— Бях самотна — въздъхна Мишката, — а когато са самотни, хората лесно правят лош избор.
— Чувстваш ли се самотна, след като ме намери?
— Не — Мишката прегърна момичето. — Ти си най-добрият избор, който някога съм правила.
— Наистина ли? — Пенелопа цялата засия.
— Наистина.
— И винаги ще бъдем заедно?
— Винаги — обеща Мишката.
Пенелопа си спомни за Мариан, донесе я от банята и започна да си играе с нея. Мишката наблюдава повече от час как малкото момиче обсипваше парцалената кукла с обич и внимание. После тя заспа, а скоро след нея заспа и Пенелопа.
Рано сутринта вратата се отвори и Главореза Янки влезе в стаята.
— Тук никога ли никой не чука, преди да влезе? — попита раздразнено Мишката.
— Събудете се и внимавайте какво ще ви кажа — натърти пиратът, докато се настаняваше на един стол. — Има промяна в плановете: изглежда, че някои от заинтересованите страни няма да се чувстват спокойни да преговарят на борда на водещ пиратски кораб. — Той се усмихна накриво. — Предполагам, че на тяхно място и аз щях да постъпя по същия начин… Затова ще ви свалим на една близка планета и ще уредим сделката там.
— Би ли назовал тези заинтересовани страни? — попита Мишката.
— Защо да се отегчавате с подробности? Ще научите името на онзи, който е дал най-висока цена, останалите са без значение.
— Значи ще бъде нещо като търг?
Янки се изсмя.
— Няма да я сложим на подиум и да й оглеждаме зъбите, ако това имаш предвид. Ще позволя на заинтересованите страни да се уверят, че е в мои ръце, и после ще определя чия награда избирам да взема.
— Най-високата без съмнение — вметна сухо Мишката.
— Не непременно — отговори Янки сериозно. — Демокрацията я иска, както и Конфедерацията на канфоритите. Имал съм, нека да кажем, неразбирателство и с двете правителства, така че ако получа опрощение на вероятните си грехове от някое от тях в допълнение към паричната сума… това може да натежи при обмислянето на предложенията.
— Защо? — попита любопитно Мишката. — Смяташ да се откажеш от пиратството ли?
— Не, разбира се. Но в момента не мога да инвестирам парите си в рамките на Демокрацията или на Конфедерацията, без да ги излагам на риск. Освен това ми се иска да знам, че ако се случи най-лошото, ще има поне едно правителство, което да ме приюти.
— Това ми звучи като пораженско настроение — отбеляза Мишката.
— Така ли? На мен ми изглежда като политически и икономически здрав разум. В края на краищата кой знае какво ще стане утре… — той неочаквано се ухили, — освен това малко момиче, разбира се.
— Кога тръгваме? — попита Пенелопа.
— В единайсет часа корабно време — отвърна пиратът. — Този кораб е прекалено голям да кацне, затова ще се прехвърлим на по-малък, преди да тръгнем.
— Ние?
— Да, аз идвам с вас. — Янки се усмихна. — Знам, че е необичайно капитанът да напуска кораба в несигурна територия, но смятам, че необичайните ситуации изискват необичайни действия. — Той се обърна към Пенелопа. — Не знам какво можеш да ми сториш, ако остана на борда на кораба. Може би няма защо да се притеснявам, но винаги се опитвам да работя със сигурни неща вместо с вероятности. А ти никога не би разрушила кораба, на който си, така че възнамерявам да бъда до тебе… Двамата ще станем големи приятели, Пенелопа, и не мисля да те изпускам от поглед преди приключването на сделката. Ще уредя около нас винаги да има половин дузина въоръжени мъже. — Той отново й се усмихна. — Ако се задавя, докато ям, или получа удар, или ми се случи каквото и да е, те ще имат заповед да те застрелят веднага. Разбираш ли ме?
— Да.
— Добре. Тогава можем да се възползваме пълноценно от обстоятелствата… Поне няма да скучаем. Деловата ни среща ще бъде на една от най-интересните планети в звездния куп.
— О? — възкликна Мишката.
Янки кимна.
— Това е свят, който винаги съм искал да посетя и все не съм намирал време досега.
— Как се казва?
— Калиопа — отвърна Главореза Янки.
21
Калиопа бе известна в Кинелус като планета на удоволствията и имаше повече публични домове, наркотични бърлоги и заведения за перверзни забавления, отколкото бе нужно. Но това бе само малка част от определението за удоволоствие, а Калиопа не беше просто един преситен град, а цяла планета.
В западното полукълбо имаше известен динозавърски парк, резерват на 57 000 квадратни километра, където живееха 80 000 грамадни топлокръвни влечуги от първобитната планета Куантос VIII. Вътрешен океан бе заселен с хищници и техните жертви, внесени от Пинайпс II. И всеки от стотиците хотели по брега даваше под наем не само риболовни лодки, а и малки удобни подводници на туристите, които искат само да наблюдават.
В просторни ферми те можеха да участват в истинско отглеждане на добитък, а на огромни арени матадорите се изправяха пред смелите бикове (и всяко друго смело, но обречено животно, което се пускаше на тези арени). Организираха се сафари — дръзки и атрактивни екскурзии. Имаше и хиляди площадки за голф.
Точно зад увеселителния парк на 19 000 хектара, близо до космодрума в източното полукълбо на специални писти се надбягваха на седемнадесетте вида животни от всички кислородни светове, за които бе разрешено да се правят съответните залагания. Имаше дори двойници на вече изчезналите коне от Земята — Менъуор, Ситейшън, Секритериът и Сиатъл Слю редовно се срещаха помежду си и с по-известните си конкуренти.
Една трета от Големия източен континент бе ловен резерват за ентусиастите за сафари, но най-вече бе известна сред aficionados3 на кръвожадните спортове, тъй като правителството се хвалеше не с трофеите, които туристите отнасяха със себе си, а с броя на ловците, убити от преследваните животни.
Планината Рамзи се гордееше с втория най-дълъг ски-склон в галактиката и се говореше, че търсачите на приключения могат да започнат спускането си по склона преди зазоряване и да го продължат и след залез слънце, без да спират.
Имаше всекидневни ралита по солените равнини, състезания с лодки по река Йордан всеки ден, ежедневни спортни мероприятия от най-различен тип на дузината огромни стадиони, издигнати по цялата планета. Градовете бяха девет, от които Ксанаду бе най-големият. Всеки бе неизчерпаем източник на удоволствия, ресторанти и магазини; два от деветте обслужваха почти единствено извънземни, докато един друг, наречен Нов Гомор, имаше седем многофункционални хотела с различна околна среда, както и самостоятелен увеселителен парк за дишащите хлор същества.
Въпреки че бе в рамките на звездния куп Кинелус, следователно официална част от Вътрешната граница, Калиопа всъщност се управляваше от няколко картела от Спираловидния ръкав и Галактическия пръстен. Тук идваха все повече почиващи и екскурзианти от самата Демокрация.
Групата на Главореза Янки, включваща освен него Мишката, Пенелопа Бейли и охрана от осемнадесет въоръжени мъже, се приземи на космодрума близо до Ксанаду и бързо се регистрира в частен хотел в покрайнините на града, не твърде далеч от един от по-малките увеселителни паркове. Мишката и Пенелопа споделяха луксозния апартамент на пирата, но вратите и прозорците бяха под непрекъснатото наблюдение на неговите хора, които работеха на смени по шестима. Храната, питиетата и дори новите дрехи на Мариан
