Перфектен убиец

— Малой — каза Найтхоук. — Той преследва не мен, а нея. Може би трябва да се запитаме защо.

— Отправяш глупави обвинения — ядоса се Мелисанда. — Малой е твой приятел, не мой.

— Защо да преследва мен? — попита Найтхоук.

— Аз откъде да зная? — отвърна Мелисанда.

— Никой не знае — каза Дядо Коледа. — Няма никаква причина. — Той замълча. — Добре, защо би преследвал теб?

— Но аз дори не го познавам! — възрази тя. — Виждала съм го в казиното. През повечето време е с вас.

— Чакай малко — каза Дядо Коледа. — Защо не ни кажеш за кого си работила преди да отидеш при Маркиза?

— Няма да ти давам обяснения!

— Така ли мислиш? — попита Дядо Коледа.

— Остави я на мира — изръмжа Найтхоук.

— По дяволите, синко — каза Дядо Коледа, — зная, че си луд по нея, но ситуацията е много опасна. Уби един от най-влиятелните хора в Границата, по петите ни следва потенциален враг, а може би има още един тук вътре, в кораба. Така че престани да мислиш с половите си органи и вкарай мозъка си в употреба. Имаме сериозен проблем и не мога да се справя с него сам.

— Ще се измъкнем — каза Найтхоук. — Само престани да я тормозиш.

— По дяволите!

— Чу ме.

— Добре — дълбоко въздъхна възрастният мъж. — Не можем да останем в Олигархията и не можем да изхвърлим тялото. Аз предлагам да не се връщаме във Вътрешната граница. Прекалено много хора знаят, че сме отпътували с Маркиза и ще се сетят, че си го убил. Бог ми е свидетел, че аз не бих могъл да го направя.

— И какво от това? — отговори Найтхоук. — Той беше просто един крадец, малко по-влиятелен от другите. Няма правителство, което да обяви награда за мен.

— Не разбираш — каза Дядо Коледа. — Не са те научили на всичко за няколко месеца.

— Какво не разбирам?

— Има хора, за които смъртта му има значение, тъй като могат да завземат неговите позиции. Те ще тръгнат по петите ти. Щом си успял да убиеш Маркиза, значи можеш да убиеш който и да е от тях. А тъй като не знаят дали твоят шеф няма да поръча да ги застреляш, ти си им мишена. — Възрастният мъж спря и прочисти гърлото си. — Така че предлагам да стоим далеч от Вътрешната граница.

— Къде ще отидем?

— В Пръстена, във Външната граница, в Ръката на Спиралата — или поне в тази част на спиралата, която официално не принадлежи към Олигархията.

— Но това е ужасно далеч — смая се Найтхоук.

— Разбира се — отвърна Дядо Коледа, — нали това е целта.

— Не искам да ходя в Рамката или във Външната граница — заяде се Мелисанда. — Аз никого не съм убивала.

— Добре — каза Дядо Коледа. — Ще те оставим на първата срещната планета с кислород. Можеш да се върнеш вкъщи или да се качиш при Малой.

— Никъде няма да я оставяме! — отсече Найтхоук.

— Синко, тя не те иска — поклати глава възрастният мъж. — В момента може би си мислиш, че това ще те съсипе, но има милиарди жени в галактиката. Повярвай ми: млад си, ще си намериш друга.

Найтхоук гледаше Мелисанда в очите.

— Искам само теб.

— Това е твой проблем — каза тя. — Аз си имам мои проблеми. И един от тях е как да се върна обратно на Тундра.

— Аз съм по-силен от него — продължи Найтхоук. — Ще се грижа по-добре за теб.

— Но аз не искам.

— Ще се върна на Тундра и ще поема властта — заяви Найтхоук. — Ще бъда богат като него. Дори по- богат. Ще мога да ти купя всичко, което поискаш.

— Искам Маркиза — каза тя. — Купи ми него.

— На теб не ти пукаше за Маркиза — ядоса се Найтхоук. — Харесваха ти парите и властта.

— Харесвах него.

— Глупости.

— Харесвах него и начина, по който ми доставяше удоволствие. Но какво ли знаеш ти по този въпрос? — каза тя с жестока усмивка.

— Наивен съм, но не съм глупав — поклати глава Найтхоук. — Хареса ти. Зная, че ти хареса.

— Може да ти харесат много ястия в един ресторант — отвърна тя, — но само едно от тях да пожелаеш да си поръчаш отново.

— Няма нещо, което той можеше и аз да не мога — настояваше Найтхоук. — Ще се науча.

— Не и с мене.

— Ще се получи. Ще видиш.

— Бедният, глупав двойник — въздъхна тя, без да прикрива презрението си. — Заченат в епруветка, отраснал в химическа вана. Една образована купчина протоплазма. Лабораторно същество, което ходи и говори като човек. — Тя замълча. — Обзалагам се, че оригиналът е знаел как да достави удоволствие на една жена. Ако ти беше той, може би щях да остана.

Найтхоук насочи пистолета си към нея преди тя да посегне към нейния. Мелисанда не помръдна, смаяна от бързината на движенията му.

— Никога повече не казвай това! — прошепна той толкова тихо, че тя едва разбра думите.

И Мелисанда, и Дядо Коледа бяха виждали Найтхоук при различни обстоятелства. Бяха го виждали ядосан, бяха го виждали озлобен, няколко минути по-рано го видяха да убива човек, но до този момент никой от тях не се беше страхувал от него.

Двадесет и първа глава

Найтхоук отнесе тялото на Маркиза в задната част на кораба, остави го в багажното отделение и го уви в бързо втвърдяващ се полиетилен, тъй като не знаеше колко време ще го държат на кораба. След това се върна в контролната кабина, промени курса към Пръстена по обиколен път, за да избегнат Олигархията и накрая влезе в кухнята. Не можеше да си спомни съставките на Прашната уличница, затова си поръча бира.

— Ще ни отнеме десет, може би единадесет дни до Пръстена — съобщи той. — Никога не съм бил там, затова не зная кои планети са достъпни и ще ни приемат. За щастие корабният ми компютър има последната информация.

— Аз не искам да ходя в Пръстена — сопна се Мелисанда. — Не съм убивала никого и никой не се готви да ме убива. Искам да се върна във Вътрешната граница.

— Опасявам се, че това не подлежи на обсъждане, мила моя — усмихна се Дядо Коледа.

— Затворничка ли съм ви? — попита тя.

— Никой не е затворник — каза Найтхоук. — Ти си гост. Дори повече от гост.

— Гост друг път — измърмори тя. — Тук съм против волята си. Искам да се прибера у дома.

— Къде е домът ти, след като Маркиза е мъртъв? — попита Дядо Коледа.

— Какво те кара да мислиш, че не е на Тундра? — погледна го тя враждебно.

— Никой не ходи на Юкон и Тундра, освен ако няма работа там — отговори Дядо Коледа. — Ти каква работа имаш там? Със сигурност няма да се върнеш, за да танцуваш