поговорим за късмета.
— За късмета? — повтори Мишката.
— За късмета. — Той пристъпи напред и посочи малък белег върху слепоочието си. — Виждаш ли това, госпожо?
Мишката кимна, без да проговори.
— Знаеш ли какво представлява?
— Не.
— Това е хирургически белег.
— Някой, когото си опитал да биеш по втория начин, те е прострелял в главата ли?
Той се засмя.
— Не, госпожо. Опасявам се, че не. — Внезапно усмивката му изчезна. — Тук ми имплантираха силиконов чип, Щайнмец/Хардинг, номер 90347.
— И какво трябва да ми говори товва?
— Това е най-мощният математически чип, изобретен някога — обясни Краля на залаганията. — Мога да направя единайсет милиона изчисления, преди картата, която виждаш, да се регистрира от ретината ти.
Той направи малка пауза.
— Виждаш ли лявото ми око, госпожо?
— Изглежда точно като дясното — отговори Мишката.
— И така трябва да бъде. Но е изкуствено, госпожо. Може да вижда инфрачервения сектор, така както този изкуствен пръст — той повдигна показалеца на лявата си ръка — може да оставя следи, които само това око може да види.
Отново направи пауза.
— Ето защо знам, че тези две вечери ти имаше късмет, госпожо. И знаеш ли какъв късмет?
— Защо не ми кажеш?
— Ами в началото имах девет на един шанс да спечеля само заради чипа. Но когато започнах да губя, започнах да мамя. До края на вечерта ти победи при шанс едно на шест хиляди за мен. Това наистина бе поразително. Но тази вечер… тази вечер мамех при раздаването и те атакувахме по втория начин, и знаех, че ще цепя на поп, защото го маркирах, докато отварях тестето. Точните шансове ти да победиш тази вечер, госпожо, бяха 53 024 на един за мен… Такъв късмет не е за вярване! И се надявам да ми простиш, че не го вярвам.
Мишката не отговори, а Краля на залаганията продължи монолога си.
— Знаеш ли, госпожо, почти две вечери не можах да разбера как го правиш. Не можеше да виждаш картите, защото нямаш око за инфрачервения сектор, а дори и да имаше, не можеш да проникнеш в моя код. Нямаш съучастник, защото на масата бяхме само ние. Нямаше как да разбереш какво държа в ръката си, след като два пъти дори самият аз не погледнах.
— Говори по същество — обади се Мишката.
— По същество ли? — повтори Краля на залаганията. — Ами не можех да разбера как ме мамиш, така че реших да те накарам да цепиш картите с мен. Избрах да цепя поп и гледах какво ще стане по-нататък.
— Ако случайно си забравил, цепих на асо.
— О, знаех, че ще цепиш на асо, госпожо. И през ум не ми мина, че няма да успееш. Не, беше ми интересно какво ще стане, преди да го извадиш.
— Нищо не се случи.
— Почти нищо — поправи я той. — Малкото момиче излезе на сцената. — Той помълча малко. — Първоначално си помислих, че е телепат, но осъзнах, че един телепат не може да знае къде ще е асото. Или пък да прочете моите карти, когато дори аз не съм ги погледнал. И тогава се сетих за историите, които съм чувал за едно момиче, търсено от всички. — Той впери поглед в Мишката. — Тя е Бейли, нали?
— Не ставай смешен. Тя ми е дъщеря.
— Дук? — извика Краля на залаганията и четири тънки остриета се показаха от пръстите на дясната ръка-протеза на Златния дук.
— Сега, госпожо, ще те попитам само още веднъж и ако ме излъжеш, моят приятел ще те изкорми като риба. Разбра ли ме?
— Върви по дяволите — изруга Мишката.
— Сигурен съм, че всички ще отидем там, госпожо. И така, тя момичето Бейли ли е или не?
— Недейте! — чу се тъничък глас от другата страна на вратата.
Краля на залаганията и Златния дук замръзнаха. После комарджията показа на Златния дук да отмести Мишката в единия ъгъл, извади малък лазерен пистолет от джоба си и заповяда на вратата да се отвори.
— Не й причинявайте болка! — извика умолително Пенелопа. — Тя е най-добрата ми приятелка.
— Заповядай вътре, млада госпожице — рече Краля на залаганията и се отмести леко встрани, а момичето се втурна в обятията на Мишката.
— Не трябваше да правиш това — смъмри я Мишката. — Той просто блъфираше.
Пенелопа поклати глава.
— Във всяко бъдеще, което можех да видя, ти не му казваше и Златния дук те убиваше.
— Ето значи как работи — възкликна Краля на залаганията с усмивка. — Толкова лесно ли било? Виждаш милиони варианти на бъдещето и си избираш този, който ти харесва, а?
— Не е толкова лесно — отговори Пенелопа.
— Ако ставаше така, вие никога нямаше да ме изненадате — обади се Мишката.
— Но тя беше в стаята си, госпожо, далеч от теб. Иначе не се и съмнявам, че щеше вече да си в таверната и да молиш Ледения за помощ.
— Той ви наблюдава и в тази минута — предупреди го Мишката.
— О, съмнявам се. Моята приятелка Септември намери всички негови холокамери. Това е един от талантите й: привлича я енергията от всякакъв вид — електрическа, магнитна, ядрена… А приятелят ми Златния дук сряза проводниците.
— Тогава той ще разбере, че тук става нещо нередно.
— Защо ме мислиш за толкова глупав, госпожо? Точно сега неговите хора от охраната гледат холограми на празна стая, които моята приятелка Септември свърза към системата преди намесата на Дука.
— Ще разбере.
— Сигурен съм в това — съгласи се Краля, — но дотогава ние ще сме изчезнали.
— На ваше място нямаше да съм толкова сигурен — обади се младежки глас през все още отворената врата и всички се обърнаха — Вечното хлапе стоеше с пръст върху спусъка на звуковия пистолет.
— Знам кой си — каза Краля на залаганията.
— И аз знам ти кой си — отговори Вечното хлапе.
— Това няма нищо общо с теб, така че ако си вървиш по пътя, няма да пострадаш.
— Просто последвай двамата си приятели навън или доста хора ще пострадат. — Очите на Вечното хлапе блестяха от вълнение, което Мишката виждаше за пръв път у него.
— Ние не търсим схватка — проговори Краля на залаганията.
— Не винаги получаваш това, което искаш — отвърна Вечното хлапе.
— Нека аз се заема с него — обади се Златния дук, а лицето му беше абсолютно безизразно, докато наблюдаваше противника си.
— Можеш да опиташ — ръката на Вечното хлапе леко се напрегна.
— Не! — внезапно изкрещя Пенелопа.
Всички замръзнаха.
— Какво има? — попита Мишката.
— Не искам да умираш — изхлипа Пенелопа.
— Няма да умра.
— Ако Вечното хлапе извади пистолета си, каквото и да се случи, ти ще умреш и аз не мога да го променя! — изплака момичето.
— Е? — попита Краля на залаганията, вперил поглед в младия мъж до вратата.
