дамата малко чипове.
Замениха парите й с тридесет елегантни чипа, направени от розовата кост на някакво извънземно животно.
— А детето? — попита раздаващият картите, когато човекът от банката на казиното се втурна към друга маса.
— Тя не играе — отговори Мишката.
— Освен това не наднича и в чуждите карти, нали? — настоя той.
— Нима ме обвинявате в измама, преди да съм започнала да играя?
— Не, съвсем не. Само искам да се уверя, че няма да ми се наложи да ви обвинявам по-късно.
Мишката се обърна към малкото момиче.
— Пенелопа, отиди седни там — тя посочи масата на Вечното хлапе, тъй като я виждаше, без да извърта глава — и ме изчакай.
— Може ли да получа една колода карти? — попита момичето. — За да си редя пасианси.
Раздаващият картите измъкна запечатано тесте от джоба си и го плъзна по масата.
— Дайте й тези.
— Благодаря — Мишката взе картите и ги подаде на Пенелопа. — Сега отиди там и ме изчакай.
Пенелопа благодари за картите и се настани на посочената маса.
— Имаш ли си име, госпожо?
— Най-различни.
— А как да те наричам?
— Както желаеш.
Той се усмихна.
— Винаги страшно много съм харесвал името Мелизанда.
Тя помисли за секунда, после се намръщи.
— Казвам се Мишка.
Раздаващият вдигна рамене.
— А твоето как е? — обади се отново тя, докато разглеждаше картите си.
— Ами когато минавам през Митницата, за да вляза в Демокрацията, се казвам Валенте, госпожо, Рикардо Валенте. Но тук си изкарвам прехраната, като ухажвам богинята на късмета, и името ми е Краля на залаганията.
— И как да ти викам — Краля или Залагащия?
— Наричай ме така, както ти харесва — отговори той.
— А какво ще кажеш да поиграем малко покер, докато си помисля? — попита Мишката и бутна два чипа към средата на масата.
Лодинитът и другите двама мъже посрещнаха залагането й, жената се отказа, а Краля на залаганията погледна картите си още веднъж.
— Отговарям и вдигам с хиляда. — Той взе три чипа и ги постави до другите в средата на масата.
Мишката вдигна картите си отново и се престори, че ги изучава, докато хвърляше поглед към Пенелопа. Малкото момиче почеса носа си — знак, че Мишката ще загуби ръката, а после се върна към своя пасианс.
Мишката помисли върху възможността да хвърли картите и да понесе по-малка загуба, но реши да не го прави: след като бе започнала със замах, не можеше да се оттегли веднага. Със съжаление отговори на залагането на Краля, изтегли две карти, после отказа да посрещне новите пет хиляди кредита, които той постави в средата на масата след изтеглянето само на една карта.
— Лош късмет, госпожо — той с усмивка протегна ръка, за да прибере купчинката чипове. След това й подаде картите. — Мисля, че е твой ред.
— Същата игра — отговори Мишката и бутна един чип напред.
Тя раздаде картите, после вдигна своята ръка. Имаше три дами, петица и четворка и след като никой от другите не започна, на нея й се искаше да заложи пет хиляди кредита… но първо погледна към Пенелопа, чиято ръка съвсем небрежно потърка за втори път носа й, докато разглеждаше разпилените карти пред себе си.
Мишката въздъхна, погледна пак картите си и накрая със съжаление ги хвърли на масата.
Спечели две малки мизи, изпадна от едно раздаване доста рано и отново беше ред на Краля на залаганията да раздава. Щом взе картите, Мишката погледна косо към Пенелопа, която изглеждаше вглъбена в собствената си игра.
Мишката държеше двойка, петица, шестица, девятка и дама, три от тях червени, две черни, така че тя започна с един чип. Същото направиха и следващите четири играчи. Краля на залаганията бутна пет чипа към центъра на масата.
Мишката се намръщи и се престори, че оглежда картите си, докато хвърляше поглед към Пенелопа. Както и преди, детето изглеждаше вглъбено в собствения си пасианс и не помръдваше.
— Добре, приемам — отговори Мишката, като посрещна залога на Краля на залаганията. Силно се надяваше, че липсата на реакция от страна на Пенелопа е преднамерена, а не просто небрежност.
— Излизам — съобщи лодинитът в превеждащото устройство.
— И аз — обади се един от мъжете.
Другият мъж се взря в ръката си, най-накрая въздъхна и бутна една малка купчинка от чипове до тези на Краля на залаганията.
— Колко карти, госпожо? — попита любезно Краля.
— Три — отговори Мишката и изхвърли двойката, петицата и шестицата.
— Една за мен — обади се мъжът.
— Раздаващият не тегли — обяви Краля на залаганията.
Мишката вдигна бавно своите карти и откри, че е изтеглила две деветки и една дама.
— Изчаквам — съобщи тя.
— И аз — обади се другата жена.
— Добре — обяви Краля на залаганията, — опасявам се, че ще ви струва пет хиляди кредита, за да видите моите карти.
Мишката го погледна и едва устоя да не се усмихне.
— Отговарям — каза тя накрая — и вдигам с пет.
Мъжът отпадна, а Краля се вторачи в картите си, подреждайки ги във формата на ветрило, така че да вижда края на всяка от тях.
— Ти взе три карти, нали?
— Да — отговори Мишката.
Той погледна картите си още веднъж и въздъхна, сякаш най-после бе взел решение.
— Отговарям на твоите пет хиляди — той бутна голяма купчинка чипове към центъра на масата — и вдигам с още пет.
„Господи, въздъхна безмълвно Мишката. Само като си помисля за всичките стени, които съм изкачила, и вентилационните шахти, през които съм се промъквала, за една двадесета част от тази сума!“
— Отговарям и вдигам с пет — каза високо тя и бутна десет чипа към бързо растящата купчина в средата на масата.
Дълбоко в сърцето си Краля на залаганията имаше чувстото, че е победен, че никой не блъфира срещу патова ръка до сумата от двадесет хиляди кредита. Обаче вече бе инвестирал толкова много, че трябваше да играе докрай, за да види какво държи Мишката. Така че подхвърли още пет чипа, но отказа да вдигне залога отново.
Тя постави на масата фул — три деветки и две дами, а той задържа своя флош, сложи картите с лицето надолу и с едно кимване показа, че тя е спечелила ръката.
— Много смело от твоя страна да посрещнеш моето открито залагане само с две деветки в ръката… или само с дамите? — отбеляза Краля на залаганията.
Мишката си позволи лукса да се усмихне.
— Добър опит, Кралю — рече тя, — но ако искаш да разбереш как играя, ще трябва да се разделиш с още двайсет хиляди.
