— Предполагах, че ще се появите — обади се Мбоя.
— А какво очакваше? — отвърна Пенелопа. — Даде ми клетва, а сега смяташ да я нарушиш.
— Сигурно сте знаела, че ще го направя, иначе не бихте наела него — Мбоя кимна с глава към Хлапето.
— Защо го наех, не е твоя работа.
— Така е — съгласи се Мбоя и сви рамене. — Единствената ми грижа е как да се измъкна от тази ситуация. — Той впери поглед в Пенелопа. — Можете да задържите всички пари, които трябваше да получа.
Тя поклати глава.
— Нямам нужда от пари. Наех теб. Все още не си изпълнил задачата си.
— Щом можете да виждате бъдещето, значи знаете, че напускам и нищо не може да промени решението ми. Ако ме принудите да остана сега, просто ще хвана следващия кораб оттук веднага след като си тръгнете.
— Не, няма — отвърна Пенелопа. — Няма да напускаш, докато не ти кажа, че можеш.
— Но защо? Имате Хлапето. Казва, че е по-бърз от мен, и от всичко, което знам, личи, че е прав. Нямате нужда от мен.
— Единствено аз знам от какво се нуждая — настоя Пенелопа. — Ти ми даде клетва, че ще ми служиш. Няма да те освободя от нея.
— Можете да убиете цели планети, без дори да напускате къщата си — възрази Мбоя. — Защо съм ви необходим да убивам враговете ви един по един?
— Не ти дължа никакви обяснения — студено рече Пенелопа. — Ти дойде при мен да търсиш работа. Аз те наех. И сега ти ще изпълниш условията на нашата уговорка.
— Вероятно сте ме подвела да дойда — както манипулирате всичко останало. Вие не признавате свободната воля.
— Какво правите тук? — попита Хлапето, който ги бе слушал напрегнато.
— Тук съм, за да спра Черната смърт да ме предаде.
— Ако виждате бъдещето, знаете, че нямам никакво намерение да ви предавам — Мбоя се опита да говори разумно и с равен глас. — Просто искам да се махна оттук.
Пенелопа го гледаше в очите, без да мига.
— Няма да го допусна — каза тя.
— Но защо? — настоя той.
— Казах ти: все още не си изпълнил задачата си.
— А каква, по дяволите, е моята задача?
— Да ми служиш вярно и покорно.
— Колко дълго?
— Докато вече нямам нужда от теб — отвърна Пенелопа.
— А колко време ще отнеме?
Пенелопа красноречиво вдигна рамене.
— Ден, седмица, месец, година, цял живот — или просто още един миг.
— И как ще разбера?
— Аз ще ти кажа.
Мбоя я изгледа продължително и накрая кимна.
— Добре. Но нека да е по-кратко от цял живот.
— Сега ти ли ми даваш заповеди? — Тя дори не се опита да прикрие, че й е забавно.
— Не.
— Доста бързо си промени решението — отбеляза саркастично Хлапето.
— Тя е Пророчицата — обясни Мбоя. — Ако не мога да я убедя да ме пусне, какво друго ми остава?
— Радвам се, че видя грешката си. Сега искам и двамата да дойдете с мен. Имаме работа на друго място.
Мбоя и Хлапето се изправиха, оставиха няколко монети на масата и я последваха на улицата. Слънцето беше високо в небето, сутрешната роса се бе изпарила, а въздухът се бе стоплил. Няколко коли бяха паркирани пред различните магазини, но общо взето нямаше много пешеходци.
Пенелопа се обърна наляво и тръгна на юг, а Хлапето и Мбоя я последваха. Бяха изминали половин пряка, когато тя спря.
— Какво има? — попита Хлапето. Пенелопа се обърна към него, но погледът й бе фокусиран в бъдещето.
— Ресторантът не бе подходящото място — отговори тя. — Тук, на улицата, ще разрешим нашите конфликти.
— Не разбирам.
Тя посочи Мбоя.
— Този човек се опита да ме изостави. Все още храни надежда, че ще напусне планетата веднага щом се върна вкъщи. Не мога да търпя такова неподчинение.
Внезапно Хлапето почувства дулото на звуков пистолет в ребрата си.
— Извинявай, Хлапе — каза Мбоя, — но ми дай пистолета си.
Младежът остана неподвижен за момент.
— Дай му го — обади се Пенелопа.
— Не давам оръжието си на никого.
— Ще те убие, ако не му се подчиниш — рече Пенелопа. — И каква полза ще имам от теб тогава? Дай му го.
Хлапето се поколеба още миг, после много внимателно извади лазерния си пистолет и го подаде на Мбоя.
— Благодаря, че не се държа глупаво. — Мъжът затъкна пистолета в колана си, после погледна към Пенелопа. — Мислех, че имаме уговорка.
— Нямаше намерение да я спазиш.
— И какво ще стане сега? Ще умра от удар или от инфаркт? Или ще накарате метеор да падне върху главата ми? Зная, че не мога да докосна вас, но каквото и да ми се случи, смятам да пратя и него на оня свят.
— Няма да направя нищо, за да те спра — Пенелопа се усмихна — усмивка, която го ужаси много повече, отколкото мисълта за бъдещата му съдба.
— Нима ще ме оставите просто да стигна до космодрума и да взема кораба си оттам? — усъмни се Мбоя.
— Няма да доживееш да стигнеш до космодрума.
— Нали току-що казахте, че няма да ме убиете.
— Няма — Пенелопа погледна към Хлапето. — Той ще го направи.
— По дяволите, какви ги говорите? — попита рязко младежът. — Той е опрял пистолет в ребрата ми, а вие ме накарахте да му дам своя.
— Аз съм Пророчицата — каза тя спокойно. — Не обеща ли сляпо да ме следваш?
— Да, но…
— Тогава го убий.
Хлапето се вгледа за момент в безизразното й лице. После се опита с пета да избие пистолета от ръката на Мбоя.
Мъжът очакваше това и отстъпи назад. Хлапето не го улучи и се просна на улицата.
— Стани — заповяда Пенелопа.
Младежът се изправи внимателно, без да изпуска от очи звуковия пистолет, насочен към него.
— Не ме карай да го правя, Хлапе — рече Мбоя, раздвоявайки вниманието си между младежа и Пенелопа.
— Сега го нападни — подкани го Пенелопа.
— Вие сте луда! — отвърна грубо Хлапето. — Една стъпка към него и съм мъртъв!
— Срещу кого предпочиташ да се изправиш — срещу него или… срещу мен?
