Изведнъж Свещеното кълбо, смутено от напрежението в стаята, се стегна и започна да ръмжи.
— Накарай това проклето нещо да млъкне или ще го убия — предупреди Маркиза.
— И да знаех как, нямаше да го направя — каза Найтхоук и най-накрая се изправи. — Кого ще убиеш първо и какво мислиш ще прави другият в това време?
— Победих те веднъж, мога да те победя отново! — изръмжа Маркиза.
Той извади лазерния си пистолет и стреля — лъчът почти разкъса Кълбото на две. То изцвърча веднъж, избухна в пламъци и умря. В този момент Найтхоук вече държеше пистолета си и стреля. Куршумът улучи Маркиза между очите, той залитна и падна по лице на пода.
Дядо Коледа коленичи до него, обърна го и огледа простреляното място.
— Какъв късмет, че куршумът не рикошира в херметичната преграда — каза той. — Можехте да ни убиете с някой неточен изстрел, идиоти такива!
— Какво трябваше да направя според теб — да се бия с него с голи ръце ли? — попита Найтхоук.
— Не — въздъхна дълбоко Дядо Коледа. — Но можеше да направиш питие на дамата. Той имаше информация, която ти трябва, помниш ли?
— Майната му — отвърна Найтхоук. — Информацията ми трябваше, за да предам убиеца и да получа достатъчно пари, за да се платят животоподдържащите системи на Перфектния убиец, докато намерят лекарство. — Той замълча. — Е, аз съм този, който трябва да го излекува, а за това, което планирам, няма лекарство. При това положение информацията на Маркиза става малко безсмислена, нали?
— Ами тя? — попита възрастният мъж.
— Сега е моя — обърна се Найтхоук към Мелисанда, но се озова срещу по-неприятния край на един от пистолетите на Маркиза.
— Аз решавам на кого принадлежа — каза тя студено. — Ако направиш и една крачка към мен, ще те просна мъртъв на пода до него. — Тя го погледна право в очите. — Сериозно говоря.
Найтхоук внимателно прибра пистолета в кобура и седна на стола си.
— Не обичам думите „Нали ти казах“ — започна Дядо Коледа, — но…
Двадесета глава
— Е — каза Дядо Коледа като наруши дългото и тягостно мълчание, — трябва да вземем няколко решения.
— Аз моето решение вече го взех — отсече Мелисанда.
— Нямаш и най-малка представа за какво говоря. — Дядо Коледа дори не се постара да прикрие презрението в гласа си. — А сега свали този пистолет. Гарантирам, че Найтхоук няма да ти се нахвърли докато съм тук и докато все още има труп на пода.
Тя изгледа Найтхоук продължително, след което сложи пистолета на кухненската маса.
— Добре — продължи Дядо Коледа. — Първото нещо, което трябва да направим…
— Първото нещо — прекъсна го Найтхоук — е да изхвърлим останките от Кълбото.
— Забрави за това. Имаме много по-важни неща да обсъдим.
— Как понасяш миризмата?
Дядо Коледа вдиша дълбоко, направи гримаса и кимна в знак на съгласие. Найтхоук взе трупчето на обгорялото Кълбо, пренесе го през кухнята, докато Мелисанда и Дядо Коледа едва се сдържаха да не повърнат и го изхвърли в космоса. На връщане включи една малка механична чистачка, която почисти мястото, където беше останала кръвта на Кълбото и го ароматизира.
— Така е по-добре — съгласи се Дядо Коледа, когато Джеф се върна на стола си.
— Кажи сега какви решения трябва да вземем?
— Ами, първото вече е факт — каза възрастният мъж. — Просто трябва да го отбележим.
— Какво имаш предвид?
— Налага се да променим курса — сви рамене Дядо Коледа. — Не можем да отидем на Делурос.
— Защо? — попита Найтхоук.
— Защото Делурос има най-добрата система за сигурност в цялата галактика. — Дядо Коледа се замисли. — Всъщност, най-добре е да изчезваме от територията на Олигархията, докато все още можем.
— Какво ти пука от системата за сигурност на Делурос сега? — каза Найтхоук. — Не те притесняваше, когато правехме планове.
— Тогава нямахме труп в кораба — отговори Дядо Коледа. — Няма как да го скрием от охраната на Делурос.
— Тогава просто ще го изхвърлим като Кълбото — отсече Найтхоук.
Дядо Коледа се обърна към Мелисанда.
— Ти ли ще му кажеш или аз?
— Какво да му кажа? — попита тя объркана.
— Исусе! — промърмори Дядо Коледа. — Чудя се дали на някой от вас двамата би му стигнал акъла да си напише името с пръчка в пясъка!
— Давай по същество — раздразни се Найтхоук.
Възрастният мъж се обърна към него.
— Не можеш да изхвърлиш тялото на Маркиза, защото един подлизурко на име Гущера Малой е все още зад нас и ще го прибере, а след това ще ни изнудва, ако се върнем на Юкон или Тундра, или ще ни предаде на властите, ако останем в Олигархията.
— Малой — повтори Найтхоук. — По дяволите! Бях забравил за него.
— Е, добре, че
— Добре. — Найтхоук опитваше да се владее. — Не можем да отидем на Делурос, докато не се отървем от трупа, нито да го изхвърлим, докато Малой е зад нас. Изглежда имаме два варианта: спираме на някоя планета, колкото да изхвърлим тялото или се връщаме обратно в Границата с него.
— Имаш само един избор, синко — каза Дядо Коледа. — Трябва да отидеш в Границата и да изхвърлиш тялото.
— Но тук има стотици хиляди планети — възрази Найтхоук.
— Можеш да паркираш кораба в някой орбитален хангар или да кацнеш на космическа станция, без да те засекат — каза възрастният мъж, — но ти гарантирам, че ще те сканират отгоре до долу, ако се опиташ да се приземиш на някоя планета и няма как да скриеш тялото. Ала след като не можеш да го изхвърлиш, докато Малой е тук, няма как да го направиш и в орбитален хангар или космическа станция.
— Но аз имам работа на Делурос! — настояваше Найтхоук.
— Говориш за седалището на човешкото управление — каза Дядо Коледа. — Там са много внимателни за сигурността — повече от където и да било в Олигархията. Ще те сканират десет пъти след като влезеш в системата и щом забележат тялото, няколкостотин полицаи ще те чакат да излезеш от кораба. — Той се замисли. — Ако го беше убил с голи ръце, можехме да се престорим, че се е спънал и се е ударил в нещо твърдо, а ако беше го направил със свръхзвуковия си пистолет, щяхме да кажем, че Свещеното кълбо го е убило, разбира се, ако не го беше изхвърлил. Но ще е адски трудно да твърдим, че се е застрелял сам точно между очите, докато си е чистил пистолета. Или
— Разбирам — отвърна Найтхоук. — Но все пак искам да отида на…
— Забрави! — каза рязко възрастният мъж. — Има по-важни неща. Трябва да се върнем и да се отървем от Маркиза. Иначе няма да можеш да припариш до Делурос VIII.
Найтхоук се умълча, докато премисляше възможностите си и ги отхвърляше една по една. Най-накрая вдигна очи и погледна Перлата от Маракайбо.
— Чакай малко — извика той и очите му се разшириха.
— Какво? — попита Дядо Коледа.
— Преди няколко часа се чудехме за нещо. Обсъдихме го, но така и не намерихме отговор, а после в суматохата забравихме за него.
— Не зная за какво говориш.
