— За много неща. — Пенелопа сякаш изгуби интерес към разговора. — Наистина трябва да измия Мариан сега, Мишке. — Тя тръгна към банята и спря на вратата. — Искаш ли да дойдеш за един сух душ с нас?
Мишката поклати глава.
— Не, вървете.
— Ще бъдеш ли тук, като се върна?
— А къде да бъда? — попита иронично Мишката.
— Не знам. Но понякога ми се струва, че те ядосвам, и се страхувам, че ще ме оставиш. И че отново ще бъда съвсем сама.
— Никога няма да те изоставя, Пенелопа — отговори искрено Мишката. — Щом можеш да виждаш бъдещето, трябва да го знаеш.
— Много рядко виждам хубави неща — обясни момичето. — Само лошите.
— Ами ако приемем, че да те напусна е лошо нещо, би трябвало да можеш да го видиш.
Изведнъж лицето на Пенелопа грейна.
— Точно така! — възкликна щастливо тя. Втурна се към Мишката и бурно я прегърна. — Обичам те, Мишке.
— И аз те обичам, Пенелопа. — Жената отвърна топло на прегръдката. — Сега върви под душа, а после ще си поговорим пак.
След няколко минути Пенелопа излезе, облечена в чисти дрехи.
— Къде е Мариан? — попита Мишката.
— Оставих я там.
— Там? Къде?
— В банята.
— Защо?
— Защото ако ще говориш за Потьомкин и Главореза Янки, не искам тя да те слуша. Може да се уплаши.
— А ти не се страхуваш, така ли?
— Не.
— Защо?
— Защото няма да ни навредят.
Мишката се намръщи в опита си да задържи интереса на детето върху разговора.
— Но аз се страхувам — каза накрая тя. — Можеш ли да ми обясниш защо не трябва да се плаша?
— Янки няма да ни стори нищо, защото струваме много пари.
— Той може да ни причини болка, без да ни убива.
— Няма да го направи — убедено рече Пенелопа. После добави замислено: — Не и докато сме на кораба. Не мога да видя по-далеч.
— А Потьомкин?
— Той иска да ни навреди, но не смее.
— Защо?
— Защо иска да ни навреди или защо се страхува?
— И двете.
— Иска да ни навреди, защото му обясних, че ще съм по-добър военачалник от него.
— Разбирам — Мишката замълча за момент. — А той повярва ли ти?
— Защо да не ми повярва? Това е истината.
— Тогава защо се страхува?
— Защото Янки знае, че мога да виждам бъдещето. Все още не е разбрал, че ще съм добър военачалник, но ако Потьомкин ми стори нещо лошо, той ще се опита да разбере причината и скоро ще се досети.
— Ама че разговор сте водили с Потьомкин този следобед!
— Доста се разстрои — Пенелопа се усмихна при спомена, после прихна: — Трябваше да видиш лицето му! Целият почервеня.
— Обзалагам се, че е почервенял — усмихна се и Мишката. — И ти го убеди, че най-добрият начин да се отърве от тебе е да те свали на някоя планета?
— Да ни свали на някоя планета — поправи я Пенелопа. — Никога няма да те изоставя, Мишке.
— Оценявам това. Ти ли му предложи да завземе кораба и да свали Главореза Янки с нас?
Пенелопа поклати главва.
— Беше негова идея, но не е много добра. По-разумно е да остави Янки да ни заведе при този, който иска да ме купи.
— И това не те тревожи?
— Не.
— Защо? — настоя Мишката. — Вероятно ще вземе двайсет-трийсет души охрана да ни пазят.
— Няма значение.
Малкото момиче не показа никакъв признак на притеснение.
— Как така няма значение?
— Защото там ще намеря един приятел.
— Но не знаеш кой е той?
— Не.
— Тогава откъде знаеш, че ще може да ни помогне?
Пенелопа сви рамене.
— Просто знам.
— Възлагаш доста надежди на приятел, когото никога не си виждала.
— О, той не е единственият, който ще ни помогне.
— Така ли? Кой още ще е там?
— Вечното хлапе.
— Той е на тази планета?
— Ще бъде, щом корабът му го уведоми, че сме се приземили.
— Не споменаваш нищо за Карлос Мендоса — отбеляза Мишката. — Все още ли е с Вечното хлапе?
Пенелопа се намръщи.
— Да, но той не иска да ми помогне.
— Казах ти и преди: няма да му позволя да те убие.
— Ти не можеш да го спреш — каза с въздишка момичето. — Може би новият ми приятел ще може.
— Не се тревожи за Карлос — рече твърдо Мишката. — Повярвай — върши доста неща, които не одобрявам, но убиването на деца не е между тях.
— Той ме плаши.
— Не мога да разбера защо. Виждала си Оли Трите юмрука и Гробаря Смит, както и други убийци. Защо един нисък мъж на средна възраст те плаши повече от тях?
— Защото никой от тях не искаше да ме убие — обясни Пенелопа. — Те просто си вършеха работата.
— Златния дук щеше да те убие, ако Краля на залаганията му бе заповядал.
— Това е различно.
— Защо?
— Той не ме мразеше. Нито някой от другите, дори и Тридесет и две не ме мразеше… А Ледения не иска да ме убие за пари или защото някой му заповядва. — Една сълза се търкулна по бузата на детето. — Той дори не ме познава, а иска да ме убие. — Още две сълзи се търкулнаха по бузите й. — Дори не знам защо. Никога нищо не съм му сторила.
— Грешиш — обади се успокояващо Мишката. — Той не иска да те убие.
— Не греша — възрази Пенелопа.
— Тогава му е съдено да се разочарова — каза искрено жената.
— Защо въобще си го харесвала, Мишке?
