— Защото не ги търся.
— Ами по-добре започни да ги търсиш. Защото така ще стане.
— Не съм съгласна — отвърна сериозно Пенелопа. — Много скоро Янки ще реши, че аз ще бъда по- добър военачалник от тебе… Много преди да имате шанс да ме продадете. — После погледна отново към куклата си. — Вече наистина трябва да отида да я нахраня — извини се тя и тръгна към вратата, през която беше влязла.
Потьомкин я наблюдаваше как върви и точно преди тя да изчезне в коридора, й извика:
— Не че повярвах на всичко това, но ако го допусна поне за миг — на коя планета мислиш, че ще те сваля?
Тя се върна в стаята и спря пред видеоекраните, в които се бе взирала от самото начало. Впери поглед напрегнато за момент, после посочи една жълта звезда.
— Има единайсет планети, които обикалят около тази звезда. Искаме да ни свалиш на четвъртата.
— Била ли си там преди?
— Не.
— Тогава защо избра точно нея?
Тя му се усмихна.
— Много е красива.
— Изглежда като всяка друга звезда от клас G в звездния куп. — Той я изгледа продължително. — Сигурна ли си, че нямаш никакви приятели там?
— Сигурна съм.
— Но ще си намериш няколко?
— Един може би.
— Само един? — попита невярващо той.
— Понякога един е достатъчен — отговори Пенелопа. Тя отново прегърна куклата. — Наистина трябва да тръгвам или Мариан ще ми се разсърди.
Тя напусна стаята под мълчаливия поглед на Потьомкин и няколко минути по-късно се озова в тяхната просторна каюта. Мишката, която дремеше върху леглото, се изправи рязко при отварянето на вратата.
— Съжалявам — обади се Пенелопа. — Не исках да те будя.
— Няма нищо — отвърна Мишката и се отпусна обратно върху сатенения чаршаф. — Ако не ме бе събудила, довечера нямаше да мога да заспя.
— В Космоса винаги е нощ — изтъкна Пенелопа.
— Това е военен кораб. Използва стандартното галактическо време. — Мишката разтърка очи. — Как се разбирате с Мариан?
— Трябват й нови дрехи. Не може да се разхожда само в парче от одеяло.
— Тогава ще й направим няколко.
— Можем ли? — попита нетърпеливо малкото момиче.
— Защо не? — Мишката огледа стаята. — Знаеш ли, ако можехме да намерим някое парче от материята, която са използвали за нашите мебели, ще я облечем по-добре от всеки друг на този кораб.
— Ще бъде чудесно — съгласи се Пенелопа.
— На Мариан хареса ли й обиколката из кораба?
— Не мисля, че тук й харесва.
— Съжалявам да го чуя, защото ще й се наложи да остане тук за известно време.
— А може би не — възрази малкото момиче.
Мишката я изгледа.
— О?
— Има една доста красива планета наблизо — продължи Пенелопа. — Мисля, че там Мариан ще бъде много по-щастлива.
— И кой според теб ще позволи на Мариан да слезе на тази хубава планета? — попита внимателно Мишката.
— О, не знам. Някой.
— Някой като Главореза Янки ли? — настоя Мишката.
Момичето поклати глава.
— Не, не мисля така.
— Знам, че изглежда приятен, Пенелопа, но той е много опасен човек.
— Няма да ти стори нищо, ти си единствената ми приятелка. — Внезапно тя си спомни за Мариан. — Е, поне най-добрата ми приятелка. Никога няма да позволя на никого да те нарани.
Мишката се усмихна мрачно.
— Би трябвало аз да се грижа за тебе.
— Съжалявам — рече объркано Пенелопа. — Не исках да прозвучи покровителствено. Не и към теб.
Мишката стана, прекоси разстоянието, което ги разделяше, и я прегърна топло.
— Не се държиш покровителствено, Пенелопа. Ти си загрижена и това е много мило. Но не искам да се излагаш на опасност. Имаш невероятна дарба, но все още си малко момиче и не можеш да разбереш на какво са способни тези хора, ако ги ядосаш.
— Да, знам. Мога да видя какви са — тя посочи слепоочието си. — Тук.
— Тогава знаеш, че не бива да ги ядосваш.
— Но ние трябва да стигнем до онази планета.
— Какво толкова има на тази планета?
Пенелопа вдигна рамене.
— Все още не знам.
— Но си сигурна, че ще стигнем там? — настоя Мишката.
Малкото момиче кимна.
— Да.
— Кога мислиш, че ще разбереш защо?
— Скоро — каза убедено Пенелопа. — Много скоро.
После тя си спомни за Мариан и докато Мишката я наблюдаваше смутено, прекара следващите пет минути в почистване и преобличане на куклата си. По всичко изглеждаше, че е само едно малко русо момиче без никакви грижи, а не най-ценната пленничка на борда на най-мощния пиратски кораб в звездния куп Кинелус.
20
Пенелопа спеше дълбоко, когато една ръка се протегна и леко я разтърси за рамото. Тя измънка и се обърна на другата страна, но ръката продължи да я разтърсва.
— Махай се — измърмори тя.
— Събуди се, дете — прошепна мъжки глас.
— Остави ме на мира.
— Трябва да поговорим.
Мишката се събуди, седна в леглото, огледа сравнително просторната кабина и видя елегантен мъж да стои над Пенелопа.
— Какво искаш? — попита Мишката.
— Това не те засяга — отговори Потьомкин.
— Всичко, свързано с нея, ме засяга.
— Няма да й сторя нищо, госпожо, само трябва да поговоря с нея.
— Махай се — повтори Пенелопа.
— Дете, или се събуди, или ще светна лампите и ще излея кофа студена вода отгоре ти. Ти решаваш — повиши леко глас Потьомкин.
Момичето бавно се надигна в леглото си и разтърка очи.
— О! — възкликна тя, разпознавайки го. — Това си ти.
— Пенелопа, ако не искаш да говориш с него, мога да извикам помощ.
