бяха донасяни в апартамента, но нито Пенелопа, нито Мишката можеха да го напускат. А когато Янки сметнеше за необходимо да излезе, един от хората му го заместваше и седеше с насочен към главата на Мишката пистолет, докато пиратът се върнеше.
Сутринта на втория им ден в хотела Главореза Янки — брадата му току-що подрязана, дрехите по- блестящи от всякога, влезе в салона на техния апартамент и се настани на големия кожен диван.
— Още ден или два и ти ще си на път, млада госпожице — каза той на Пенелопа.
— Кой наддава за нея? — попита Мишката.
Пиратът се изхили.
— По-добре попитай кой не наддава. Нашето момиче тук е доста популярно. Демокрацията я иска, Конфедерацията, два научни института, религиозна фондация и девет частни лица — той млъкна, запали една пура и я закрепи на края на изящен кристален пепелник. — Потьомкин ми каза, че всички ще пристигнат тук до утре вечер. Ще вечеряме, ще си разменим красиви фрази, ще сключим сделката и тогава, най-накрая, ще спра да се тревожа какво можеш да ми причиниш.
— Нищо не мога да ти направя — отговори Пенелопа, застанала до огромен прозорец, от който се виждаше центърът на града. — Аз съм твоя пленничка.
— И преди си била пленничка на други хора. Повечето от тях не са тук да кажат какво им се е случило, но се обзалагам, че не е било много приятно.
— Бяха лоши хора — вдигна рамене Пенелопа.
— Надявам се, че ще запомниш колко добре се отнасях аз с тебе.
— Ти си по-лош от всички.
— Глупости, нали те спасих от Краля на залаганията?
— Това не те прави добър човек — отвърна детето, — а само по-алчен.
— Но аз съм и недоверчив — изстреля в отговор Янки, взе пурата и смукна дълбоко. — Ако нещо ми се случи, докато съм на планетата, моите хора имат заповед да убият приятелката ти.
— Ако нещо ти се случи, Мишката няма да е виновна — Пенелопа не успя да скрие загрижеността си.
— О, те ще се опитат да убият и теб, но не знам дали е възможно. От друга страна, сигурен съм, че могат да убият Мишката, и затова ще я застрелят първа. — Той й се усмихна. — Надявам се да го запомниш.
— Ти си лош човек — повтори Пенелопа — и страшно ще съжаляваш, че се отнесе така с нас.
— Глупости — присмя се Главореза. — Отнасях се с вас като с кралски височества. — Той махна с ръка наоколо. — Погледни този салон. Елегантни мебели, красиви гледки, оригинални картини с маслени бои по стените, обслужване по стаите за всеки ваш каприз. Дори заредих бара с плодови сокове и безалкохолни напитки само заради теб.
— Знаеш за какво говоря — рече сериозно Пенелопа. — Може да съм малко момиче, но имам добра памет. Някой ден ще съжаляваш.
— Някой ден ще умра от старост — вдигна рамене пиратът. — Междувременно ти предлагам да помислиш какво ще стане с приятелката ти, ако нещо се случи с мен.
Той напусна салона и вратата се затвори след него.
— Имаш един стандартен ден да намериш непознатия си приятел — отбеляза Мишката. — Или да го кажа по-правилно, той има един стандартен ден да намери нас, тъй като нямаме голям шанс да напуснем този апартамент, освен ако някой не убие хората на Янки.
— Ще излезем оттук — каза убедено Пенелопа.
— Как?
Малкото момиче вдигна рамене.
— Все още не съм сигурна. Има толкова много варианти на бъдещето.
— Винаги има. Въпросът е можеш ли да повлияеш на някой от тях, за да излезем оттук?
Пенелопа не отговори, съсредоточена в нещо, което само тя можеше да види, затова Мишката сложи една дискета в холовидеото и изгледа няколко триизмерни реклами на местните забавления. Научи, че е изпуснала грандиозно шествие а ла Дивия запад, пресъздадено според обичая от древното минало на Земята, както и доста рекламирания мач за купата на първенството по бокс средна категория на Вътрешната граница. Бъдещите атракции включваха посещение на най-известния цирк на съзвездието, финала на щафетата около екватора на Калиопа, започнала преди осемдесет и два дни, и пресъздаване на решителната битка във войната на сетите в саваната на двайсетина километра западно от Ксанаду.
— По дяволите! — измърмори Мишката. — Не е честно.
— Кое не е честно? — попита Пенелопа.
— През целия си живот съм мечтала за свят като този, гъмжащ от дебели мъже с дебели портфейли. И ето ме тук — заключена в хотел, толкова близо до всичките тези пари, че ги усещам физически — гласът й се изпълни с копнеж. — Знаеш ли какво можехме да направим с Мерлин тук? Колко пари можехме да спечелим!
— Мислех, че аз съм ти партньор — обади се обидено Пенелопа.
— Така е — увери я Мишката.
— Тогава защо продължаваш да говориш за Мерлин?
— Защото Мерлин също ми е партньор и има най-сръчните пръсти, които някога съм виждала. Ти и аз сме добри в други неща, но Мерлин можеше да започне от едната страна на хотела и докато стигне до другата, щеше да е прибрал двайсет портфейла. — Тя се усмихна. — Само като си помисля какво можехме да направим, докато обикаляме в тълпата край състезателните писти!
— Мога да изкарам повече пари от него.
— Не се и съмнявам.
— Нямаме нужда от него.
— Имаме нужда от всекиго, който иска да ни помогне — възрази Мишката.
— Не и от Мерлин.
— Защо така внезапно се загрижи за Мерлин? Не си го споменавала от седмици.
— Добре сме си и без него.
Мишката въздъхна.
— Трябва да разбереш, че не преставаш да харесваш един приятел и да си лоялна към него само защото си срещнала друг, когото харесваш повече.
Пенелопа я изгледа внимателно.
— Наистина ли ме харесваш повече от него?
— Да. Но не забравяй, че Мерлин води Оли Трите юмрука и Гробаря Смит, и някои други ловци на глави далеч от нас вече няколко седмици… Какви приятели ще бъдем, ако не го искаме обратно, след като е рискувал живота си за нас?
— Права си — съгласи се Пенелопа, след като помисли малко. — Съжалявам.
— Няма нищо — успокои я Мишката. — Не е нужно да се извиняваш.
— Просто се притеснявам, че пак ще остана сама.
— А аз се притеснявам как ще излезем оттук — отвърна Мишката. Заразхожда се отново из салона — четиринадесетата й обиколка, откакто бяха дошли, и да опитва сигурността на стените, прозорците, пода и вентилационната система, без да открие нищо.
— Има много начини — обади се Пенелопа, докато Мишката продължаваше да търси слаби места. — Само че все още не зная кой от тях мога да предизвикам.
— Свързани ли са с новия ти приятел?
Пенелопа поклати глава.
— Той дори не знае кои сме ние.
— Тогава как ще ти бъде приятел?
Малкото момиче вдигна безпомощно рамене.
— Не знам.
— Сигурна ли си, че си права?
— Така мисля. Избирането на правилно бъдеще не е толкова лесно, както беше преди. Сега виждам повече неща, а някои от тях не мога да разбера.
