Вечното хлапе отвърна на погледа му, но забави отговора си.
— Каква е твоята полза? — попита накрая той. — Не ми изглеждаш филантроп.
— Аз притежавам този свят. Управлявам го, както един крал би властвал над кралството си там, на Земята. Обявих, че никой не трябва да ги закача, а Краля на залаганията не ми се подчини. — Наля си още веднъж от шишето и изпразни чашата на един дъх. — Ако му позволя да се измъкне, следващата година няма да управлявам дори този бар.
— Само заради това?
— Да. От какво ти е толкова весело?
— Ами и ти не си се загрижил за тях повече от мен. Ти тръгваш, защото пазиш репутацията си, а аз — защото искам да се справя със Златния дук. Не мислиш ли, че е забавно?
— Е, тези дни трудно се намират герои — отговори с тънка ирония Ледения. — Така че разчиташ на каквото имаш. А те имат само нас.
— Колко мъже ще вземеш със себе си?
— Нито един.
Вечното хлапе повдигна вежда, но не каза нищо.
— Ще наема тези, от които се нуждая, щом стигнем там, където отиваме — добави Ледения.
— Разправят, че ти самият си бил добър убиец.
— Разправят много неща. Не всички са верни.
— Но и не всички са лъжа.
Ледения впери поглед навън в тъмнината.
— Бях, преди време — каза накрая. — После открих, че е по-лесно да наемам хора, които са по- ентусиазирани от мен.
— Ентусиазирани да убиват?
Ледения поклати глава отрицателно.
— Да умират. — Остави бутилката обратно зад бара. — Готов ли си да тръгваме?
— А какво ще стане с моя кораб?
— Остави го тук. Ако оживееш, ще ти опростя сметката за съхранение. Ако ли не, няма да имаш нужда от него.
— А парите на Мишката? — продължи Вечното хлапе и потупа пачката под ризата си.
— Вземи ги. Тя няма да се върне повече тук, независимо какво ще се случи на момичето или на тебе.
За по-малко от пет минути Вечното хлапе прибра вещите си в малка чантаи я преметна през рамо. След още пет заедно с Ледения се качиха в кораба и излетяха в орбита, за да се отправят към по-гъсто населените светове на Вътрешната граница, в покрайнините на разширяващата се Демокрация.
Спаха, докато компютърът поддържаше курса, после се събудиха и закусиха в пълно мълчание. Ледения си наля кафе и погледна към измамно младия мъж, който седеше срещу него.
— Не си от най-приказливите — каза сухо той.
— Поживееш ли две столетия, откриваш, че си казал всичко, което някога си искал да кажеш — отговори Вечното хлапе.
— Предполагам, че е така — замислено кимна Ледения.
— Е, имам един-два въпроса към теб, но могат да почакат.
— Питай.
— Може би е по-добре да почакам. Няколко дни ще сме затворени на този кораб. Не е разумно да се скараме.
— Вече не се карам с никого.
— Едва ли преследваш Краля на залаганията заради самото преследване.
— Тръгнах след него, за да му дам урок — никой не нарушава заповедите ми на Последен шанс. Но не съм ядосан, това е просто бизнес.
— И, разбира се, няма да имаш нищо против, ако той убие малкото момиче, нали?
— Защо мислиш така?
— Имам си очи и уши. И мога да ги използвам.
Ледения помълча.
— Няма да я убие — рече накрая, без да отговори на въпроса.
— Когато спечели достатъчно или някой друг се досети коя е тя, може и да я убие.
— Няма.
— Мислиш ли? Той и Златния дук не ми приличат на състрадателни хора.
— Това няма нищо общо със състрадателността — отвърна Ледения.
— Тогава защо мислиш, че няма да я убие?
— Защото тя няма да му позволи — рече след дълга пауза.
Вечното хлапе се замисли над думите му.
— Тя наистина те притеснява, нали?
— Не, просто ме тревожи.
— Добре, не се тревожи прекалено много. Все още ми плащат да се грижа за нея.
— Аз ти плащам сега — наблегна на думите си Ледения. — Ще правиш каквото ти кажа.
— Не и през следващите два дни. А и ако бях на твое място, нямаше да раздавам прекалено много заповеди. Не убивам деца.
— Наемните убийци убиват този, за когото им е платено. Но — добави Ледения, — никой няма да убие това дете — нито Краля на залаганията, нито Златния дук, нито ти, нито който и да е друг. — Отново млъкна за миг. — Пенелопа Бейли няма нужда от твоята помощ. Плащам ти да ми помогнеш да освободим Мишката и да накараме всички да разберат какво се случва, когато някой наруши заповедите ми на моя свят.
— Имаш ли нещо против да те попитам нещо? — обади се Вечното хлапе след няколкоминутно мълчание.
— Давай.
— Защо толкова много ти се иска да освободиш Мишката? Според нея последния път, когато е имала нужда от твоята помощ, си я оставил да гние в един затвор на Мсали IV.
— Този път положението е различно. Когато я пратих на Мсали IV, и двамата работехме за правителството и имахме секретна мисия. Тя можеше да откаже задачата. Знаеше рисковете, знаеше също, че ако я хванат, политическото и военното положение не позволяват спасителна операция… В момента, когато я хванаха, всичко свърши. Имах заповед да не предприемам никакви спасителни действия.
— Останах с впечатлението, че сте били доста близки по онова време.
— Бяхме.
— Но не толкова близки, че да не се подчиниш на заповедите?
— Почти бяхме стигнали до политическо решение на нашите проблеми. Ако направех опит да я освободя, щях да изгубя доста опитни мъже и жени, а вероятно и да предизвикам война.
— Е, война все пак имаше. Дойдох твърде късно, за да се запиша за доброволец.
— Да, водихме война въпреки всичко — призна Ледения с въздишка. — Но аз не бях причината за нея.
Вечното хлапе напълни отново чашата си с кафе и започна да я разбърква енергично.
— Щом шансовете против нея са били такива, защо е приела задачата? — попита той.
— Поради същата причина, поради която сега е пленница на Краля на залаганията.
Вечното хлапе се намръщи.
— Не те разбрах.
— Мишката е най-добрият крадец, когото познавам. Няма сграда, която да не може да изкачи, стая, в която да не влезе, или ситуация, от която да не се измъкне. Трезва глава, бърз ум, стоманени нерви. Заради това я наех. Но тя имаше един недостатък и все още го има.
Другият помисли върху казаното и сви рамене.
— И какъв е той?
— Шекспир има един стих — тя обича силно, но не и умно. Мишката отиде на Мсали IV не защото смяташе, че може да се справи с работата. Тя отиде, защото ме обичаше и защото я помолих. А сега е
