— Какви неща? — попита Мишката, като завърши поредната си проверка и се обърна към детето.
— Не знам. Просто неща.
— Картини? Образи? Цели сцени?
— Не мога да ти обясня — отговори момичето. — Много по-сложно е от преди. — Тя замълча и се намръщи. — А би трябвало да става по-лесно сега, след като пораствам.
— Може би ставаш по-могъща — предположи Мишката. — Може би виждаш повече неща и можеш да влияеш на повече неща.
— Наистина ли мислиш така?
— Възможно е.
— Тогава защо не винаги разбирам какво виждам?
— Защото си още малко момиче и нямаш достатъчно опит, за да разбереш какво виждаш, а и всички промени, които един избор би причинил.
— Не ми е ясно какво искаш да кажеш.
Мишката се усмихна.
— Когато разбереш, ще узнаеш и какво виждаш.
— Надявам се — отговори сериозно Пенелопа. — Много е объркващо. А преди всичко беше толкова ясно. Сега има неща, които не виждам, но някак си ги знам, и неща, които виждам, без да разбирам.
— Сигурна съм, че един ден всичко ще ти се изясни.
— Радвам се, че не можеш да видиш това, което виждам аз, Мишке. Понякога е доста объркващо и… страшничко.
— Страшничко?
Пенелопа кимна.
— Виждам как Ледения и Вечното хлапе ни намират и как Главореза Янки те убива, когато узнава.
— Тъй ли? — възкликна неспокойно Мишката.
— Няма да позволя да се случи. Има толкова други възможности…
— Надявам се, че има.
— Но не разбирам всички тези варианти на бъдещето.
— Избери някой, в който не ме убиват и аз ще съм доволна.
— Няма да те убият — увери я Пенелопа.
— А Карлос и Вечното хлапе пристигнаха ли вече на Калиопа?
— Не знам. Но знам, че ще намерят тази стая до довечера, така че ако не са тук, поне са съвсем наблизо.
Внезапно момичето се напрегна.
— Какво има?
— В някои от вариантите на бъдещето двамата умират, в други не.
— Нека се надяваме на бъдеще, в което остават живи — каза Мишката.
— Такова виждам в момента.
— Тогава защо си толкова разстроена?
— Защото ако и двамата влязат в тази стая, ще се опитат да се убият взаимно.
— Защо? — озадачи се Мишката.
— Заради мен.
— Абсолютно сигурна ли си?
Пенелопа се намръщи.
— Не. Ледения още не е решил как да действа.
— Как да действа за кое?
— Дали да ме убие или не.
— Ако се опита, Вечното хлапе ще го спре.
Пенелопа затвори очи и се съсредоточи. Накрая ги отвори, видимо разтърсена.
— Не знам. Не мога да видя кой ще победи.
— Карлос е мъж на средна възраст, който с години не е използвал оръжие. А Вечното хлапе е професионален убиец. Виждала съм го как действа. Няма начин Карлос да го победи.
— Все още не мога да видя изхода — повтори Пенелоп. Изведнъж се разтрепера. — Трябва да се махаме оттук, Мишке.
— Отдавна го повтарям.
— Не разбираш — каза развълнувано момичето. — Не искам да съм тук, когато Ледения влезе тук. Ако смята да ме убие и може да справи с Вечното хлапе, още не съм достатъчно силна да го спра.
— Още? — повтори Мишката.
— Някой ден може би ще мога, но не сега. — Лицето на Пенелопа внезапно изгуби цвета си. — Мишке, не му позволявай да ме убие!
— Няма — увери я Мишката и здраво прегърна уплашеното малко момиче, като се чудеше колко силна смята да стане Пенелопа, ако живее достатъчно дълго.
22
Вратата се отвори и Янки влезе в салона.
— Съжалявам, че трябва да ви обезпокоя, прекрасни дами — каза той. — Няма да се бавим повече от минута.
След него влязоха двама ловци на глави, които Мишката бе видяла на Уестърли. Единият пристъпи към Пенелопа, която го гледаше любопитно, без следа от страх, после кимна на пирата. Миг по-късно двамата ловци излязоха.
— Заинтересованите страни започват да пристигат — обясни Главореза. — И всеки, разбира се, иска да се увери, че мога да му дам Пенелопа Бейли, затова се опасявам, че ще ви притесняваме от време на време.
— Виждам колко си разстроен от това — иронично подхвърли Мишката.
— Вярваш или не, но не изпитвам удоволствие от търгуването с човешки същества. Но тук говорим за огромна сума пари и честно казано, ще се почувствам много по-спокоен, когато момичето е на половин галактика оттук… Освен това тя не отива в робство. Като имам предвид цената, която дават, сигурен съм, че ще се отнасят внимателно с нея и ще живее в лукс. — Той се усмихна. — Или поне така ми е удобно да мисля.
Веднага след като напусна салона, един от неговите хора влезе.
Пенелопа се зае да облича Мариан с новите дрехи, които бе поръчала по-рано, а Мишката включи холовизията и се съсредоточи върху резултатите от безбройните спортни състезания през деня. Два пъти Янки доведе хора в апартамента — веднъж офицер от Демокрацията, следващия път безлична жена, която можеше да е всичко — от бюрократ до ловец на глави. После Мишката поръча обяд за себе си и Пенелопа.
Един сервитьор от обслужването по стаите пристигна след десет минути, плъзгайки въздушна количка с тяхната поръчка. Той изчака търпеливо охраната да го претърси, после влезе в стаята и спря пред лакираната дървена маса, където седеше Мишката.
— Обядът ви, мадам.
Щом чу гласа на сервитьора, Мишката се обърна към него.
С гръб към охраната, той й намигна и се усмихна. Внезапно Мишката почувства страхотно облекчение.
— Къде да оставя обяда на младата госпожица?
— Тук — надяваше се, че гласът й не я издава.
— Както кажете — сервитьорът подреди храната за Пенелопа, която продължаваше да си играе с Мариан, без да забелязва присъствието му.
— Извинете ме — той се обърна към охраната, — но тук има допълнителен десерт. Искате ли да го оставя на вас? — Той се усмихна подкупващо. — Разбира се, без да доплащате.
Бодигардът вдигна рамене.
