— И въпреки това бихме предпочели да слезем веднага след като стигнем в Кинелус.
— Ами добре, щом настоявате — отговори Главореза Янки с красноречиво свиване на раменете.
— Нека да кажем, че силно те молим за това — доуточни Мишката.
— Вашето желание е заповед за мен. — Той мълча малко. — Пет милиона.
— Пет милиона какво?
— Пет милиона кредита, разбира се.
— Добре. Какво значат тези пет милиона кредита?
— Това е таксата, за да ви сваля от кораба.
— Каза, че не ти дължим нищо.
— Точно така.
— И че сме твои гости.
— Наистина сте ми гости — потвърди той и най-накрая изпразни чашата си с бренди, после я остави върху излъсканата масичка от хром. — Но щом отказвате моето гостоприемство и напускате уюта и сигурността на моя кораб, тогава, разбира се, вече не сте ми гости, нали? — Усмихна се. — Ти знаеш, а и аз знам, че за младата Пенелопа заинтересовани страни биха дали милиони. Иска ми се да играя ролята на ваш домакин, докато цената й продължи да се покачва… Но ако не мога да разчитам на тази потенциална печалба, тогава ще трябва да ви взема поне минималната такса от пет милиона кредита.
Мишката бе вперила мълчаливо поглед в него. Внезапно почувства как ръката на Пенелопа стиска нейната.
— Всичко е наред — обади се малкото момиче.
Жената се обърна към нея.
— Знаеше, че той ще направи това, нали?
— Нуждаехме се от него — продължи детето, без да отговори на въпроса.
— Фактически ние сме пленници на неговия кораб.
— Всичко е наред — повтори Пенелопа. — Поне Ледения не ни настигна.
— Ледения ли? — прекъсна ги Главореза. — Кой е той?
— Много лош човек. Той иска да ме нарани.
— Тогава си направила верен избор, скъпа моя. На мен никога не би ми хрумнало да те нараня или да позволя на някого да го направи.
— Знам.
— Не мога да не съчувствам на дете в твоята ситуация — продължи пиратът, после се замисли за момент. — А и подозирам, че цената ти ще падне, ако те наранят.
Мишката го погледна.
— Значи ще летим из звездния куп Кинелус, докато решиш, че си струва да се разделиш с нея?
— Точно така. Вече съм изпратил дискретни съобщения до няколко заинтересовани страни.
— Те ще взривят кораба ти.
Пиратът се усмихна.
— Не и докато тя е на борда. — Той млъкна. — Но преди да се лиша от удоволствието на вашата компания, изглежда разумно да определим справедлива пазарна цена за малкото момиче. Не можех да направя това, без да информирам всеки, че тя… може да бъде доставена при необходимата цена.
— Освен ако ние първо не ти дадем пет милиона кредита.
— Да. Разумен човек съм и една птичка в ръката струва доста повече от две в храстите. Това прекрасно дете може да хване неизлечима болест, да направи опит за самоубийство или просто да загуби забележителните си способности. Разбира се, не виждам как ще успееш да ми дадеш такава сума, имайки предвид положението, в което се намираш. Но винаги съм готов да призная, че греша.
— Ако играеш на карти или рулетка, мога да ти помогна да спечелиш пет милиона кредита — обади се Пенелопа.
— Съмнявам се, скъпа моя. Всички знаят коя и какво си ти — въздъхна той. — А това ще ни затрудни да намерим доброволци за хазартна игра, докато си на борда.
Пенелопа се намръщи.
— Ти не си по-добър от Краля на залаганията.
— Напротив, много по-добър съм — поправи я той. — Поне в едно нещо. Аз ти осигурявам всякакъв уют. И още нещо — вече ти дадох дума, че никой няма да те нарани физически. Но съм по-добър от Краля на залаганията най-вече защото се уча от грешките на другите.
— За какво говориш? — попита настоятелно Мишката.
— Мисля, че е очевидно. Вие сте тук вместо на Звездната лодка само защото малката Пенелопа така манипулира събитията, че точно аз ви спасих. — Янки впери в поглед в малкото момиче и въпреки че гласът му остана сърдечен, в очите му се появи неочаквана студенина. — Трябва да те предупредя, скъпо мое дете, че ако забележа някаква нередност на борда на кораба си — каквато и да е нередност, ако случайно се спъна и счупя крак или се порежа, докато се бръсна, или ако този тайнствен Леден ни приближи прекалено, тогава ще те поставя в камерата за сън и ще те замразя до момента на приключване на сделката с онзи, който се нуждае най-много от тебе. Замразяването е абсолютно безболезнено, използваме го за пътуване в дълбокия Космос. Подозирам, че когато умът ти спи и метаболизмът ти е забавен, няма да можеш да влияеш на събитията, както направи с Краля на залаганията. — Внезапно Янки се изправи. — Но стига сме говорили за работа. Вие сте мои почетни гости и с нетърпение очаквам да вечеряме заедно. Междувременно — той им се усмихна лъчезарно, докато отиваше към вратата, — моля ви да се настаните удобно. Очаквам да поостанете при мен.
След като той си отиде, Пенелопа и Мишката останаха сами в огромния салон.
— Видя ли всичко това, докато бяхме на Звездната лодка? — попита Мишката.
— Не точно така. Знаех, че ще ни освободи и че няма да ни нарани.
— Но не знаеше, че ще те продаде на онзи, който даде най-много?
— Това няма значение — отговори малкото момиче. — Той ни води в правилната посока, а именно това е важното.
— В правилната посока?
Пенелопа кимна.
— Правилната посока за какво?
— Още не знам — отвърна детето. — Но знам, че е вярната посока. — Тя стисна още по-силно ръката на Мишката. — Не се тревожи. Няма да позволя на никого да те нарани.
Мишката изведнъж разбра, че й вярва, и това я притесни много повече, отколкото фактът, че е в ръцете на Главореза Янки.
19
В малкия склад Мишката поведе Пенелопа край беден запас от дрехи и тоалетни принадлежности и още по-малък запас от книги и касети, докато стигнаха до едно кътче, което, ако имаше надпис, той щеше да гласи „Разни“.
— Какво търсим? — полюбопитства малкото момиче.
— Ще видиш — отговори с усмивка Мишката.
Тя започна да бърка в купчината, събрала излишните остатъци от набезите, и накрая намери необходимото.
— О, прекрасни са! — възкликна Пенелопа, когато Мишката отстъпи и показа четири изящни кукли с ярки роби и блестящи бижута.
— Мисля, че са от Нова Кения, но може и да греша. Ще попитаме някого.
— Много са големи. Доста по-големи от Дженифър.
— Ами те се направени да стоят на витрини или на друго видно място, а не за игра — поясни Мишката. — Заради това са и толкова вдървени. Предполагам, че са част от колекция. Може би другите са унищожени или са носели истински бижута и екипажът ги е взел.
— Харесват ми огърлиците им — Пенелопа продължи да прокарва пръсти по огърлицата на една от куклите.
