— Е, Миси, ще отречеш ли това?
— Ти знаеш, че не бих могла — отчаяно отвърна тя.
— А искаш ли да се почувстваш така отново?
— Знаеш, че искам.
Ръцете му отново се намериха под полите й. Пръстите й започнаха да разкопчават ризата му, а устните й търсеха твърдата повърхност на гърдите му.
Той промълви страстно:
— Ще те любя… Ще правя любов с тебе, докато забременееш. Докато обещаеш да се омъжиш за мен. Докато ме обикнеш.
— Аз те обичам.
— Знам, любима. Ще продължавам да правя това, докато кажеш, че ще бъдеш моя!
Глава 32
След няколко нощи Мелиса и Джеф се намираха в апартамента му. Бяха ходили на благотворителна вечеря, спонсорирана от Младежкия съюз. Мелиса беше облечена в бледосиня, блестяща вечерна рокля с дълбока цепка от едната страна. Той носеше фрак. Под звуците на стереоуредбата танцуваха в хола. Пееше Фил Колинс.
— Не мога да повярвам, че се намирам в твоето жилище, сама с теб — прошепна тя замечтано. — В моето време това е крайно осъдително.
— Аз съм ти дал свобода, мила — пошегува се той.
— Свобода?
— С някои ограничения, разбира се. Докато си стопроцентово моя, определено можеш да правиш, каквото поискаш.
— Звучи доста привлекателно — каза тя.
— Тази вечер беше приятна, нали? — добави той.
Въртяха се под звуците на музиката.
— О, да. Винаги е приятно да се запознаеш с благородни хора.
Той се отдръпна леко назад. Възхищаваше се на деколтираната й рокля.
— Нямаш представа каква помощ оказваш на един член от обществото, облечена в тази рокля.
Тя погледна надолу объркана.
— Имам ли нещо по роклята?
Той се засмя и целуна върха на носа й.
— Говоря за деликатните форми, които я изпълват, глупачето ми.
Тя пламна.
— Щастлива съм, че съм ти доставила удоволствие, господин Далтън.
Той намигна.
— Искам да те видя по бикини.
— Отново тези бикини. Това част от процеса на освобождаване ли е?
— В определен смисъл…
— Ти си смел мъж, скъпи!
Той внезапно стана сериозен.
— Моята решителност не знае граници. Първо ще те заведа до басейна и ще те науча да плуваш. А след това — да шофираш.
Тя симулира възмущение.
— Но ако се науча да карам кола, моят шофьор, господин Дюк, ще остане без работа!
— Доколкото те познавам, пак ще се възползваш от услугите му.
— Да те повозя веднъж, за мен е достатъчно — намръщи се тя замислено.
— Ти като че ли свикна с техниката на нашето столетие? — попита той.
Тя кимна.
— Вече не ме е страх както преди. Трябва да призная, че това време си има своите удобства.
— Надявам се да те разглезя с тях така, че никога да не ме напуснеш — притисна я до себе си и добави: — Като говорим за модерните чудеса, как мина прегледът онзи ден?
Мелиса се изкашля притеснена.
— Беше доста смущаващо, но предполагам, че всяка жена трябва да свиква с такива неща.
— Започна ли инжекциите?
— О, да. Казах на доктора, точно както ме посъветва, че през целия си живот съм имала па…
— Патологичен.
— Да. Че през целия си живот съм имала патологичен страх от иглите.
— Той клъвна ли?
— Какво да клъвне? — попита тя изумена.
Джеф се разсмя.
— Повярва ли на разказа ти?
— О, малко е да се каже, че беше ужасен. Той ми изнесе една убедителна лекция. Чудеше се как са могли моите родители да бъдат толкова безотговорни. Как съм могла да премина през училище, без да бъда имунизирана, за което нямах подходящ отговор. В известна степен моите аргументи се потвърдиха, когато припаднах по време на първата ваксинация.
— О, не!
— Да, точно така — каза тя сериозно. — Медицинската сестра ми обясни, че много хора губят съзнание, като видят иглите. Госпожица Фостър ми каза, че доктор Марчисън има свободен прием един след обяд седмично. Всъщност те имат нужда от някого, който да отговаря по телефона и да води картотеката. Предложих им услугите си.
Той зарови лице в косите й и каза прочувствено:
— Разбира се, че си го направила. Толкова си мила. Ти остави тук… Ти промени живота ни. Какво щях да правя без теб?
Мелиса замълча. Мислеше върху думите му. Почувства болезнена тъга от несигурността на живота си. Незнайна сила можеше да я изтръгне от прегръдките на Джеф, а колкото и да се чувстваше обвързана с миналото, не можеше да понесе мисълта, че ще разбие сърцето му.
Докато събираше обърканите си мисли, нова песен се разля от уредбата. Тя се заслуша в трогателния лиричен глас, после прошепна:
— Харесвам този господин Колинс. Има нещо много романтично и тъжно в музиката му. Харесах и блусовете, които слушахме онази вечер на Бийл стрийт.
— Ще отидем там отново.
— Бих била щастлива.
— Добре. Искам да ти хареса в това столетие! — продължиха да танцуват, докато песента свърши. Джеф я привлече към себе си и прошепна страстно: — Тази песен е много подходяща за момента, защото описва какво бих изживял, ако те загубя.
— Знам, Джефри. Чувствам се по същия начин — през очите й премина сянка. — Ние просто не знаем колко време още ще бъдем заедно. Дори ако Миси реши да остане в миналото, как бих могла да съм сигурна, че присъствието ми тук е завинаги? Може би си имаме работа със сила, която не можем да победим?
— Ние си имаме работа с любовта! — извика той пламенно. — Как би могла да помислиш, че нашата любов няма да се справи с всички прегради? Ти си моя и аз няма да позволя на Фонтено да те притежава!
Повлече я към своята спалня. Притисна я силно към себе си и я целуна настоятелно. Тя отвърна на целувката му. Възхищаваше му се, но горчиви сълзи я задушиха при мисълта, че ще го загуби.
— Попита ли доктора как да се предпазваме от забременяване?
Още в прегръдката му, тя отговори прямо:
— Да. Отговорът е в чантата ми. Споменах му за нашето неблагоразумие.
— Радвам се — прошепна той, като целуваше шията й. — Не че не искам дете от тебе, но беше грешка
