— Дори и сега, в последния ден на нашия живот, по средата на този разговор, ти не успяваш да ме разбереш. Нямам никакво желание да управлявам никого. Нямам армия, не контролирам политици, не съм събрала несметни богатства.
— Тогава какво представлява този план? — настоя той.
Тя го изгледа равнодушно.
— Просто това — върху нито едно дете няма да тежи отново проклятието да вижда бъдещето. Има около триста мъже и жени с генетичен потенциал да родят още една Гадателка, още един Оракул, още някой като мен. Манипулирах събитията, строях и унищожавах планетни икономики, променях цели политически системи, за да не допусна тези хора да се срещнат. — Тя пак замълча. — Това е моят подарък към твоята галактика, Ледени. Нещо повече, това е дарът ми към неродените. Нито едно дете няма да бъде отблъснато от хората си, както бях аз.
Той отвърна на погледа й.
— Ти наистина си готова да умреш, нали?
— Скоро. Имам да свърша още няколко неща. — Тя затвори очи за момент, после отново ги отвори. — Позволих на Мойсей Мохамед Христос да живее и да се бие за каузата си. С разгрома му тази сутрин той повече не може да заплаши изхода на Плана. — Тя вдигна рамене, — Нека вашата прехвалена Демокрация открие дали може да управлява, или е толкова корумпирана, че времето й е отминало.
— Не знаеш ли отговора?
— Повече не се интересувам от отговора.
Внезапно тя мина покрай него, заобиколи езерото и влезе в къщата. Миг по-късно излезе с нещо малко и меко в едната си ръка.
— Като че ли се сещам за тази кукла — обади се Ледения.
Тя поклати глава.
— Нова е. Тази, която ти помниш, се разпадна, докато бях в затвора на Хадес, и разбира се, аз не помолих за друга, тъй като жените не си играят с кукли. — Тя въздъхна. — Някъде по пътя открих това, което другите винаги са знаели: че не съм жена. — Тя отново впери поглед в него. — Мисля, че е време.
Той внимателно извади оръжието си от кобура и се прицели в нея.
— Кажи си молитвата към твоя Бог — каза спокойно Пенелопа. — Вълната енергия от натискането на спусъка ще активира експлозивите ти.
— Само за секунда — рече Ледения. — Има по-добър начин.
— Мислех, че си готов да умреш. Надявах се, че не лъжеш, защото и двамата няма да преживеем този ден.
Той внимателно извади една малка капсула от жилетката си и я прикрепи към ударника на пистолета.
— Позволи ми да сваля жилетката и да я изключа.
— Защо?
— Тази бомба е повече от достатъчна да убие и двама ни. Ако жилетката избухне, ще убие десет хиляди души.
— И защо да ми пука за тях? — попита Пенелопа.
— Нека го направя заради това, което биха били за теб при други обстоятелства.
Тя помисли върху настойчивата му молба, после кимна. Той прекъсна превключвателя, свали жилетката, влезе в къщата с нея и я остави внимателно на дивана. После се върна при езерото, където Пенелопа го очакваше.
— Прицели се добре, Карлос Мендоса.
— Точно за това съм тук — отвърна той, вдигна оръжието и го насочи към сърцето й. Внезапно замръзна.
— Имам един въпрос. Вероятно ти си единственият жив човек, който може да знае отговора.
— Какъв е той?
— Можеш ли да видиш дали има живот отвъд?
— Господи, надявам се, че не! — каза тя и потръпна от погнуса.
Ледения натисна спусъка.
32.
Преди да се освободи от тялото на мъртвия командир, Ломакс изчака, докато корабът на Миропомазания се оттегли към Новата Гоби, оставяйки след себе си разбитите си съратници. После, тъй като беше предпазлив човек и имаше всички намерения да оцелее, почака още няколко часа.
Накрая, изчакал колкото сметна за необходимо, поиска разрешение за кацане и се приземи на малък космодрум на около двеста метра от кораба на Ледения.
Няколко минути прекара в митницата, после уреди презареждане на кораба и място в хангара. Отвън, пред наблюдателната кула, чакаха две коли и той се качи в по-близката.
— Накъде? — попита шофьорът.
Ломакс извика адреса на Пенелопа Бейли от компютърния указател.
— Вчера закарах един човек там — отбеляза шофьорът, когато минаваха покрай огромните пасища и полета от двете страни на пътя.
— Накуцващ старец ли?
— Точно така.
— Знаеш ли дали се е върнал обратно?
— Ако се е върнал, не е наемал кола — отвърна шофьорът.
Ломакс провери лазерния си пистолет, за да е сигурен, че е с пълен заряд.
— Каза ли ти нещо?
— Само че имал лична работа, за която трябва да се погрижи — рече шофьорът. — Странно нещо обаче: накара ме да го оставя на около километър и половина от мястото, където отиваше. Предполагам, че е искал да се поразходи.
— Вероятно — съгласи се уклончиво Ломакс.
Продължиха в мълчание, докато не видяха геодезичната кула.
— Е, тук е — обади се шофьорът. — И вие ли ще искате да повървите?
— Не, предпочитам удобството.
Колата спря пред къщата минута по-късно.
— Да ви почакам ли?
— По-добре не. Ще ти се обадя, ако имам нужда.
Ломакс слезе от колата и отиде до входната врата. Беше заключена. Тъй като не го разпозна, системата за сигурност отказа да го пусне вътре и той предпазливо заобиколи отзад.
Намери каквото бе останало от тях до езерото. Не много, но достатъчно, за да ги разпознае. Задната врата на къщата не беше заключена и вътре той откри жилетката на Ледения, пълна с експлозиви. Въпреки че се опита, не можа да възстанови какво точно се е случило, макар крайният резултат да бе ясен за всекиго.
Намери барака за инструменти, скрита в храстите, счупи ключалката, унищожи алармата с лазерния си пистолет и претърси малката стая, за да намери лопата. Избра едно сенчесто място под огромно дърво до езерото, изкопа плитък гроб и погреба останките им.
Запълни гроба, после се замисли как да го отбележи. Съмняваше се, че някой от двамата ще иска религиозен символ, а нямаше намерение да остава на Моцарт, докато им направят надгробен камък. Тогава погледът му попадна върху нещо дребно и меко на земята. Отиде до него и го вдигна — беше малка обгоряла кукла.
Опита се да си представи какво общо можеше да има куклата с някой от тях и накрая сви рамене. Пък и нямаше голямо значение: освен жилетката, която беше прекалено опасна, това беше единственият предмет наоколо с който можеше да отбележи гроба. Закрепи я на един къс клон и го заби в земята.
Вярно, не беше кой знае какъв белег, но бе най-доброто при дадените обстоятелства. Влезе в къщата,
