— Кой би повярвал, че ще говориш такива работи?
— Лайза винаги по такъв начин описва своя приятел — отговори тя.
— Кажи ми кога трите кикотещи се кокетки ще се изтърсят заедно с приятелите си?
— Казах на всички, че водното ни парти започва в пет.
— Добре. Значи имаме един час да бъдем сами — повлече я към близката маса и вдигна едно пластмасово шишенце.
— Първо да те намажа с плажно масло.
— Плажно масло?
Той вече внимателно мажеше страните, челото и носа й.
— Това ще те предпази от изгаряния, мила. Трябва да се грижа за възхитителната ти кожа, защото утре вечер съм решил да те раздробя на парчета и да те изгълтам.
Тя се кикотеше. Беше й приятно да усеща ръцете му, докато нанасяше лосиона върху шията, раменете и останалата част от тялото й.
Той затвори шишенцето и го остави настрани.
— Сега трябва да направим воден тест на тези бикини…
— Но, Джефри, трябва да приготвя храната за партито — протестира тя. — Разбираш ли, майка и аз дадохме почивен ден на госпожа Джаксън и на дъщеря й. Утре, на празненството, ще бъдат много заети.
Но Джеф сякаш не я чу и настоятелно я повлече към басейна.
— Винаги си толкова внимателна!
— Но аз не знам да плувам!
— Тогава ще зависиш от моята милост.
Двамата се смееха, докато слизаха по стълбите откъм плиткия край. Водата беше хладка и приятно погали кожата на Мелиса. Тя влюбено разглеждаше мускулестото тяло на Джеф. Морскосиният бански костюм му отиваше много. Джеф алчно гледаше прелестните й форми, които бикините правеха още по- съблазнителни.
Когато бяха до кръста във водата, той я прегърна.
— Мислиш ли за утрешния ден, любима?
Тя отбягна погледа му.
— О, да.
— Аз не мога да мисля за нищо друго — каза той прочувствено. — Не мога да дочакам нашия меден месец. Мелиса, толкова искам да преживеем заедно остатъка от дните си!
Тя прокара пръсти през водата и мълчаливо кимна. Страхуваше се, че гласът й ще я издаде.
— Харесва ли ти тук? — попита нежно той.
— Тук? — усмихна се тя.
Ръката му леко масажираше гърба й.
— Тук, в басейна, разбира се. Но също и в двадесети век.
Тя не се поколеба какво да отговори, но очите й бяха тъжни.
— О, да. Тук е хубаво. Отначало беше страшно, но сега ми се струва, че принадлежа на този век.
— Това е, защото принадлежиш на мен — каза той трескаво. — На толкова много неща искам да те науча — да плуваш, да танцуваш каубойски танци…
— Каубойски танци? — прекъсна го твърде озадачена.
— Разбира се. Искам още толкова неща! Заедно да пътуваме със самолет, да се научиш да караш кола, ти да харчиш парите ми…
— Сега вече ме дразниш, Джефри.
— Така ли? — като се наслаждаваше на копринената й коса, той добави: — Ти не разбираш колко много си се променила, откакто си тук.
Тя бързо го изгледа.
— Как съм се променила?
— Сякаш си разцъфтяла, любов моя. Когато за първи път се появи, ти беше една объркана, ужасена млада жена. Сега се превърна в личност със собствено мнение. Стана уверена и смела. Готова си да приемеш двадесетото столетие с всичките му предизвикателства.
Тя прехапа устни. Чувстваше, че ще се разплаче. Не беше ли направила сама наскоро тези изводи?
— Какво говориш, Джеф?
— Казвам, че ще извършиш грях, ако отново се превърнеш в онова, което си била.
— Защо… Защо бих го направила?
Той страстно я притисна до себе си.
— Не ми отнемай любовта… живота ми… като ме напуснеш, Мелиса! — прошепна той затрогващо. — Мога да се опитам да те задържа тук, но решението трябва да бъде твое.
Сълзи бликнаха от очите й. Погледът й говореше за дълбоките чувства, които я измъчваха.
— Обичам те, Джефри. Моля те никога да не забравяш това.
Очите му странно проблеснаха.
— Знам това, любима. Аз също те обичам.
Мелиса се сгуши в Джеф. С цялото си сърце желаеше да го успокои. Не искаше да го залъгва с думи, а да му предложи любовта, която щеше да гори в нейното сърце през целия й живот. Повдигна се на пръсти и го целуна с цялата тази любов. Отчаяно се надяваше споменът от нейната целувка никога да не избледнее в съзнанието му.
Късно тази нощ Миси стоеше в стаята си, облечена в нощница. Решеше косата си, когато чу трополене зад вратата на балкона. Когато се обърна с разширени очи, вратата рязко се отвори и влезе Фейбиан, облечен с бяла риза и тъмни панталони. В ръцете си държеше букет цветя.
— Фейбиан! — възкликна тя, като остави четката си за коса. — Как се озова тук?
Той се поклони усмихнат.
— Покатерих се по дървото до твоята веранда, любов моя.
— Но… защо?
Той се приближи до нея и й поднесе цветята.
— Предлагам мир.
Дълбоко трогната, Миси взе букета. Вдъхна аромата на красиво подредените рози и нежно ги остави на тоалетката.
— Благодаря — смутена прошепна тя. — Много са хубави.
За момент двамата се гледаха неловко. Той пристъпваше от крак на крак.
— Миси, искам да ти се извиня за днес…
— Искаш да ми се извиниш? — повтори тя невярваща.
Той кимна.
— Пийнахме заедно с Чарлз, Брент и Джереми тази вечер. Най-страшното е…
— Да?
Той се усмихна глуповато.
— Добре. С изключение на Джереми, който е безнадежден формалист, всички ние се съгласихме, че повече харесваме жените си такива. След като се промениха.
— Вие… сте съгласни? — изпъшка тя.
Той кимна енергично.
— Сега животът на всички е по-свободен и интересен. Само понякога вашият дух, съчетан с нашата решителност, ни противопоставя един на друг. Всички имаме нужда да намерим обща почва, за да постигнем компромис — той пристъпи по-близо. Докосна раменете й. — Какво място предполагаш, че е подходящо за нас?
— Аз… Аз не знам — смотолеви тя.
— Може ли да опитаме? — попита той. Очите му издаваха онова, което ставаше в душата му.
Погледът й внезапно се отклони.
— Е, аз предлагам…
