— Какво да бъде?
— Бира — отговори Мишката. Беше глупаво да иска определена марка — за свят, толкова близо до Ядрото, наличието на бира бе своего рода постижение.
— Добре — сервитьорката понечи да тръгне.
— И искам да видя Карлос Мендоса.
— Кого?
— В последно време е известен като Ледения.
— Ще го видите.
— Кога?
— Когато е готов. Знае, че сте тук. Питието ви е за сметка на заведението. Същото се отнася за стаята ви.
Да, помисли си мрачно Мишката, той знае, че съм тук.
— Ще дойде на масата ви, когато е готов — продължи сервитьорката.
Тя се върна на бара, после донесе бирата и изчезна през вратата. Мишката се взря в чашата за миг, след това я вдигна към устните си и отпи голяма глътка. Когато остави чашата обратно на масата, откри, че Ледения седи срещу нея.
— Доста време не сме се виждали.
— Наистина.
— Мислех, че си мъртва. Радвам се да науча, че не съм бил прав.
Настана дълга и неловка пауза.
— Как са нещата при теб?
— Добре. А при теб?
— Справям се.
— Кога напусна службата си? — попита Мишката.
— Преди девет години — отговори той. — Реших, че петнайсет години са напълно достатъчни за всекиго.
— Предполагам, че е така.
Отново мълчание.
— Не мислех, че ще поискаш да ме видиш отново — проговори накрая той. — Смятах, че си ми ядосана.
— Така е, Карлос. Но се нуждая от помощ.
— Виж ти.
Тя кимна.
— Имам малки неприятности.
— Съдейки по начина, по който те гледат някои хора тук — той посочи няколко ловци на глави, — бих казал, че имаш големи неприятности.
— Говори се, че ти управляваш този свят — продължи тя, без да обръща внимание на забележката му — и че нищо тук не става без твоето разрешение. Истина ли е?
— Горе-долу.
— Трябва ми безопасно място, където да се скрия за няколко седмици.
— Само за няколко седмици?
— След месец тук ще има толкова ловци на глави, че няма да можеш ги обуздаеш, дори да искаш.
Той се усмихна само с устни.
— Ще се изненадаш какво мога на моя свят.
— Както и да е, до месец ще сме си заминали, вероятно и по-рано. Но ми трябва малко време да планирам следващия си ход, без да трепвам от всяка сянка или шум.
— Защо си мислиш, че тези ловци на глави няма да те последват?
— Ако ни дадеш една преднина от десет часа, когато си тръгнем… Това е всичко, от което се нуждаем.
— Може да се уреди.
— Значи сме под твоята защита?
— Единият от вас не се нуждае от нея — отговори Ледения. — А както чувам, няма и да я поиска.
— Познаваш ли Вечното хлапе?
— Чувал съм за него. — Той млъкна за малко. — Защо пътува с вас?
— Наех го… но мога да си го позволя само за още няколко дни.
— Кого трябва да убие за парите ти?
— Не знам. Всеки, който се опита да убие мен.
Ледения се замисли, после каза:
— Ако малкото момиче е това, което мисля, че е, работата не му е по силите.
— Коя мислиш, че е тя?
— Пенелопа Бейли.
Мишката кимна.
— Как я… как се сдоби с нея?
— Освободих я от един извънземен на Уестърли.
— Ако беше откраднала негатронна бомба от военния флот — отбеляза кисело Ледения, — щеше да си в по-голяма безопасност.
— Не знаех коя е — отвърна Мишката. — Видях просто едно малко момиче, оковано в стая на извънземен, и реших, че не мога да я оставя там. — Тя замълча за миг. — Оттогава бягаме. Мисля, че ни преследват около трийсет или четирийсет души.
— Трийсет или четирийсет? — повтори развеселено мъжът.
— Вероятно.
— Все още не си наясно какво си направила, нали?
Тя се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Три правителства се опитват да намерят малкото момиче, а вероятно двеста твърде решителни мъже и жени искат да вземат наградата.
Мишката го погледна изненадано.
— Три правителства? — повтори тя.
— Поне толкова.
Тя асимилира думите му.
— Не мислех, че има двеста ловци на глави в цялата Вътрешна граница.
— Вече има.
Мишката поклати озадачено глава.
— И всички търсят Пенелопа?
— Точно така — потвърди Ледения.
— А ти? — попита остро тя.
— Какво аз?
— И ти ли искаш наградата?
Той поклати глава.
— Имам достатъчно пари, а и съм направил достатъчно услуги на Демокрацията.
Тя втренчи поглед в него.
— Ти си последният човек, когото ми се иска да моля за помощ, но ни е необходима твоята защита.
— На кои „вас“?
— На Пенелопа и на мен.
— Тя няма нужда от защита. Ти да, но тя не.
— Няма да позволя на никого да я отведе и затвори в някоя лаборатория.
— Повечето не искат да го правят.
— Мъжът, наречен Тридесет и две, иска.
Той я погледна втренчено.
