Той й се ухили в отговор.
— Мисля, че мога да живея в неведение.
Тя нарочно загуби пет и седем хиляди кредита в следващите две ръце, после удари отново и спечели петдесет хиляди, като повечето от парите бяха на Краля на залаганията.
По същия начин протече следващият час и половина. След първия час всички други играчи се отказаха, така че на масата бяха само тя и Краля на залаганията. Мишката никога не сваляше слабите карти от първия път, винаги губеше достатъчно, за да го изкуши да продължи да играе с нея… и после, когато Пенелопа седеше вторачена в своя пасианс, сякаш забравила за целия свят, Мишката неизменно печелеше по-големите залагания.
Най-накрая Краля на залаганията бутна стола си назад.
— Отказваш ли се? — попита любезно Мишката.
— Знам кога картите са против мен — отговори той. — Ще бъдеш ли тук и утре вечер?
— Струва ми се. — Мишката реши, че независимо какво ще предпочете: да купи кораб или да продължи да ползва услугите на Вечното момче, или и двете, ще се нуждае от още доста пари.
— Ще се върна — обеща той, стана, поклони й се ниско и изтънчено и излезе през вратата.
— Няма да е в негов интерес, нали? — прозвуча нисък глас до нея.
Тя се обърна и се оказа лице в лице с Ледения, който се бе настанил на стола до нея.
— Не знам за какво говориш.
— Исках да кажа, че моята защита не се простира върху хората, които мамят клиентите ми. Дори и за теб не правя изключение.
— Едва ли е моя грешка, че той не знае как да играе с картите си — защити се Мишката.
— Дали щеше да играе по-добре, ако малкото момиче бе останало в стаята си? — отвърна Ледения. — Може и да не го осъзнаваш, но тази вечер си спечели много силен враг.
— И преди съм имала врагове.
— Смелостта не ти прави чест. Тя е резултат от невежеството ти. Ако бях на твое място, щях да се откажа, докато имам предимство.
— Нуждая се от парите, за да се махна от тази топка кал.
— На твое място щях да потърся друг начин да ги набавя.
— Мога да получа сумата, от която се нуждая, само за една вечер. Ще продължиш ли протекцията си за още четирийсет часа?
Ледения се замисли върху молбата й.
— Ще те уведомя — той се изправи и я остави сама.
Веднага щом той напусна масата, Пенелопа се приближи до нея.
— Добре ли се справих? — прошепна малкото момиче.
— Справи се чудесно — увери я Мишката. — Мислиш ли, че можеш да го направиш и утре?
— Предполагам — отговори Пенелопа.
— Предполагаш ли? — учуди се Мишката. — Какво значи това?
— Само че не мога да видя толкова далеч в бъдещето.
Мишката се успокои.
— Всичко ще е наред, партньоре — тя разроши русата коса на детето. — Сега нека да обърнем чиповете в пари и да отиваме да спим.
Извика човека от банката на казиното, размени чиповете си за пари и като хвана Пенелопа за ръка, започна да си пробива път между масите към вратата. Вечното хлапе вървеше няколко стъпки след тях.
— Вечерта беше добра за теб, както виждам — обади се той, щом се озоваха навън.
— Да.
— Събра ли достатъчно пари да си тръгнем или ще останем още?
— Искам да играя и утре вечер — отговори Мишката.
— Добре.
Тя спря и го изгледа любопитно.
— Защо се интересуваш?
— Защото тази вечер ти спечели срещу Краля на залаганията — отвърна Вечното хлапе. — А той ще се върне.
— С повече пари, надявам се — рече тя, като се опитваше да потисне нарастващото безпокойство.
— Ако имаш късмет.
— А ако нямам? — попита Мишката.
Очите на Вечното хлапе светнаха с надежда.
— Тогава имам чувството, че късметлията ще съм аз.
12
На следващия ден Мишката спа до късно и през по-голямата част на деня остана в стаята да гледа холовизия с Пенелопа. Момичето можеше да повтаря няколко пъти едно и също нещо, стига да не го гледа сама.
Обядваха в стаята си. След залез слънце Мишката дълго стоя под душа, сетне облече дрехите, които бе купила след кратка обиколка по магазините на Края на пътя (въпреки че бяха нови, знаеше, че изглеждат доста обикновени в сравнение с тези, които щеше да види в казиното). След това разреса разбърканата коса на Пенелопа и й даде последни инструкции. После, придружена от малкото момиче, Мишката слезе на улицата и премина краткото разстояние до таверната и казиното.
Ледения я чакаше, както се опасяваше. Спря я, преди да се запъти към масата, където Краля на залаганията, облечен още по-великолепно, отколкото предишната вечер, с малката извънземна птичка върху рамото си, раздаваше карти на трима мъже, чиято оцветена в синьо кожа ги издаваше като част от оцелелите мутирали заселници на Каккаб Касту IV.
Мишката забеляза, че Вечното хлапе се е настанил на маса по средата между таверната и казиното, и се наведе към Пенелопа.
— Отиди и седни при него.
Момичето кимна, спря се на бара, за да вземе колода карти, позволи на бармана да й напълни една елегантна чаша за коктейл с плодов сок и накрая се присъедини към Вечното хлапе.
Мишката се обърна към Ледения.
— Какво реши, Карлос?
— Ако настояваш да използваш малкото момиче, ще оттегля защитата си.
— Трябват ми още пари — отговори Мишката. — Ще се наложи да разчитам на другия си защитник.
— На него? — възкликна Ледения и с рязко движение на главата кимна в посока на Вечното хлапе. — Забрави за това. Тук той не може да те защити и пет секунди.
— Повече от две столетия е защитавал хора.
Ледения поклати глава.
— Повече от две столетия е убивал хора. Има разлика. И единствената причина да е още жив е, че първо защитава себе си, а после клиентите си. — Той огледа бара и казиното. — Тук има шестима мъже и три жени, които са дяволски добри в своята работа. Всеки от тях ще те убие и ще отвлече детето веднага след като моята протекция бъде вдигната. Дори и Вечното хлапе не може да те спаси от всички тях.
Мишката огледа вътрешността на таверната, като се опитваше да открие деветимата, за които говореха. Тя позна двама или трима от холограмите им, един по оръжията… но осъзна, че повече от половината са й напълно непознати.
— Ти решаваш — обади се отново Ледения. — Направи това, което смяташ за най-добро. — Той спря за миг. — Но помни какво ти казах. Ако използваш малкото момиче срещу Краля на залаганията, аз ще…
Точно тогава в таверната „Края на пътя“ влязоха един мъж и една извънземна и Ледения се намръщи.
— Какво има? — попита неспокойно Мишката.
— Нищо — отговори той.
