После се наведе към Пенелопа и й прошепна:
— Помниш ли сигналите, за които говорихме?
Тя кимна.
— Докосвам лявото си ухо за твоя победа и дясното, ако Септември е с по-добрата ръка.
— Точно така, детето ми. А помниш ли какво ще се случи на приятелката ти, ако дори веднъж ми подадеш грешен сигнал?
— Помня — отговори Пенелопа. Тя се огледа наоколо. — Къде искаш да застана?
— Ела с мен — Краля на залаганията я поведе към дълъг бар покрай стената. Повдигна я върху един екзотичен стол и извика бармана, белонианец с оранжева кожа.
— Имате ли нещо безалкохолно за младата дама? — попита Краля любезно.
— Имаме широк избор — отговори белонианецът в превеждащото устройство.
Краля на залаганията извади пачка рубли Нов Сталин от джоба си и ги сложи на бара.
— Дайте й всичко, което поиска, и се погрижете никой да не я безпокои.
Белонианецът показа виолетовите си зъби в своя най-добър опит за усмивка и взе парите.
— За мен ще е удоволствие, господине.
Краля на залаганията се обърна към Пенелопа.
— Не искам да мърдаш оттук, ясно ли е?
— Да — кимна момичето.
— Надявам се да е така, детето ми, или твоята приятелка ще пострада.
Пенелопа го изгледа, но не каза нищо. Миг по-късно той се върна обратно на масата и се настани така, че да я вижда добре.
Белонианецът донесе три вида сок на Пенелопа и тя избра най-големия контейнер — искрящ кристал във формата на рог от древно животно. Първата ръка бе раздадена и тя съвсем небрежно докосна дясното си ухо. Краля на залаганията се усмихна — неговите опоненти приеха, че се усмихва на някаква тяхна забележка, и продължи да залага и да вдига мизите, докато всички освен Зората на Септември отпаднаха. Когато тя обърна своя фул от аса и валета, той остави картите си на масата, без да ги показва.
Похитителите й загубиха следващите две ръце, после Пенелопа докосна лявото си ухо — победа на Краля на залаганията. Този път Зората на Септември продължи да залага и да вдига мизите, докато не остана само още един играч. Тогава тя свали картите си и остави на Краля да залага сам за себе си.
Продължиха така още половин час. Не винаги вдигаха мизите, когато знаеха, че държат печеливши ръце, и не винаги отпадаха рано, ако бяха обречени да загубят, но постепенно събраха почти всички пари на масата пред себе си. Двама от играчите — един канфорит и един човек, решиха да се откажат и местата им бяха заети от нови двама мъже.
Докато Краля на залаганията и Зората на Септември трупаха пари, Пенелопа седеше неподвижна на бара, очите й обхождаха залата, умът й подреждаше различни възможности, варианти на бъдещето и средства за постигане на желаната цел.
Най-накрая откри, каквото търсеше. Висок, разкошно облечен мъж, чиито блестящи дрехи постоянно променяха цвета си, а косата и брадата му имаха всички нюанси на дъгата. Ботушите му бяха от фосфоресциращата синя кожа на вече изчезналия Леден демон от Белок IV. Той сякаш се разхождаше безцелно из залата, като се спираше от време на време до някоя маса, а черните му очи не изпускаха и най-малкия детайл. Накрая застана срещу огромна рулетка, извика един от касиерите и си поиска няколко чипа. Пенелопа не знаеше името му или защо се намира върху борда на Звездната лодка, но знаеше, че той е човекът, когото търси.
Наблюдаваше го, докато той заложи четири пъти на рулетката и загуби. Толкова се бе вглъбила в това, че почти забрави да сигнализира на Краля на залаганията за поредната му победна ръка, но се опита да не обръща внимание на погледа му, когато го уведоми едва след първите залози.
Тогава се появи възможността, която чакаше. Слаб млад мъж се приближи до бара и тя разля питието си върху него.
— Много съжалявам! — извини се тя.
— Няма проблеми — отговори мъжът и поиска кърпа от бармана, за да изтрие ръкава си. — Но трябва да бъдете по-внимателна, млада госпожице.
Пенелопа изчака извънземния барман да се отдалечи.
— Разлях го нарочно — каза меко тя.
Мъжът я погледна, но не отговори нищо.
— Нуждая се от помощ — продължи тя.
— Ако се забавляваш, като разсипваш питиетата си върху непознати, имаш нужда от нещо повече. Трябва да се научиш на добри обноски, млада госпожице.
Той се обърна и понечи да си тръгне.
— Ако си тръгнете — прошепна тя напрегнато, — няма да ви кажа на кое число ще падне топчето на рулетката следващия път.
— А ако остана, ще ми кажеш печелившото число и аз ще се сдобия с милион кредити — рече развеселено той.
— Колко ще спечелите, зависи от това, което сте заложили.
Младият мъж погледна към рулетката.
— Колелото се върти сега. Защо не ми кажеш печелившото число, като израз на добра воля?
— Двадесет и седем — отвърна без колебание Пенелопа.
— Сигурна ли си?
— Да.
Той й се ухили.
— А какво ще получа, ако грешиш?
— Нищо — отговори тя и внезапно замръзна, когато Краля на залаганията, след раздаването на губеща ръка, погледна към нея. — Но тъй като не ми повярвахте, няма да спечелите нищо.
— Никой ли не те е учил как се говори с големи хора? Защото…
— Двадесет и седем, черно! — извика крупието.
Пенелопа устоя на изкушението да се усмихне мило на младия мъж.
— Чист късмет — обади се той.
— Ако не искате да ми повярвате, няма да ви кажа следващото число.
— А защо ми казваш тези числа?
Тя изчака, докато двама мъже, които минаваха покрай бара, я скриха за момент от погледа на Краля на залаганията.
— Вече ви казах: имам нужда от помощ.
Той се намръщи.
— Искаш да се обзаложа вместо теб ли?
— Не. Искам да освободите моята приятелка и мен… и не ме гледайте, докато говорим — добави тя.
— Каква приятелка? — попита той, като огледа залата.
— Тя не е тук. Тя е в кораба отвън.
— Не се занимавам със спасителни операции, млада госпожице.
— Следващото число е осем — внезапно каза тя.
Мъжът изчака, докато топката се успокои и крупието потвърди, че печелившото число е осем.
— Сега вярвате ли ми, че мога да познавам печелившите числа? — прошепна Пенелопа, като хвърли кос поглед към Краля на залаганията, но той бе прекалено погълнат от играта, за да й обръща внимание.
— Много интересно — отбеляза мъжът, вече без усмивка. — Щях да се обзаложа, че това е честно колело.
— Честно е.
— Не вярвам.
— Каква е разликата? Независимо дали е честно или не, аз мога да ви кажа печелившите числа.
Той я зяпна.
— Всеки път ли?
