— Защо не?
Сервитьорът остави похлупена чиния в единия край на масата.
— Донеси го тук.
— Разбира се. — Сервитьорът взе чинията, прекоси стаята и спря пред бодигарда.
— Какво е това?
— Един момент, господине — сервитьорът махна капака на чинията и я подаде на бодигарда.
Мъжът се наведе да я вземе и се озова срещу дулото на малък лазерен пистолет.
— Откъде, по дяволите, взе това? — извика той.
— Ръката е по-бърза от окото — отвърна сервитьорът, после вдигна свободната си ръка над главата и внезапно в нея се появи букет цветя.
— Помириши ги — той пъхна цветята под носа на бодигарда. — Знам, че не са рози, но това е по- безболезнено и не толкова фатално, както ако използвам пистолета.
— Какво пра…? — Бодигардът изгуби съзнание, преди да завърши въпроса си.
Сервитьорът погледна безжизненото тяло, после хвърли букета отгоре му и се обърна към Мишката и Пенелопа.
— Здравей, Мерлин — обади се момичето.
— Не мога да ти опиша колко се радвам да те видя — изправи се Мишката. — Какво правиш тук?
— Остави въпросите за по-късно. Трябва да действаме бързо. Причиних късо съединение в камерата точно преди да вляза в стаята, но ще им отнеме само няколко минути да открият, че не се дължи на електрически удар.
— Другата охрана все още ли е в коридора? — попита Мишката.
Мерлин кимна.
— Гадна пасмина. Няма начин да се измъкнем покрай тях.
Той отиде до прозореца и го провери.
— Има ли аларма?
— Не, разбира се. На седемнайсетия етаж сме, кой може да проникне през него?
— Права си — призна Мерлин.
Докато говореха, огледа огромния прозорец, после сви юмрук и притисна пръстена си в стъклото, в долния край на прозореца.
— Обичам магьосническите трикове — ухили се той.
Мишката чу бръмченето на малко моторче вътре в пръстена и стъклото се сряза без проблеми. Мерлин направи почти пълен кръг, около седемдесет и пет сантиметра в диаметър, бръкна в джоба си за малко всмуквателно устройство и го закрепи към стъклото. После довърши отрязването на кръга и чрез устройството го отдели от прозореца.
— Дори сградата да има достатъчно дупки, по които да се спусна до долу, някой ще ме види, преди да съм слязла — обади се Мишката. — А и никой да не ме види, вие двамата не можете да ме последвате за нищо на света.
— Няма да слизаш надолу, а ще се качваш нагоре — уточни Мерлин.
— Нагоре? — повтори тя.
Той кимна.
— Този е апартамент е на най-горния етаж. Покривът трябва да е около два метра над прозореца.
— А ти и Пенелопа?
Мерлин свали часовника си и натисна скрит бутон.
— Ето. — Извади тънка и невероятно здрава жица и я завърза за кръста на Мишката. — Това е титанова сплав с много здрава молекулна връзка; може да издържи повече от тон, преди да се скъса. Щом стигнеш до покрива, завържи края за нещо стабилно, после Пенелопа и аз ще се изкачим по нея.
— Не можеш да се катериш по това нещо — възрази Мишката. — Ще ти пререже пръстите.
Мерлин се усмихна.
— Няма да се наложи. Имам една малка макара тук, върху която ще се навие.
— Ще си изкълчиш ръката.
Той отново се усмихна.
— Под сервитьорската жилетка имам защитен пояс, ще се справя.
Мишката обаче не беше убедена.
— Опитвал ли си преди такава каскада?
— Не… но получих часовника от един приятел, който я изпълнява всяка вечер в цирка.
— И защо се раздели с този часовник?
— Беше в болницата, за да му сложат крака-протези. Нямаше повече нужда от него — той видя загриженото й лице. — Заради друг негов номер, а не този.
— Не знам…
— Моля те, Мишке — намеси се Пенелопа. — Трябва да побързаме.
— Добре — съгласи се веднага Мишката.
Наведе глава, пъхна се през дупката в прозореца и излезе на перваза. Бързо и майсторски намери къде да се захване и започна да се катери по външната стена на сградата.
— Внимателно — прошепна Мерлин по-скоро на себе си, отколкото на Мишката, която бе на половината път към покрива. — Внимателно.
— Всичко е наред — обади се Пенелопа и взе Мариан от пода, където беше играла с нея преди влизането му. — Тя няма да падне.
— Искаше ми се и аз да съм толкова сигурен — отвърна Мерлин, като продължаваше да извива врат, за да следи Мишката с поглед.
Пенелопа отиде до масата и спокойно започна да яде един от сандвичите, които той бе донесъл като сервитьор.
— Не ти ли пука какво ще стане с нея? — попита раздразнено той, като я видя какво прави.
— Казах ти, че няма да падне.
— Дано да си права, защото ако не си, не само че аз ще загубя партньора си, но двамата ще си останем в тая стая.
Пенелопа подаде последната хапка от сандвича на Мариан, после я остави на масата и внимателно избърса устните на куклата с ленена салфетка. Накрая я хвана под мишница и се запъти към прозореца.
— Трябва вече да е стигнала — обяви тя.
— Да — въздъхна с облекчение Мерлин. После се обърна към момичето. — Нека да помислим за момент. Не можем и двамата да излезем едновременно през тази дупка, а ако счупим прозореца и стъклата се разбият долу, ще се издадем… Дай няколко салфетки от масата.
Пенелопа се усмихна и му подаде салфетките, които бе донесла със себе си.
— Значи и ти си се досетила, а? Умно дете. — Той закрепи жицата за зашитния си пояс. — Бъди много внимателна, докато излизаш през дупката. Щом се озовеш на перваза, увий ръцете си със салфетките и се дръж за краищата на стъклото, докато и аз изляза.
Той премести поглед от момичето до върха на покрива и обратно.
— Май не си достатъчно силна, за да се държиш за гърба ми до горе?
— И аз мисля така — отговори Пенелопа.
— Добре — продължи Мерлин след секунда размисъл. — Щом и аз изляза на перваза, ще те вдигна, а ти ще обвиеш ръце около врата ми и крака около кръста ми. И аз ще те хвана с една ръка… Не се тревожи, няма да продължи дълго, щом веднъж заработи макарата.
— Въобще не се притеснявам — увери го Пенелопа.
— Ще ми се и аз да можех да го кажа — промърмори Мерлин. — Всичко трябва да стане по плана, но това винаги е било специалност на Мишката. Аз никога не съм правил нещо подобно.
— Всичко ще е наред.
Той почувства дръпване на жицата — Мишката сигнализираше, че е завързала нейния край за сигурно място.
— Надявам се — отвърна той. — Остави куклата и ще те вдигна.
— Мариан идва с мен.
