— Какво знаеш за него?
— Само че е била в ръцете му веднъж и че вероятно я иска обратно — отговори Мишката. — А ти какво знаеш за него?
— Повече от теб. — Ледения се намръщи. — Как е допуснал въобще да му се изплъзне? Той е най- внимателният и старателен човек, когото познавам.
— Откъде го познаваш?
— Работил съм с него преди.
— Докато беше шеф на шпионите ли? — попита саркастично Мишката.
— Шефът на шпионите не е нищо повече от техен работодател — отговори Ледения.
— Знам. Както нае мен.
— Точно така.
— И него ли нае?
Мъжът поклати глава.
— Работехме за различни агенции. От време на време пътищата ни се пресичаха. — Той замълча за момент. — Беше най-добрият, когото познавах. Не мога да си представя, че е постъпил толкова небрежно и е позволил на малкото момиче да избяга. Тя наистина трябва да е всичко, каквото твърдят, че е.
— Най-вече е самотно, наплашено дете, което дори не знае на кой свят е родено.
— В същото време е най-силното оръжие в цялата галактика.
— Тя е само едно малко момиче.
— Малките момичета растат.
— И нейните възможности са твърде ограничени.
— Способностите също нарастват с възрастта.
Мишката поклати глава.
— Всичко, което може да каже, е кога някой ще й навреди.
— А ти не мислиш ли, че онзи, който е способен да предвиди бъдещето и чийто способности вероятно са още в зародиш, може да представлява голяма опасност?
— За кого? — поиска да знае Мишката. — За ловците на глави, които искат да я заловят?
— За всички или за всеки свят, който реши, че не й харесва.
— Това е абсурдно!
— Така ли? Както чувам, ти пътуваш с малко момиче, което може да накара възрастни мъже да падат мъртви на земята.
— Не става точно така — възрази Мишката.
— Искаш да кажеш, че тя не може да причинява смърт?
— Не е толкова просто.
— На мен ми звучи доста просто.
Мишката поклати глава.
— Тя притежава известна способност да предсказва.
— Така чух.
— Може да вижда няколко варианта на бъдещето и понякога чрез своите действия да избере кой да се превърне в действителност.
— Пак ти казвам, ти имаш нужда от защита. На нея никога не й е била необходима.
— Но тя не винаги може да избере бъдеще, в което да е в безопасност. Понякога няма алтернатива и я хващат.
— Хрумвало ли ти е, че колкото повече расте, толкова повече алтернативи ще се появяват пред нея?
— Надявам се. Страдала е достатъчно.
Ледения й възрази нетърпеливо:
— Нямам предвид, че ще вижда варианти на бъдещето, където е в безопасност.
— О!
— Щом има безброй възможни варианти на бъдещето и тя става все по-добра в опитите да си ги представя визуално и да ги манипулира, можеш ли да си спокойна, че един ден няма да си представи бъдеще, в което властва над цялата галактика с желязна ръка? Или няма да манипулира така събитията, че тази възможност да се осъществи?
— Господи, Карлос! Та тя е просто едно изплашено малко момиче. Говориш за нея, като че е някакво чудовище.
— Обзалагам се, че Калигула и Адолф Хитлер, а и Конрад Бланд са били някога малки изплашени момчета. Но са пораснали. — Той направи пауза. — Сигурна ли си, че искаш и тя да порасне?
Мишката го погледна яростно.
— Ти наистина си мръсник! Не ми помогна преди единайсет години, трябваше да се досетя, че няма да го направиш и сега.
— Ти знаеше какъв риск поемаш — отговори Ледения. — Когато чух, че са те хванали, се опитах да организирам размяна, но те не се заинтересуваха от предложението.
— И ти ме отписа.
— Всеки е заменим — отвърна той безизразно. — Това е част от играта.
— Не ти изглежда като игра, когато си затворен в клетка на някакъв чужд свят.
— Не, предполагам, че не.
Отново настана мълчание. Мишката бе втренчила поглед в мъжа пред себе си и се опитваше да преглътне това, което си спомняше за Карлос Мендоса.
— Добре си подбрал новото си име — проговори накрая тя. — Никога не си се отличавал със сърдечност и топлота, но сега си студен като лед.
— Сърдечността и топлотата никога не са решавали нищо — отговори той. — Причиняват само болка.
— Трудно ми е да повярвам, че някога съм те обичала. Като че ли е било с друг човек.
— Да, и той се казваше Карлос Мендоса, но вече не съществува.
— Може би е за добро — отвърна Мишката и се изправи. — Предполагам, че трябва да опитаме късмета си другаде. Съжалявам, че те обезпокоих.
— Млъкни и седни — рече Ледения. Той не повиши глас, но тонът му не търпеше възражение. За голяма своя изненада Мишката се подчини.
— Така е по-добре. Ти и момичето сте в безопасност, докато сте на Последен шанс. Дължа ти поне това — той замълча за момент. — Защитата ми не включва Вечното хлапе. А сега отиди в хотела и остани там около половин час. Така ще имам време да оглася решението си.
— А Вечното хлапе?
Той вдигна рамене.
— Може да остане или да си тръгне, но ако търси някой да го отърве от неговата скука, има същите шансове да го намери тук, както и навсякъде другаде.
— Имаш предвид себе си ли?
Ледения поклати глава.
— Няма причини да ме убива, а и аз нямам какво да доказвам.
— Ако след три седмици съм все още тук, един човек ще дойде при мен — илюзионист на име Мерлин. Искам и той да бъде под защитата ти.
Той я изгледа втренчено, но накрая кимна в знак на съгласие.
Тя отблъсна стола си назад и се изправи.
— Пак ще се видим.
— Така предполагам.
— Сервитьорката ми каза, че не трябва да плащам нито за стаята си, нито за бирата. Вярно ли е?
— И храната ти е за сметка на заведението.
— И по-добре да бъде — отговори тя. — Това е доста малка цена за успокояване на гузна съвест.
— Не се чувствам гузен, а задължен.
— Учудва ме силата на твоите емоции — рече саркастично Мишката.
