Следващите няколко седмици изтекоха много бързо за Миси. Подготвяше се за сватбения си ден, както и за полета си през времето, за които знаеше само тя. Виждаше се често с Фейбиан и все повече я измъчваше перспективата да напусне него и родителите си. От известно време дори се плашеше, че ако е бременна, не би могла да осъществи своя план. Ако наистина носеше неговото дете, не би могла да го напусне. Имаше достатъчно чест и съвест, за да го направи. Но когато седмица преди сватбата месечното й неразположение дойде, тя не знаеше дали да се чувства успокоена или разочарована. Сега нищо не я задържаше тук — освен нейната собствена воля и любовта й към Фейбиан.
В деня преди сватбата тя и Фейбиан, както и семействата Сержънт и Макгий, бяха поканени на импровизирано конно състезание. Двойка коне на бившия бизнесмен Чарлз Мерсър преминаваше по улиците на Мемфис. Готвеха се за състезание в Начез.
Филипа, сега горда собственичка на два чистокръвни коня, беше предизвикала двама мъже на съревнование. Дори беше настояла да яздят собствениците, а не жокеи, както обикновено.
Няколко души с навъсени лица седяха на пейката от едната страна на пътя: Миси и Фейбиан, Луси и Джереми, Антоанет и Брент, както и нацупеният Чарлз Мерсър. Той беше седнал между съпругите на двамата си бивши съдружници. Надолу по пътя, под дърветата, бяха седнали няколко роби. Те трябваше да се погрижат за конете.
Миси се опита да прикрие самодоволната си усмивка, когато забеляза на стартовата линия приятелката си Филипа. Изглеждаше доста сладка, облечена в костюм за езда и яхнала своя величествен породист кон. От двете й страни бяха застанали мъжете, които беше предизвикала. Единият се беше качил върху по-малък черен арабски кон, а другият — върху по-висок сив ездитен кон.
По сигнал на Филипа Фейбиан стана, отиде при ездачите и извади пистолет. Преброи от пет до едно, даде изстрел и конете се понесоха напред.
Миси седеше на крайчеца на пейката и наблюдаваше ездачите. И трите коня бяха изключително грациозни. Мускулите им се вълнуваха и изглеждаше така сякаш красивите животни летяха, а не стъпваха по мръсното трасе. Скоро Миси не можа да устои и започна да окуражава приятелката си. Станала на крака, тя размахваше кърпичката си и крещеше:
— Давай, Филипа! Затвори им устата завинаги.
Мъжете се намръщиха, когато Луси и Антоанет също скочиха на крака и завикаха:
— Можеш да го постигнеш, Филипа!
— Направи ни горди!
Мъжете продължаваха да се цупят.
Финалът вече беше близо, но Филипа пришпорваше усърдно. Когато нейният мощен красавец пресече финалната линия, доста зад нея се зададоха и останалите. Трите й приятелки крещяха прегракнали и се прегръщаха радостни.
Малко по-късно, когато прислужникът отведе коня на Филипа, тя триумфираща се присъедини към жените.
— Не ви ли казах, че мога да го направя? — извика широко усмихната и размаха камшика победоносно.
— Ако поиска, жената може всичко — отговори Миси.
— Амин! — добави Луси.
Докато трите прегръщаха и поздравяваха своята приятелка, загубилите състезанието мъже набързо прибраха съпругите, прислужниците и конете си и си тръгнаха.
Като гледаше приятелките си, Миси се почувства горда, че е променила целия им живот и ги е освободила от оковите на техните скучни съпрузи. Все още се усмихваше до уши, когато четирите, хванати за ръце, се приближиха към мъжете. Но усмивката й се стопи, като видя намръщените им лица.
— Надявам се, че си доволна — излая Чарлз към Филипа и протегна ръка.
Филипа я пое, вирна глава и тръгна с него.
— Наруга ли се за днес? — добави надменно Джереми към Луси.
Тя врътна глава и се насочи към семейната карета, без да му отговори.
— Следващия път може би ще поискаш да яздиш една от глупавите си шапки, нали? — заяде се Брент с Антоанет.
Тя го удари с баретата си и тръгна пред него.
Фейбиан пристъпи напред, усмихнат цинично и предложи ръката си.
— Ще тръгваме ли?
Миси ги погледна предизвикателно.
— Накъдето кажеш.
Докато пътуваха към дома и, тя не спря да излива яда си.
— Вие, мъжете, наистина сте обречени да губите — заяви тя.
Той се изсмя горчиво.
— А ти наистина не направи добро на приятелките си.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя.
Той стисна зъби.
— Единственото, което постигна, е, че създаде разногласия в трите семейства. Направи ги нещастни.
— Това не е истина. Тези жени щяха да се превърнат в изтривалки на противните си мъже! Аз просто ги накарах да отстояват правата си.
— Защото мъжът и жената са равни? — присмя й се той.
— Дяволски смешно.
— Но ти не искаш равенство! — възрази той разгорещено. — Ти никога няма да се успокоиш, докато не признаем, че сте по-добри от нас.
— Може би сме.
— Видя ли, че съм прав?
— О, ти си невъзможен. Никога няма да се промениш. Много съм щастлива, че не съм…
Внезапно той спря коня.
— Щастлива си, че не си какво, Миси? — попита той с мъртвешки сериозен тон.
Тя преглътна.
— Щастлива съм, че все още не съм се омъжила заблудена — бързо изфабрикува отговора тя.
Той се изсмя подигравателно.
— Що за двусмислие е това? — притегли я към себе си и намръщен я изгледа. — Знаеш ли какво правиш, любов моя?
— Какво правя, господин Фонтено? — попита тя с ненадминат сарказъм.
— Започваш битка с мен, така че утре да не се омъжиш за мен. Но няма да стане.
Почувствала, че ще я целуне, за да я подчини, тя се извъртя.
— Фейбиан, закарай ме у дома. Имам да правя толкова много неща за утрешния ден. А и, честно казано, нямам настроение да задоволявам долните ти инстинкти.
Той изруга, обърна се и подкара коня.
Мелиса се подаде срамежливо от кабината. Беше облякла тесни бикини, а дългата си коса беше вързала на конска опашка. Джеф стоеше срещу нея на терасата по плувки. Загорялото му тяло изглеждаше великолепно.
Той подсвирна. Поглъщаше я с очи.
— Казах ли ти, че ще облечеш бански костюм?
Тя силно се изчерви, като погледна ивиците синя и бяла тъкан, които едва покриваха формите й.
— Джефри, чувствам се направо гола!
Той й намигна сериозно.
— Това ще стане по-късно.
Тя пристъпи към него и го побутна закачливо.
— Ти, сексапилен дявол такъв!
Той я прегърна и се разсмя високо.
