изглеждаше изненадан.
— Играем за сериозна сума пари — парира тя.
Той сви рамене и поиска нова колода. Остави на Мишката да я отвори, после бутна два чипа към центъра на масата и разбърка картите с лекота, докато другите трима играчи поставяха чиповете си до неговите.
Мишката спечели първата ръка, после изгуби три малки залагания едно след друго. Златния дук не изглеждаше увлечен от играта, винаги напускаше рано и не сваляше черните си проницателни очи от нея. Зората на Септември играеше по-изкусно и спечели две от залаганията.
Тогава Мишката удари успешно и прибра шестдесет хиляди кредита, когато нейните четири валета победиха фула на Краля на залаганията. Дойде време за техния втори начин — Златния дук, Краля и Зората на Септември се редуваха да играят ръцете си. Този, който имаше слаби карти, напускаше рано и оставяше другия да залага срещу Мишката. Самата тя не можеше да каже как си сигнализираха, но не й пукаше.
Играта продължи още един час, Мишката натрупваше все повече пари, докато накрая отново се падна на Краля на залаганията да раздава. Той спря да разбърква картите и впери очи в нея.
— Имаш голям късмет с картите, госпожо — проговори накрая той.
— Може би просто имам талант да играя — отвърна тя.
Той поклати глава.
— Не, трябва да призная, че имаш късмет.
Тя сви рамене.
— Добре, щом повече ти харесва — имам късмет.
— Голям късмет.
— Обвиняваш ли ме? — попита Мишката.
— Не мога да те обвиня в измама, щом не знам как го правиш.
— Знаеш ли, така не звучи много по-добре.
— Как би ни излъгала? — попита Краля на залаганията с изражение, което опровергаваше думите му. — Ако моят приятел Дука се усъмнеше дори за миг, че ни лъжеш, веднага би ти извадил сърцето на масата. Нещото, което той наистина мрази, това са измамниците.
— Е, вашият приятел Дука може да вземе няколко урока по покер — рече Мишката.
— Покерът всъщност не е специалността му — отвърна Краля на залаганията многозначително.
Мишката хвърли бегъл поглед към Златния дук.
— Вярвам ти. — Тя издърпа стола си назад. — Атмосферата стана неприятна — обяви тя. — Мисля, че ми стига за тази вечер.
— На колко възлиза купчинката пред теб? — заинтересува се Краля.
— Не знам.
Той се вторачи в чиповете й.
— Изглеждат около двеста хиляди.
— Щом казваш.
— Нека ти предложа нещо, госпожо — продължи той. — Хайде да цепим веднъж за тях.
— За всичките?
Краля кимна.
Тя погледна набързо към Пенелопа, но момичето изглеждаше погълнато от пасианса си. Естествено, помисли си Мишката, тя не може да ми каже дали ще изгубя или ще победя, докато не съм обявила, че приемам.
— А ако откажа? С уважение, разбира се.
— Мисля, че приятелят ми Дука ще го приеме като лична обида.
Мишката отвърна на усмивката му.
— Това може да не хареса на моя приятел Ледения.
— Тогава нека не забъркваме приятелите си — предложи опонентът й. — Нека да бъдем само ти и аз. Ще цепим веднъж за цялата тази купчина.
Той извади неразпечатана колода карти от джоба си.
— И ще използваме неотворено тесте.
— На мен ми харесваше това, с което играхме.
— За такава сума картите трябва да са чисто нови.
Мишката се замисли дали да го накара да поиска колода от бара, но реши първо да погледне към Пенелопа. Не видя никакъв отрицателен знак, затова кимна в знак на съгласие.
— Добре, цепим веднъж за сумата, която имам пред себе си. — Тя замълча за момент. — Ако загубиш — губиш. Няма да има повторение или изключения, защото иначе можем да продължим цялата нощ, докато ти победиш.
— Дадено — отговори Краля на залаганията. Отвори картите и ги разбърка, после ги остави на масата.
— Заповядай — подкани я той.
— Ти си пръв — отвърна тя.
— Предпочитам ти да цепиш първа.
Тя поклати глава.
— Това са моите пари. Ако искаш да си опиташ късмета за тях, цепи пръв.
— Както искаш. — Той протегна ръка, леко прокара пръсти по картите и вдигна поп.
Мишката погледна към Пенелопа, но за нея съществуваше единствено пасианса й. Най-накрая Мишката прочисти гърло, протегна ръка, поколеба се за миг и сложи внимателно пръстите си върху картите.
И тогава Пенелопа разля чашата със сока и изтрака със стола си, докато отскачаше, за да не си изцапа дрехите.
— Добре ли си? — попита Мишката, като вдигна леко ръката си над картите.
— Съжалявам — извини се момичето и започна да бърше масата със салфетка. — Толкова съм несръчна. Сърдиш ли ми се?
— Не, разбира се, че не — отговори Мишката.
— Госпожо — обади се нетърпеливо Краля на залаганията, — чакаме те.
Мишката се вторачи в колодата, пое дълбоко въздух и сцепи картите на асо.
— Моите поздравления, госпожо — Краля на залаганията стана от масата и се поклони ниско. — Предполагам, че днес просто не е моята вечер.
Зората на Септември също се изправи, но Златния дук остана на мястото си и продължи да я наблюдава студено. Едва когато Краля на залаганията и извънземната стигнаха до вратата, той стана и излезе мълчаливо след тях.
Както и предишната вечер, Пенелопа се присъедини към Мишката, а Вечното хлапе остана на масата.
— Успяхме! — прошепна Мишката, като се опитваше да овладее вълнението и радостта си. — Каква беше тази история с разлятата чаша?
— Видях, че ако цепиш, ще бъде тройка, и се опитах да видя как да го променя — обясни момичето. — Ако нададях вик и ти ме погледнеше, щеше да цепиш на вале. Ако направех нещо друго, ти вадеше други карти… но ако си разлеех сока, ти цепеше на асо. Зависеше колко ще се стреснеш и как ще мръднеш ръката си.
— Забележително! — възкликна Мишката. — Просто забележително!
Тя извика представителя на банката на казиното, смени чиповете си за кредити и ги занесе при Вечното хлапе.
— Ето — подаде му тя парите. — Ти ще ги пазиш по-добре от мен.
Мъжът прибра пачката в джоба на туниката си.
— Защо е това тъжно изражение? — попита Мишката. — Аз победих. Мога да те наема за още една или две седмици.
— Те просто си тръгнаха — Вечното хлапе изглеждаше нещастен.
— А какво очакваше да направят?
— Знам какво исках да направят — отвърна той. — Чувал съм за Златния дук. Никога не съм мислил, че
