— Може и да е убиец, но не е луд. Когато разбере срещу кого е, ще я пусне без съпротива.
— Понякога я пуска, понякога не.
— За какво говориш? Само веднъж ще я освободим.
— Погрижи се приятелката ми да не пострада.
— Ще дадем всичко от себе си.
— И ще е най-добре да го направите.
Той се изсмя.
— Или какво?
— Или ще съжалявате — каза Пенелопа толкова убедително, че усмивката му изчезна. Той задържа погледа си върху нея още малко, като се чудеше в какво се забърква, после сви рамене и напусна казиното.
17
Корабът на Краля на залаганията все още бе до Звездната лодка, когато комуникационната му система се задейства.
— Искам разрешение да се кача на борда — прозвуча безизразният глас на Ледения.
— Ти? — Краля беше искрено изненадан. — Дошъл си толкова далеч заради тях?
— Да, аз съм — отговори Ледения.
— Върви си — рече в микрофона Краля на залаганията. — Вече не са при мен.
— Настоявам за разрешение да се кача на борад.
— Разрешението отказано.
Последва десетминутна тишина. После гласът на Ледения отново прозвуча в кораба.
— Току-що поставих малък експлозив на един от вентилационните ти клапани. Държа превключвателя в ръката си. И така, по един или друг начин ще се кача на този кораб. Абсолютно безразлично ми е дали ще има живи, когато се кача.
— Не ти вярвам — отговори Краля.
— Това е твое право. Имаш трийсет секунди да отвориш люка.
Комарджията изчака двадесет и три секунди, после неохотно заповяда на компютъра да отвори люка. Миг по-късно Ледения и Вечното хлапе влязоха в малкия кораб.
Вътрешността беше променена, така че да няма стени между пилотската кабина, кухненското помещение и една от каютите. Ледения се озова срещу Краля на залаганията в стая с почти петметрови стени. Зората на Септември, без своя защитен костюм, лежеше гола във вана с някаква цветна течност и ги гледаше с извънземните си очи. Златния дук с лазерен пистолет на единия си хълбок не обърна никакво внимание на Ледения, а се съсредоточи изцяло върху Вечното хлапе.
— Има ли бомба? — попита Краля на залаганията.
— Възможно е — отвърна Ледения.
— Това не е отговор — рече кисело комарджията.
— Както кажеш.
Краля на залаганията вдигна рамене.
— Няма никакво значение вече. Хората, които търсиш, не са тук.
— Хората, които търся, са точно тук.
Комарджията поклати глава.
— Няма ги — повтори той. — Малкото момиче ни направи на глупаци.
— Как?
— Чувал ли си за Главореза Янки?
— Не.
— Нарича себе си търговец, но не е нищо повече от пират. Има доста голяма флота и работи в областта край звездния куп Кинелус. Нито един товар не минава оттам, без той да вземе част от него, нито един кораб не влиза или излиза, без да плати глоба. Той е най-лошият вид крадец.
— Най-лошите крадци отмъкват хора, а не пари — вметна Ледения.
— Презирам такива забележки!
— Както искаш. Та какво за Главореза Янки?
— Снощи беше на Звездната лодка, на рулетката. По някакъв начин — все още не знам по какъв, момичето Бейли го е накарало да я вземе със себе си. Не разбрах нищо, преди да изчезнат.
— А Мишката? Тя къде е?
— И нея са взели. Разбрах чак когато Дука ми каза, че е изчезнала.
Вечното хлапе изглеждаше развеселен.
— Позволил си да откраднат Мишката от теб?
— Бяха четирийсет — изръмжа Златния дук в своя защита. — Ти какво щеше да направиш?
— Да ги спра — отговори Вечното хлапе.
— Не обвинявам моя партньор за нищо — продължи Краля. — Детето е виновно за всичко. Не бях го разбрал досега, но ако тя може да вижда бъдещето, може и да го променя. И точно това направи, въпреки че я наблюдавах през цялото време. — Той вдигна рамене. — По-добре е, че се отървах от малкото чудовище. Тази вечер спечелих добра сумичка и ако тя може да манипулира събитията, както го направи сега, рано или късно щеше да убие мен и приятелите ми.
— Мисля, че щеше да е доста скоро — отбеляза Ледения.
— Тя е голяма заплаха за всички.
— Има такава вероятност.
Краля на залаганията се вторачи любопитно в него.
— Никога не си мислил да я освобождаваш! — възкликна накрая.
— Какво възнамерявам да правя, си е моя работа.
— Ти тръгна след нас, за да я убиеш! — продължи комарджията.
— Не съм казал такова нещо.
— Но аз го казвам, виждам го изписано върху лицето ти. Виж, тя не е вече при нас. Нека да сключим примирие и ние ще тръгнем с тебе. Дължа й нещо за начина, по който ни направи на глупаци тази вечер.
— Ти все още не си разбрал, нали?
— Да разбера какво?
— Не съм тръгнал след нея.
— А след Мишката ли?
Ледения поклати глава.
— На Последен шанс бях издал заповед. Ти не се подчини. Сега е време да понесеш последствията.
Очите на Краля на залаганията се разшириха от изненада.
— Не си преследвал тях!
— Това не е спасителна операция — обади се Вечното хлапе и се усмихна на Златния дук. — Това е наказателна акция.
— Но това е смешно! — възрази Краля на залаганията. — Ние не сме твой враг. Врагът е на свобода някъде там — момичето Бейли.
— Ти наруши закона — отговори Ледения.
— Какъв закон, за Бога?
— Моят закон. — Той се обърна към Вечното хлапе. — Нека да видим дали си толкова добър, за какъвто се мислиш.
— По-добър — отвърна убиецът и посегна към звуковото си оръжие.
Пръстите на Златния дук се сключиха около лазерния му пистолет, но беше мъртъв, преди да го извади и да се прицели. После бавно и съвсем нехайно Вечното хлапе се обърна към Краля на залаганията и го уби.
— По дяволите!
