведе се и прошепна: — Имаш най-невероятните устни…
— Чуй ме какво ти говоря! — извика тя. — Ох, не бих казала, че имам избор!
— Но аз не искам твоя избор — измърмори той и я целуна.
— Направи го още веднъж — прошепна тя с предателски треперещ глас. — Ти си страхотен мъж!
Той погали гърдите й. Усмихна се, когато почувства под дрехите й наболите зърна. Погледите им се срещнаха — трескави и търсещи.
— И ти си страхотна жена — прошепна той.
— Кажи ми защо ме желаеш? — попита тя.
Той се усмихна и започна да приглажда разрешената й коса.
— Желая твоя силен дух и смело сърце. Желая твоята гордост и твоята страст. Желая те в леглото си…
— Други сантименталности, казани направо от дъното на мъжките ти гонади?
Все още не успяваше да го провокира.
— Но, мила — придумваше я той, като движеше езика си по брадичката й. Тръпки я побиваха. — Ти си такова великолепно, честолюбиво и необуздано създание… толкова чувствителна, привлекателна…
Миси изпъшка.
— Какво ще правиш сега?
— Ще те любя — отговори похотливо той. Повдигна полите й и я погали самоуверено.
Тя въздъхна.
— Защо не казваш „не“, Миси? — подразни я безпощадно той. — Защото не можеш? Защото ме желаеш?
— Да! — извика тя.
— Защото ме искаш точно толкова, колкото и аз тебе.
— Да! — тя почти плачеше.
Той я целуна лакомо, като притисна възбудените си слабини към корема й. Тя отвърна на целувката му толкова страстно, че сълзи се разляха по страните й.
— Фейбиан, моля те, недей! — замоли го отчаяно тя. — Ще забременея!
— Искам да забременееш — прошепна той трескаво, като целуваше лицето й — Искам да заченеш моето дете точно в тази минута, така че никога да не можеш да избягаш от мен.
Думите му я възбудиха неудържимо, въпреки че продължаваше да протестира.
— Моля те, нямаш ли нещо, което да се използва в този затънал в невежество век? Презерватив или нещо друго?
Той се отдръпна назад: изглеждаше великолепен в гнева си.
— Къде си научила тези неприлични неща, жено? В някой бордей?
— Да! — заяви тя. Беше полуобезумяла, за да го разубеждава. — Аз съм долна проститутка!
Той само се изсмя.
— Ти не си проститутка, любов моя. Може да си била заблудена от краткотрайна авантюра в миналото си, за което вече съм ти простил…
— Върви по дяволите, Фонтено!
— Истината е, че никога не си познала истинското удоволствие, докато не попадна в ръцете ми онази нощ.
Тя се извърна настрани с измъчена въздишка.
Той сграбчи лицето й.
