— Не ми казвай, че няма нищо, Карлос — възрази тя. — Виждала съм това изражение и преди.
Той се обърна към нея.
— Спомняш ли си, че ти казах да не използваш момичето?
— Да.
— Забрави го. — Кимна незабележимо към двамата новодошли. — Твоят приятел току-що изравни силите.
Тя леко промени положението си, докато започна да ги вижда с крайчеца на окото си.
— Кои са те?
— Мъжът се нарича Златния дук. Чувала ли си за него?
Тя поклати глава.
— Ами огледай го добре — каза меко Ледения — и ако го видиш някъде другаде, освен на Последен шанс, бягай от него като от дявола.
— Убиец ли е?
— По малко от всичко — отговори Ледения, втренчил поглед във високия и слаб като скелет мъж.
Златния дук очевидно притежаваше някаква ориенталска жилка, която се проявяваше във формата на очите, цвета на кожата, изпъкналостта на скулите и черната му коса. Вървеше с грацията на атлет, като че готов незабавно да смени посоката или скоростта на движение. Не носеше оръжия, но дясната му ръка завършваше с протеза, направена от чисто злато — в нея се криеха четири сгъваеми смъртоносни ножа, по един във всеки дълъг и елегантен златен пръст.
— Знае се, че търгува с наркотици в Демокрацията — продължи Ледения, — а също че понякога причинява пожари.
Златния дук и неговата придружителка седнаха на масата на Краля на залаганията и внезапно всички останали играчи се сетиха, че имат спешни ангажименти другаде, и се преместиха на съседните маси или на бара.
— Освен това е и комарджия?
— Не съвсем.
— Тогава защо седи на масата с картите?
— Предполагам, че Краля на залаганията го е поканил да поиграе с теб.
— Но нали току-що каза, че…
— Казах, че не е комарджия. — Ледения направи малка пауза. — Но ако той помогне на Краля на залаганията да те измами, това не е комарджийство, нали?
— Как мислиш, че ще се опитат да ме измамят?
— Вероятно ще те победят по втория начин.
— По втория начин? — повтори тя учудена.
— Имат си свои сигнали, чрез които разбират кой от тях има най-добра ръка. Другите двама се отказват рано, така че и да победиш, ще получиш малка сума. А ако загубиш, ще ти се наложи да платиш прекалено много, за да видиш печелившата комбинация, тъй като този, който я държи, ще наддава до припадък.
— Разбирам. — Мишката кимна към извънземната. — Коя е тази?
— Тази ли? — Ледения погледна човекоподобната извънземна с големи оранжеви очи, широки ноздри, червена перука, която едва прикриваше зеещите ушни отвори, и костюм, в който циркулираше чиста течност около торса и краката й. — Наричат я Зората на Септември. Дяволски добра е с картите. В чуждите светове е машата на Краля на залаганията. — Той продължи да се взира в нея. — Всъщност тя не вдишва течност през хриле или нещо подобно, просто трябва да поддържа тялото си влажно. Ако този костюм спре да подава вода около нея за няколко минути, тя се свива на кълбо и умира… Или изпада в някакво каталептично състояние, което е много близко до физическата смърт.
— Откъде знаеш всичко това?
— Виждал съм какво причинява неизправност в костюма на представител от нейната раса. Грозна гледка. Грозна миризма.
И двамата млъкнаха, после Мишката се обърна към него.
— Какво ще стане, ако Краля на залаганията се опита да ме убие на масата? Ти дори не носиш оръжие.
— Това е моят свят и не се нуждая от оръжие. А и той няма да опита нищо такова.
— А ако опита?
— Тогава в тялото му ще има единайсет дупки, преди да успее да се прицели с пистолета си.
— Наблюдават го единайсет твои хора?
— Дванайсет — отговори Ледения. — Приемам, че един може да не улучи.
— Къде са?
— Наоколо.
— Тогава са добре прикрити — Мишката огледа набързо таверната и казиното.
— Така трябва да бъде.
— Колко са зад това огледало? — продължи тя и кимна към огромното огледало зад бара.
— Няколко.
— Огледална е само тази страна, нали?
Ледения се усмихна.
— Нямаше да са ми от полза иначе, нали?
— Да, така е — съгласи се Мишката и добави: — Ами предполагам, че е най-добре да отида на онази маса и да позволя на Краля на залаганията и неговите приятели да изпълнят пъкления си замисъл.
— Само запомни, че не са глупави.
Тя се усмихна по-уверено, отколкото се чувстваше.
— Та това са само пари.
— Имаш нещо по-ценно от пари и лекомислено поемаш риска да го загубиш — отвърна Ледения, като погледна към Пенелопа. — Краля на залаганията и приятелите му още не знаят коя или какво е тя, но ако някоя от двете ви се провали, той доста бързо ще се досети.
— Все още сме под твоята защита — припомни му тя.
— Мислех, че играеш, за да спечелиш пари за кораб. Тръгнеш ли си от Последен шанс, можеш да разчиташ само на себе си.
Тя задържа погледа си върху лицето му в опит да открие признак на емоция — раздразнение, ревност, каквото и да е, но не успя. Затова се обърна, прекоси таверната и влезе в казиното, приближи се до масата на Краля на залаганията и се настани така, че да може да вижда Пенелопа, без да бие на очи.
— Добър вечер, госпожо — поздрави я Краля на залаганията. — Вярвам, че ще ми дадеш шанс да си върна парите?
— Ако можеш — отвърна Мишката.
— Ще бъде малка игра тази вечер — отбеляза той. — Само ние четиримата.
— Нямам нищо против.
— Добре. Джентълменът отляво е известен като Дука — Мишката се усмихна любезно на Златния дук, който я гледаше студено, — а тази очарователна дама е Септември.
Извънземната, наречена Зората на Септември, кимна едва забележимо и за миг изкриви лицето си в подобие на усмивка.
— Същата игра като снощи? — попита Мишката.
— Чудесно, госпожо — отговори Краля на залаганията.
Тя повика представителя на банката на казиното, който отвори сейфа, извади чипове по хиляда кредита и нареди три купчинки точно пред нея.
— Защо не вдигнем входната вноска на две хиляди тази вечер? — предложи Краля на залаганията.
— Изглежда бързаш да си върнеш парите — рече Мишката.
Той вдигна рамене.
— Но ако ти не желаеш…
Тя го изгледа.
— Не, защо, две хиляди са добро начало — ако вземем неотворена колода карти от бара.
— Това показва сериозно недоверие, госпожо — отбеляза Краля на залаганията, въпреки че не
