— Наистина се радвам, че си жива.
— Следващия път дори ще ми кажеш, че още ме обичаш — подигра го тя.
— Не, няма.
— А може би никога не си обичал.
— Обичах веднъж — той замълча за миг. — Беше грешка. Не можеш да излагаш на опасност някого, когото обичаш.
— Значи престана да изпращаш хората срещу опасности?
Ледения поклати тъжно глава.
— Не. Престанах да ги обичам.
10
Този следобед Мишката се отби в офиса на оценителя и размени диамантите за стандартните 33 процента от пазарната цена. Излезе със 165 000 кредита и след като плати на Вечното хлапе за цялата седмица, се върна в стаята, която деляха с Пенелопа, и скри останалите пари във възглавницата на малкото момиче заедно с 20 000 кредита в брой, които бе взела от телата на миньорите.
— На безопасно място ли са парите тук? — попита тя.
Пенелопа, която играеше с куклата си, вдигна рамене.
— Предполагам.
— Но не знаеш със сигурност?
— В момента никой не ги иска.
— Ще ги потърсят ли довечера, когато мислят, че сме заспали?
— Вероятно не.
— Защо „вероятно не“? — попита Мишката. — Защо не „да“ или „не“, или „не знам“?
— Не мога да видя всичките възможни варианти на бъдещето. В тези, които виждам, никой не се опитва да открадне парите. — Тя замълча. — Освен един.
— И какво става с този един?
— Мъжът, когото наричаш Ледения убива жената, която се промъква, за да те обере.
— Наистина ли я убива?
— Само ако се опита да дойде тук. В другите варианти на бъдещето тя не се спира в офиса на оценителя или ако спре, мъжът, който работи там, не й казва за твоите пари.
— Трябва да е много объркващо за теб понякога да отделиш действителността от бъдещето или истинското бъдеще от въображаемите.
— Те всички са въображаеми, докато един от тях не се случи — отговори Пенелопа, като внимателно оправяше роклята на куклата. — Преди беше доста по-трудно. Уча се как да ги подреждам по-добре.
— Виждаш ли някакво бъдеще, където никой не иска да ни нарани или да ни обере?
— Почти никога.
— Е, предполагам, че има логика, колкото и да е изкривена тя — призна Мишката. — Имам чувството, че половината галактика иска да ни убие, а другата половина с удоволствие би ни обрала. — Тя въздъхна и се отпусна на леглото си. — Поне за момента сме в безопасност. — Тя се изкиска. — Господи, с Вечното хлапе и Мендоса, които ни защитават, едва ли сме били в по-голяма безопасност, откакто сме се срещнали.
— Мишке? — обади се Пенелопа след известно време.
— Какво?
— Скоро ли ще вечеряме?
— Мислех, че обядва преди един час. Пак ли си гладна?
— Не — призна Пенелопа. — Но тук няма какво да правя, а Вечното хлапе ми каза, че не мога да напускам стаята, освен ако не ходим да ядем. И че когато излизам, той трябва да е с мен.
— Е, нали затова му плащаме.
— Знам… но ми е скучно.
— Играй си с Дженифър — каза Мишката и посочи куклата.
— И на нея й е скучно.
— Опитай се тогава да гледаш холовизия.
— Има само една честота и аз вече видях всичко, което показват там.
Мишката стана.
— Добре. Намери едно тесте карти и ще те науча как да играеш дубайски джин.
Момичето отвори двете чекмеджета на гардероба, без да намери нищо, после отиде до невзрачното бюро до вратата, пребърка го и измъкна тесте карти. Когато ги извади от кутийката, за своя радост откри, че върху всяка карта бе нарисувана някоя митична фигура от човешката история. Имаше изображения на Пол Бънян и танцьора Билибък, на Тарзан и Сантяго, на Голямата стъпка и Джеронимо, на Свети Николас и Свети Нгани, всички в героични пози.
Мишката обясни накратко правилата на дубайския джин, после разбърка картите и започна да раздава.
— Не забравяй да дадеш и на Дженифър — каза Пенелопа, докато настаняваше куклата в седнало положение.
— Няма — Мишката остави девет карти, обърнати с фигурите надолу, пред куклата.
— Много са красиви — обади се момичето, подреждайки своите карти.
— Така ли мислиш? — попита Мишката. — Когато Мерлин дойде, ще го накарам да ти покаже едни карти, които взе от Сириус V. На тях са изобразени петдесет и два изчезнали бозайника от Земята, освен това той има и друго тесте с петдесет и две изчезнали хищни птици.
— Какво е хищна птица?
— Птица, която се храни с месо.
— Не се ли хранят всички с месо?
— Не, много рядко се срещат такива — отговори Мишката. Пенелопа се умълча, докато разглеждаше холограмите върху картите, така че жената изчака една минута, преди да се обади. — Ако искаш само да гледаш картите, не е необходимо да играем.
— Не — Пенелопа се стресна, — наистина искам да играем.
— Добре — съгласи се Мишката. — Трябва да вземеш една карта от купчината, а после да извадиш една от своите и да я поставиш тук. — Тя посочи къде ще оставят изхвърлените карти.
Пенелопа направи, както й беше казано.
— Сега е ред на Дженифър — съобщи тя.
Взе една карта, без да я погледне, сложи я пред куклата и изхвърли четворка.
— Може би ще е по-добре да гледаш картите на Дженифър, преди да играеш с тях — предложи Мишката.
— Няма да е честно — възрази Пенелопа. — Трябва да гледам само своите карти.
— Тогава Дженифър ще загуби.
— О? — Малкото момиче изглеждаше загрижено. — Защо?
— Тя изхвърли много ниска карта, четворка. Понякога това е умен ход, но обикновено целта е да се отървеш първо от високите карти.
— Дженифър знае това.
— Очевидно не го знае, щом не постъпи така.
— Ще изхвърли десятката следващия път — обясни Пенелопа.
— Каква десятка?
— Тази, която току-що взе. — Тя се протегна и обърна десятка купа с холографско изображение на богинята Атина Палада. — Толкова е хубава, че тя искаше да я задържи замалко.
— Откъде знаеш, че е десятка? — попита остро Мишката. — Следях те, ти дори не я погледна.
— Знаех, че на картата има снимка на красива дама — виновно отвърна момичето. — Не ме интересуваше, че е десятка.
— Но ти знаеше каква е картата — настоя Мишката.
— Исках само Дженифър да види картинката. — Пенелопа щеше да се разплаче всеки момент. — Не се
