— Да. — Тя отново се озърна към масата на Краля на залаганията. — И престанете да гледате към мен.
— Защо?
— Не искам никой да разбере, че говорим.
— А защо ми говориш? — попита той, като бързо извърна погледа си от нея.
— Пак ви повтарям: имам нужда от помощ.
— Но защо избра мен?
— Не искам вашата помощ, а на човека, за когото работите.
— Защо си мислиш, че работя за някого?
— Нямам време да ви обяснявам. Но ако отида да говоря с него, те ще убият приятелката ми. Никой не знае вие кой сте, затова мога да говоря с вас.
— Знаеш доста неща, които не ти влизат в работата, млада госпожице — намръщи се мъжът и замълча за миг. — За кого мислиш, че работя?
— За човека с кожените ботуши.
— И ако си права, защо мислиш, че той ще иска да ти помогне?
— Сега не иска, но ще промени решението си, когато му занесете съобщението ми.
— Защо да му нося съобщение от малко момиче, което знае твърде много?
— Защото ако не го направите, ще намеря някой друг и той ще ви се ядоса.
Младият мъж погледна към масата с рулетката, после пак към Пенелопа.
— Какво съобщение искаш да предам?
— След като пълната жена с бялата коса напусне масата, следващите три печеливши числа ще са тридесет и едно, девет и единадесет.
— Тридесет и едно, девет и единадесет?
— Да.
— И после какво?
— Тогава се върнете на бара и ще ви кажа къде е приятелката ми. Не мога да им позволя да видят, че говоря с него.
— Им? Кои са те?
Пенелопа докосна дясното си ухо, когато Зората на Септември взе най-добрата ръка, а Краля на залаганията впери поглед в нея.
— Вървете си сега — прошепна тя. — Прекалено дълго говорих с вас.
Младият мъж се огледа още веднъж наоколо, като се опита да види от кого се страхува малкото момиче, после нехайно се приближи до масата с рулетката. Миг по-късно пълничка жена с побеляла коса стана, а той продължи да наблюдава рулетката в мълчание, докато топчето спря на тридесет и едно. Накрая се приближи до ярко облечения мъж и му прошепна нещо. Той го изгледа любопитно, после вдигна рамене и заложи доста чипове на девет.
Прибра спечеленото и сложи още по-голяма купчинка чипове върху единадесет. Когато топчето спря на същото число, прошепна нещо на младия мъж. Той се върна на бара, но по пътя спря закратко до една-две игри на покер и един джабоб.
Застана на около два метра от Пенелопа, облегна се на бара и каза тихо, взирайки се в бутилките с алкохол точно пред себе си:
— Добре, млада госпожице, сключихме сделка… Но при едно условие.
Пенелопа знаеше какво е условието, но въпреки това попита за него.
— Иска още две печеливши числа.
— След като освободи приятелката ми.
— Ами като се втурнем в кораба, за да я освободим, после може да се наложи да си тръгнем много бързо. Затова иска числата сега.
— На масата седи мъж със златен зъб. След неговата печалба ще се паднат две и двадесет и девет.
— Веднага се връщам.
Младият човек предаде информацията на работодателя си и се върна на бара.
— Добре, ако са печеливши, ще работим заедно. Разкажи ми за твоята приятелка.
— Казва се Мишката.
— Мишката? Не ми се ще да мисля на какво прилича тогава.
— Много е хубава — защити я Пенелопа.
— Къде е?
— На кораба на Краля на залаганията.
— Краля на залаганията? Кой е той?
— Играе на карти в средата на залата.
— Преди да се обърна, кажи как да го разпозная. Доста народ има тук.
— Зората на Септември е с него.
— Това няма да ми помогне много.
— Тя е извънземна. В костюма й има вода.
— Воднодишаща? Не видях нито една, докато обикалях наоколо.
— Не диша вода, но тялото й трябва да е постоянно влажно.
— Добре, това ще свърши работа.
Младият мъж се извърна бавно, очите му обходиха внимателно залата, после отново се облегна на бара.
— Има ли някой друг, освен Краля на залаганията и извънземната?
— Има един мъж на кораба.
— Само тримата ли са?
— И моята приятелка.
— Корабът има ли си име? — попита мъжът, след като се падна първото от двете числа, които Пенелопа му каза.
— Не знам името му.
— Регистрационен номер?
— Не го знам.
— Надявам се, че не очакваш да влизаме във всеки кораб навън, нали?
— Мога да ти го опиша и да ти обясня къде е спрян.
— Защо просто не дойдеш да ми го покажеш?
— Защото ако тръгна с теб, Златния дук ще убие приятелката ми, преди да стигнем до кораба.
— Златния дук? — повтори младият мъж. — Чувал съм за него.
Падна се и второто печелившо число.
— Добре, кажи ми как да намеря кораба.
Пенелопа описа формата, размера и мястото.
— Следващия път като ме видиш, излез през вратата откъм масите със заровете — й нареди мъжът.
— Не се бави много.
— Ще освободим теб и твоята приятелка — рече раздразнено той. — Това не е ли достатъчно?
— И други ни преследват — поясни Пенелопа. — Ще пристигнат скоро.
— Какво, за Бога, сте направили вие двете — ограбили сте трезора на Делурос VIII ли?
— Нищо не сме направили — горещо възрази Пенелопа.
Ярко облеченият мъж прибра печалбата си от масата с рулетката, спря пред гишето на касиера и излезе от залата, без дори да погледне към тях.
— Време е за работа. Ще се върна след няколко минути.
— Бъди внимателен — помоли Пенелопа.
Мъжът се усмихна саркастично.
— Много мило, че си се загрижила за мен.
— Внимавай Златния дук да не нарани приятелката ми.
