— Не, дойдох с Оли Трите юмрука.
— Тогава трябва да намерим начин да хванем търговски полет, без да ни забележат.
— Няма да е лесно. Те ще наблюдават космодрумите — той се намръщи. — И ако Пенелопа я искат жива, същото не се отнася до нас.
— Така е — съгласи се тя.
Мерлин се изправи.
— Трябва да има бар наоколо, а аз най-добре мисля там. Искаш ли да дойдеш с мен за по едно?
Мишката поклати глава.
— По-добре да остана тук, в случай че Пенелопа се върне.
Мерлин я изгледа и накрая се усмихна.
— Странно, никога не съм те мислил за майчински тип.
— Нито пък аз.
Магьосникът стигна до вратата.
— Ще се върна след около половин час. Може и по-рано, ако успея да намеря изход от положението по-бързо.
— Ще съм тук.
Той излезе от стаята, а Мишката се заразхожда напред-назад, като провери холовизията и октафонната система, после прегледа шкафчетата в банята и спалните — по-скоро по навик, отколкото от необходимост.
Няколко минути по-късно в стаята влезе Пенелопа.
— Рано се връщаш. Не се ли разбра с момичетата?
— Бяха много мили.
— Тогава?
— Трябва да тръгваме, Мишке.
— Да тръгваме? Искаш да кажеш да напуснем хотела?
Пенелопа кимна с глава.
— Бързо.
— Някой знае, че сме тук ли?
— Да.
— Колко време имаме?
— Може би десет минути, а може и по-малко.
— Добре — рече Мишката. — Мерлин е в бара. Ще го вземем и ще се махнем оттук.
— Не!
— Но той рискува живота си да ни спаси.
— Не го искаме, Мишке.
— Не изоставяме приятелите си, Пенелопа — отговори Мишката. — Мислех, че съм ти го обяснила добре предния път… Чудя се как са ни открили толкова скоро? Смятах, че тук ще сме на сигурно място за няколко дни.
— Мерлин им казва точно сега.
— Те са тук?
— Не. Говори с тях по видеофона, но ще са тук много скоро.
— Ти видя ли го да им казва?
Пенелопа посочи с пръст слепоочието си.
— Тук, вътре.
Мишката втренчи в момичето.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Това коварно копеле!
— Хайде, Мишке — Пенелопа я задърпа за ръкава. — Трябва да побързаме.
— Къде е този твой приятел, когото щяхме да срещнем на Калиопа? — попита Мишката. — Със сигурност се нуждаем от един сега.
— Не знам.
Мишката излезе в коридора, огледа се, за да е сигурна, че Мерлин не е решил да се връща, и кимна.
— Оттук — тя се насочи наляво. — Другият коридор води към бара, а аз не искам да ни вижда, че си тръгваме.
Пенелопа, притиснала куклата до гърдите си, подаде свободната си ръка на Мишката.
— Хайде — разбърза се жената. — Ако имаме късмет, ще хванем такси и ще се махнем оттук, преди Мерлин да е разбрал, че ни няма.
Минаха покрай малък холотеатър, кафене и огромен вътрешен басейн, после предпазливо се приближиха към фоайето.
— Приятелите на Мерлин пристигнаха ли вече? — прошепна Мишката.
— Още не.
— Добре, да тръгваме.
Прекосиха бързо фоайето и спряха пред хотела, а Мишката се опита да спре някое такси.
— Никога ли няма да има край? — попита уморено Пенелопа.
24
Ако Ксанаду показваше изчистеното и лъскаво лице на Калиопа пред стотици хиляди туристи, Нов Гомор откриваше друга, не толкова привлекателна страна на планетата. Градът се издигаше направо върху тревата, грозен издатък върху иначе гладката повърхност на западната савана. В него имаше седем хотела с различна жизнена среда и повечето извънземни, които слизаха на Калиопа, веднага се отправяха към Нов Гомор.
Тук също имаше туристически атракции, а улиците не бяха опасни и много често някое сафари започваше от верандата на „Норфолк II“. Но може би защото извънземните разполагаха с по-малко пари за харчене или може би просто защото бяха извънземни, атракциите в Нов Гомор не изглеждаха толкова изкусителни, както в източния му побратим.
Докато Ксанаду предлагаше циркове с фантастични акробати и екзотични животни, Нов Гомор осигуряваше карнавали със странични представления и нечестни игри. В Ксанаду имаше театър, а в Нов Гомор холошоута. Хотелите в Ксанаду бяха като палати, а в Нов Гомор бяха прости и функционални. Ако Ксанаду предлагаше луксозни ресторанти с елегантно поднесени ястия, Нов Гомор осигуряваше изобилие от извънземни ресторанти с храна, която повечето човеци никога не бяха виждали, а стомасите им не можеха да смелят.
Освен това в Нов Гомор имаше нещо, което пробуждаше кръвожадността на клиентите. Всеки идваше тук за истинско сафари, а не просто холографско приключение. Организираха се битки до смърт между животни, понякога дори между хора и извънземни, пред малки и големи тълпи. Именно тук се печелеха и губеха огромни състояния в игралните салони отзад. И пак тук можеше да се опита почти всяка перверзия, позната на човек или извънземен, ако се дадат достатъчно пари.
Мишката и Пенелопа подминаха космодрума, защото знаеха, че е под наблюдение. Момичето погледна една карта на планетата и веднага избра Нов Гомор. Отне им три дни да стигнат дотам по възможно най- невероятните и заобиколни пътища, което доведе до пълно изтощение както на техните сили, така и на паричните им средства. Мишката, която не бе виждала легло през последните три дни, искаше да похарчи последните им сто кредита за хотел, но Пенелопа настоя да отидат направо на карнавалите, събрани в покрайнините на града.
— Защо? — попита уморено Мишката.
— Защото ще срещнем моя приятел в един от тях.
— Сигурна ли си, че този приятел наистина съществува? Имам предвид, че не се появи, когато имахме истинска нужда от него…
