извика колата по видеофона и двадесет минути по-късно бе на път за космодрума.
ЕПИЛОГ
Бяха изминали пет месеца и за своя голяма изненада Ломакс се намираше на Сладка вода, а робот му сервираше питие.
— Това е всичко, Сидни — каза Робърт Гибс, а роботът се поклони и напусна стаята.
— Добре, господин Гибс — обади се Ломакс. — Ето ме тук. Предполагам, че сега ще ми кажете за какво е всичко това.
— Става въпрос за побъркан фанатик, наречен Миропомазания — отвърна Гибс, — с когото, вярвам, сте имал връзка в миналото.
— Какво за него?
— Ние го искаме.
— Ние? — повтори Ломакс.
— Демокрацията — уточни Гибс. — Отново съм на служба и отговарям за своя отдел, въпреки че ми разрешиха засега да действам от собствения си дом.
— Тогава нека Демокрацията отиде и си го хване — отговори Ломакс. — Той си мисли, че съм мъртъв, и от моя гледна точка това е доста здравословно.
— Смятам, че не разбирате колко сериозна е ситуацията, господин Ломакс — настоя Гибс. — Този човек е заплаха за съществуването на нашето правителство.
— Той е просто човек — отвърна спокойно Ломакс. — Вече преживяхте най-сериозната заплаха, срещу която някога можехте да се окажете.
— Моля?
— Пенелопа Бейли.
Гибс поклати глава.
— Тя е мъртва от четири години. Умря, когато бе разрушена Алфа Крепело III.
— Умря преди пет месеца, когато един накуцващ старец я проследи и уби.
— Имате предвид Мендоса? — попита сепнато Гибс. — Той е мъртъв?
Ломакс кимна и отпи от чашата си.
— Мъртъв е. Както и тя.
— Но животът продължава, господин Ломакс, и сега много повече хора, отколкото си представяте, са заплашени от мъжа, известен като Мойсей Мохамед Христос.
— Преживяхте нея. Ще преживеете и него.
— Готов съм да ви предложа пет милиона кредита за услугите ви. Една трета сега, а остатъка, когато изпълните мисията.
— Не се интересувам.
— Тогава защо дойдохте тук? — попита Гибс. — Сигурно сте знаел какво предложение ще ви направя.
— Просто исках да видя човека, който започна всичко това.
— Всичко това?
— Вие сте отвлякъл Пенелопа Бейли, когато е била на шест години — започна Ломакс. — Тогава не сте бил Робърт Гибс, но сте бил вие… Знаете ли, ако я бяхте оставил на мира или си бяхте направил труда да спечелите доверието й, нямаше да разчитате на хора като Ледения и мен да ви вършат мръсната работа. Тя щеше да ви каже изхода на всички избори, да предрече резултатите от всяка битка и ако не ви харесваше хода на събитията, щеше да намери начин да ги промени. Можехте да имате всичко това, но тъй като не сте овладял мъдростта за камшика и моркова, сте позволил да ви се изплъзне.
— Тя бе толкова безпогрешна — присмя се Гибс, — как е успял Ледения да я убие?
— Не мисля, че е успял — отвърна замислено Ломакс. — Мисля, че тя просто се е уморила — точно като мен.
— Вие не можете да се откажете. Хора като вас и Карлос никога не се отказват.
— Не, не се отказвам. Но няма да водя вашите битки, господин Гибс, Ако някога имате зъб на някого лично, знаете къде да ме намерите. Но не очаквайте да се боря срещу всеки враг, който Демокрацията си създаде благодарение на своята арогантност или глупост.
— Не ние създадохме Миропомазания или момичето Бейли, по дяволите! — отсече Гибс.
Ломакс въздъхна.
— Господин Гибс, вие сте създали всеки един от враговете си.
— Вие сте бил с Миропомазания, говорил сте с него, виждал сте го в действие — продължи Гибс. — Сигурно разбирате, че трябва да бъде премахнат.
— Той е религиозен фанатик и вероятно се стреми към власт, както и предполагате — Ломакс замълча и се усмихна. — Знаете ли на кого ми прилича?
— На Пенелопа Бейли? — предположи Гибс, изненадан от въпроса.
— Не, господин Гибс. Напомня ми за вас и ако питате мен, чумата да ви тръшне и двамата. — Той остави питието си. — А сега, ако ме извините, имам по-важни неща за вършене.
— Не можете да си тръгнете оттук!
— Разбира се, че мога. Някъде там, на свят, за който никога не сте чувал, има гроб, отбелязан само с парцалена кукла. За вас не значи абсолютно нищо, но аз смятам да доставя надгробен камък за него.
— Седем милиона! — изкрещя Гибс.
Ломакс се усмихна и тръгна към вратата.
— Ще се върнете — каза убедено Гибс. — Карлос винаги се връщаше, ще го направите и вие.
— Имате си врагове, господин Гибс — рече Ломакс. — Мисля, че ще е по-добре да се надявате никога да не се върна.
И си тръгна.
Информация за текста
© 1992 Майк Резник
© 1996 Сийка Нотева, превод от английски
Mike Resnick
Prophet, 1992
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Публикация:
МАЙК РЕЗНИК, ПРОРОЧИЦАТА, Американска, първо издание
Превод (c) Сийка Нотева, 1996
Редактори Весела Петрова Владимир Зарков
Формат 84/108/32 Печатни коли 16
Страници: 206. Формат: 125x195 мм. Цена: 600 лв (1.50 лв). ISBN: 954-8610-11-6.
ИК „Лира Принт“ София, „Цариградско шосе“ 113 тел. 71 6768,74301 /в. 391
Печат ДФ „Балкан прес“ — София, 1997
(c) ЛираПринт, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/602]
Последна редакция: 2007-06-30 22:48:26
