Той се изсмя.
— Не, за Демокрацията. Повече от десет години бях част от нейната бюрокрация.
— В армията?
— Защо мислиш така?
— Ами нали си командир на кораб — отговори Мишката.
— Всеки може да командва този кораб. Просто активираш капитанския компютър и казваш „Отиди там“ или „Унищожи този и този кораб“. Не ти трябва специално образование, за да станеш командир. — Той отново се усмихна. — Предпочитам да притежавам цялата флота и да оставя на моите подчинени грижите как да се придвижваме от една точка до друга.
— Коя професия те подготви за това? — попита Мишката.
— Нито една — Главореза забеляза, че пурата му е угаснала, и я запали отново. — Всъщност бях данъчен инспектор. Изкачих се по йерархичната стълбица и станах началник на цялата данъчна служба на Ниландър IV. И тогава реших, че е по-добре да съм предприемач, отколкото роб на заплатата. Сдобих се с няколко милиона кредита и реализирах няколко нови идеи. — Той отпи от брендито си, после се обърна към Пенелопа, която седеше абсолютно неподвижна. — Сигурно те отегчаваме. Имаш разрешението ми да разгледаш целия кораб, стига да не докосваш нищо, без да попиташ.
— Ще остана при приятелката си. — Пенелопа се протегна и хвана Мишката за ръката.
Янки вдигна рамене.
— Както искаш. — Обърна се към Мишката: — Отне им почти две години да открият какво съм направил, а през това време успях да премисля възможностите си.
— Отне им толкова много да открият, че си ограбил хазната?
— Учудвам се, че разбраха толкова бързо. Бях доста добър в отчетите, а те се опитваха да управляват над петдесет хиляди свята от Делурос VIII, която е на половин галактика разстояние. — Той остави пурата в кристален пепелник и вдигна чашата с бренди. — В началото исках само да грабя редовно планетарната хазна, но Ниландър IV е бедна планета, която никога нямаше да задоволи финансовите ми амбиции. Така че купих един кораб, не този, разбира се, и напуснах системата Ниландър. — Той се усмихна на спомена. — Финансовото ми положение беше доста несигурно и аз се огледах за най-добрата възможност да умножа инвестициите си. Моето, така да се каже, двусмислено положение сякаш ме ориентира към професия извън физическите ограничения на Демокрацията. Никога не съм харесвал Външната граница — Пръстенът винаги е изглеждал прекалено изоставено място, а Спираловидния ръкав е едва заселен. Така че се спрях на Вътрешната граница. Прекарах малко време в системата Байндър, където поразмислих върху възможностите си, и накрая реших да стана това, което всички вие наричате пират. След внимателно обмисляне дори се сдобих с пиратско име, какъвто изглежда е обичаят тук… Приех го веднага след онзи нещастен случай край Нова Ботсуана.
— Ти ли унищожи армейския конвой?
— С най-голямо съжаление — призна той с очевидна неискреност. — Но те вече бяха обявили награда за главата ми. От моя гледна точка това им беше за урок.
— Урок, заради който повече от четири хиляди мъже загубиха живота си.
— О, съмнявам се, че жертвите бяха повече от две хиляди и петстотин. — Той махна с ръка. После добави замислено: — И все пак именно онзи ден ме направи пират в очите на Демокрацията. Преди това бях просто крадец.
— Трябва да признаеш, че имат известни основания за названието — отбеляза Мишката.
— Предполагам, че е така — въздъхна Главореза Янки. — Но не е много приятно. Повечето пирати са долни и вулгарни типове. А аз още от самото начало реших да ръководя бизнеса си делово, да подхождам към всеки риск рационално и никога да не позволя на гордост или емоция да ми повлияят. — Замълча и дръпна от пурата си. — И трябва да призная, че съм по-богат, отколкото дори аз очаквах.
— А аз си мислех, че всички пирати са богати — обади се Мишката. — Или мъртви.
Янки поклати глава.
— Повечето от тях са в бедствено положение всеки ден. — В гласа му се прокрадна нотка на презрение. — Те губят това, което са ограбили, налага им се да грабят отново и така нататък, и така нататък. Реших, че има и по-добър начин. Събрах екипаж от бивши военни — хора, които разбират от дисциплина и могат да изпълняват заповеди, без да спорят, и им плащам неимоверно много. Половината от приходите от нашите скромни начинания се дели между екипажа и мен, а другата половина отива в това, което аз наричам увеличение на основния капитал.
— Още кораби? — предположи Мишката.
— И още хора.
— Звучи доста делово.
— Така е. Въртя бизнеса си по-ефикасно, отколкото Демокрацията ръководи правителството или армията, и имаме невероятно голяма възвръщаемост на инвестициите, като се вземат предвид всички обстоятелства. — Той млъкна, когато един офицер влезе в стаята и му подаде няколко документа за подпис, после вдигна ръка за поздрав и излезе. — Разбирам, че всичко това не се вмества във вашите престави за пиратството, но такова ще е бъдещето. Дори конкурентите ми — онези, които са живи и свободни, заимстват моите методи.
— Като го описваш по този начин, ме караш да забравям, че бизнесът ти всъщност е убиване и грабене — каза Мишката.
— Само когато е абсолютно необходимо. Предпочитаме да продаваме протекцията си на изолирани светове из Границата. В края на краищата — добави той — убиеш ли един човек, повече не можеш да спечелиш от него. Но ако сключиш дългосрочен договор с някого…
Той се усмихна и позволи на гласа си да заглъхне.
— И какъв договор мислиш, че си сключил с нас? — попита Мишката. Интеркомът започна да мига по радиото върху китката на пирата, но той го изключи, без да му обръща внимание.
— Най-добрият. Ще ми донесе печалба.
— Ти ме спаси от оня кораб и помогна на Пенелопа и на мен да избягаме от Краля на залаганията и неговите приятели, за което сме ти изключително благодарни. Но според мен на теб ти беше платено предварително.
— Споменавал ли съм нещо за пари?
— Не — Мишката замълча, вперила поглед в него. — Именно това ме озадачава.
— Успокойте се. Вие сте мои гости, а не затворници и имате свободен достъп до целия кораб. Вашите стаи са просторни и луксозни и обзаведени с всичко необходимо. Имаме трапезария като на увеселителен кораб и дори малка зала за фитнес с най-доброто оборудване.
— И това е всичко? — попита подозрително Мишката. — Значи не ти дължим нищо?
— Разбира се, че не. Вие сте напълно свободни и тъй като сте мои лични гости, никой няма да ви поиска и кредит. На четвърто ниво имаме един малък склад, изберете си нещо оттам, гратис.
— Гратис? — повтори недоверчиво Мишката.
— Отново ви казвам, че сте мои гости.
— Закъде летим?
— За звездния куп Кинелус — отговори Пенелопа.
Янки погледна малкото момиче и се усмихна.
— Напълно си права, скъпа моя. — Отново се обърна към Мишката. — В Кинелус е моята база и там ще се чувстваме в пълна безопасност. Веднага след като напуснахме Звездната лодка, направих дискретни запитвания и открих, че доста хора се интересуват от твоята симпатична малка спътничка. — Той се усмихна на Пенелопа. — Не бива да се тревожиш повече за това, скъпа моя. В пълна безопасност си, докато си с мен.
— Оценяваме твоето гостоприемство, но искаме да слезем на първата планета-колония веднага след като се приближим до звездния куп. Трябва да уредим някои неща и да се срещнем с един приятел.
— Не искам и да чувам за това — възрази Главореза. — Моето космическо радио е на твое разположение. Свържи се с приятеля си от кораба.
— Мисля, че щом сметките ни са чисти, по-добре е да не те притесняваме повече.
— Не ме притеснявате изобщо — настоя пиратът.
