кабинка плюс храна и подслон за през нощта. Десет минути по-късно бяха наети на работа.
Прекараха вечерта в украсяване на кабинката и създаване на подходящ костюм за Мишката. После хапнаха набързо и се строполиха върху койките в задната част на кабинката.
На другия ден станаха рано, закусиха и зачакаха да отворят карнавала. Пенелопа толкова се вълнуваше, че не я свърташе на едно място.
— Успокой се — рече Мишката. — Няма да отворят вратите още поне половин час.
— Знам, но не е ли чудесно? Ние отново ще работим заедно! И само погледни тези различни хора и всичките извънземни.
— Всички с едно име: мошеник.
— Какво?
Мишката се усмихна.
— Нищо, радвам се, че си щастлива.
— О, да. Ще можем ли винаги да работим заедно?
— Предпочитам да се оттеглим от занаята и да живеем в лукс заедно — отвърна Мишката кисело. — Но докато дойде този щастлив ден, си оставаме един екип.
Другите карнавални работници започнаха да се събират на централната алея и да издигат своите палатки или да отварят фургоните си. Около две трети от тях бяха крещящо облечени хора, но имаше и канфорити, лодинити, молутеи, домарианци и точно срещу тях, демонстрирайки игра, която като че ли нямаше никакъв смисъл, стоеше извънземен, какъвто Мишката никога не бе виждала досега. Съществото бе двуного, покрито със светлозелени люспи и като че ли отзад имаше сива гърбица като на рак, която се простираше от врата до ханша му. Не бе по-високо от метър и петдесет, но набитото тяло и яките крайници му придаваха голяма сила. Мишката му кимна и то отвори роговия си клюн в нещо, което тя искрено се надяваше, че е подобие на усмивка.
Тогава се отвориха вратите и тълпите нахлуха в карнавалната площадка. На Мишката й отне почти три часа да намери първия си клиент и още два за втория, но когато излезе победителят на местното надбягване и се пусна слух, че една гадателка на територията на карнавала е предрекла победата, пред фургона им се натрупа опашка.
Тя предсказваше бъдещето на нещастни съпрузи и неверни съпруги, на самонадеяни играчи на покер и безнадеждни наркомани, на бедни и богати, на хора и извънземни — добри и лоши съдби. Пенелопа никога не се отдалечи на повече от девет метра и спазваше прикритието си — събираше парите и подканяше минувачите да влязат, за да научат бъдещето си.
На третата сутрин обаче, точно след като бе дала на един лодинит резултата от среща по свободна борба тежка категория, която щеше да се състои в късния следобед, тя вдигна поглед и видя познато лице с брада да се взира в нея.
— Накара ни да се потрудим за парите си, признавам ти го — каза Главореза Янки без никаква враждебност. Той държеше Пенелопа здраво за ръката и явно беше допрял оръжие в нея.
— Как ни намери? — попита Мишката.
Той се изсмя.
— Колко победители можеш да предскажеш, преди пресата да започне да намеква, че тук се разиграва някакъв вид рекет?
Мишката се огледа за охраната на пирата, но не видя нито едно познато лице.
— Къде са хората ти?
— Търсят ви из целия Нов Гомор — отвърна Янки. — Някои са на пистите, други на арената, трети в казината. Но аз реших да опитам карнавала — и наистина, какво по-добро място да се скриеш като гадателка? — Той се усмихна развеселен. — Все едно дезертьор да се скрие в средата на бойното поле.
— И сега какво? — поиска за знае Мишката.
— Ти си свободна да си вървиш.
Мишката се намръщи.
— Не разбирам.
— Влияеш лошо на детето — обясни пиратът. — Вземам само нея.
— Не! — изкрещя Пенелопа.
— Да, скъпа моя. Знам, че присъствието на Мишката трябваше да те направи по-управляема, но фактите говорят, че тя ти помогна да избягаш и по този начин ми причини неприятности, да не говорим за разходите по търсенето ти. И — завърши той невъзмутимо — тъй като смятам да се отърва от теб след един ден, не ми пука дали новият ти… домакин има някакъв начин да те контролира или не.
— Не можете да ни разделите! — проплака Пенелопа.
— Мога и ще го направя — отговори пиратът, после се обърна към Мишката. — Ако ме последваш, бъди сигурна, че няма да се поколебая и ще те застрелям.
Жената го гледаше безпомощно, прехвърляйки с бясна скорост в ума си различни алтернативи, всяка от които по-невероятна. Накрая раменете й увиснаха и тя въздъхна тежко.
— Понеже нямаме какво повече да си кажем, аз се сбогувам с тебе — обяви Главореза Янки и стисна по-силно ръката на Пенелопа.
Внезапно набитият люспест извънземен се приближи до тях по пътеката.
— Моля за извинение — каза той на земен език със силен акцент, — трябва да говоря с Гадателката.
— Няма да преча повече на работата ти — ухили се пиратът. После дръпна Пенелопа за ръката. — Хайде да вървим, млада госпожице.
— Не — извънземният застана на пътя им. — Трябва да говоря с Гадателката.
— Ето я — Янки посочи Мишката. — А сега се дръпни от пътя ми.
— Наблюдавам ги от доста време — продължи спокойно извънземният. — Знам коя е Гадателката и коя е измамницата.
— Въобще не ме интересува какво знаеш — раздразнено му отговори Главореза.
— А трябва, защото освен това зная, че ти допусна сериозна грешка.
— О? И каква е тя?
— Не можеш да докосваш Гадателката без нейно разрешение.
— Ти знаеш ли с кого разговаряш? — извика Янки.
— Да — отвърна невъзмутимо извънземният. — С един мъж, който трябва повече да внимава как се държи.
И тогава, все така спокойно и невъзмутимо, извънземният изведнъж извади оръжие от тип, абсолютно непознат на Мишката. Насочи го към пирата, чу се едва доловим звук и Главореза Янки падна мъртъв на земята.
Извънземният протегна ръка на Пенелопа.
— Ела с мен, Гадателко — каза нежно той. — Очаквах те.
Момичето се вгледа в грозното му лице и се усмихна щастливо.
— Моят приятел — въздъхна тя.
Четвърта част
КНИГА НА ЛЪЖЕКОСТЕНУРКАТА
25
Приличаше на влечуго, но истината бе, че не бе нито влечуго, нито някоя друга форма на живот, която Мишката познаваше. Силните му крайници и набито тяло изглеждаха мъжествени, но съществото не притежаваше пол или поне не по начина, по който го разбираха хората. Уби Главореза Янки съвсем хладнокръвно, но иначе поведението му беше учтиво и любезно, а спрямо Пенелопа дори почтително.
Името му бе непроизносимо, затова Мишката, като огледа зелените му люспи, сивата гърбица, мека човка и очи с двойни клепачи, реши да го нарече Лъжекостенурката. То нито одобри, нито се възпротиви, но отговаряше на името, а именно това бе най-важното.
Тъй като оръжието му не издаде силен звук и не привлече вниманието, то просто извика лекар, когато
