— Маркиза е знаел, добре — продължи Дядо Коледа. — Но това означава, че и Ернандес е знаел.
— Какво искаш да кажеш?
Възрастният мъж запали пура и се настани удобно в стола си.
— Нека направя някои хипотези.
— Давай.
— Да кажем, че се казвам Ернандес. Аз съм шеф на сигурността на Солио II години наред, което означава, че командвам най-добре тренираните въоръжени човешки сили на планетата. Ще наречем най- големия шеф президент, въпреки че той е просто един по-голям от другите тиранин. Дотук ясно ли е?
— Ясно е — потвърди Найтхоук.
— Да приемем, че реша, че ще бъда по-добър президент от Трилейни. Какво бих направил?
— Щеше да го убиеш.
Дядо Коледа поклати глава.
— Прекалено много хора могат да станат свидетели, шансът да ме видят е твърде голям. Но това не означава, че не мога да изпълня плана си. Трябва само да се свържа с някой престъпник, който действа на моята планета — и който би искал да краде повече — и да му предложа той да го направи. Бих могъл да му платя, но по-скоро ще му простя всички минали престъпления и ще му обещая да не го закачам за в бъдеще. Така… Мен не ме интересува дали Маркиза ще дръпне спусъка или ще наеме някой друг; интересува ме само Трилейни да умре. И той изпълнява задачата.
— Но ти не ставаш президент.
— Зная — усмихна се Дядо Коледа. — Не съм познал. Не забравяй, че Трилейни е отишъл в операта да помири две враждуващи фракции. Ами ако никоя от тях не е била достатъчно силна да поеме властта, но пък и двете са достатъчно силни да ми попречат да стана президент? Всъщност, изведнъж ми се налага да доказвам, че не съм имал нищо общо с убийството. — Той спря и дръпна от пурата си. — Не мога да предам Маркиза. Той няма да отиде на сигурна смърт, без да спомене за мен. Затова искам да го убия. Е, как да направя така, че никой да не разбере?
— Наемаш мен.
— Точно така — кимна Дядо Коледа. — Не защото си най-добрият убиец в галактиката, въпреки че това е добра причина да те наема. Настоявам да клонират Перфектния убиец, защото зная, че копието ще бъде на два-три месеца, когато дойде в Границата. Трябва ми някой, който не само може да убие Маркиза, но е и толкова наивен, толкова невинен, че през цялото време да не събере две и две и да се сети
— Интересна хипотеза — промърмори Найтхоук сконфузено. — Но какво общо има всичко това с Малой и Мелисанда?
— Мелисанда е шпионка на Ернандес — отговори възрастният мъж. — Не е била там, за да се влюбиш в нея. Била е, за да спи с Маркиза и да уведоми Ернандес, ако той реши да се разприказва или да изнудва Ернандес, което е по-вероятно.
— А Малой?
— Съмнява ме да е работил за Ернандес. От това, което ти ми каза, ако не си се появил, Маркиза е щял да го убие или пък да замръзне, докато се опитва да избяга. Не, предполагам, че Мелисанда е докладвала, че си се сприятелил с него и тогава Ернандес го е наел. — Дядо Коледа дръпна от пурата и погледна Найтхоук. — Е, какво мислиш?
Джеф мълча известно време, след което погледна възрастния мъж.
— Най-вероятно си прав — призна той.
— Вероятно?
Найтхоук удари гневно с юмрук по дръжката на стола.
— Добре, прав си. Точка. Доволен ли си?
— Благодаря — усмихна се Дядо Коледа. — Да разбирам ли, че сега ще поемеш курс към Пръстена?
— Не съм решил.
— Но нали разбра каква измамна кучка е твоята Перла от Маракайбо!
— Зная.
— Тогава?
— Човек не обича някого, защото е съвършен.
— Шегуваш се! — възкликна Дядо Коледа. — Не говорим за жена, която с изключение на два-три дребни недостатъка е съвършена. Говорим за такава, която е и винаги е била нечий враг по професия и която иска да умреш. Какво, по дяволите, ти става?
— Не си спал с нея — отвърна Найтхоук. — Така че не знаеш от какво ме караш да се откажа.
— От неизбежна смърт! — отговори Дядо Коледа. Той се надигна, готов да закрачи напред-назад от възмущение, но видя, че няма място и седна отново напрегнато. — Ако беше спал и с някоя друга, щеше да знаеш, че тази не е нещо уникално. И запомни: всичко е било изцяло в рамките на задълженията й. Никога няма да легне отново с теб, след като ти е известно коя е и каква е.
— Мелисанда не знае, че съм разбрал, че работи за полковник Ернандес.
— Тя скочи от кораба с трупа на Маркиза — каза възрастният мъж саркастично. — Би трябвало да се е сетила, че дори ти можеш да стигнеш до логичното заключение на чия страна е.
— Искам я.
— А аз искам да съм крал на Делурос VIII — отвърна Дядо Коледа. — И двамата сме обречени да не успеем.
— Това се отнася само за теб.
Двадесет и втора глава
Дядо Коледа отпи от бирата си и се опита да се овладее.
— По дяволите, синко, не можеш ли поне веднъж да мислиш с главата си?
— Какво искаш да кажеш? — попита Найтхоук.
— Зная, че е трудно, но се опитай да премислиш нещата. Искаш да тръгнеш след момичето, така ли?
— Да.
— Макар да знаеш, че тя е с Малой и почти със сигурност са наети от полковник Ернандес.
— Ще кажеш ли нещо съществено?
— Само ще те попитам къде, мислиш, отиват сега?
— Вероятно на Солио II.
— И ако ги последваш, ще трябва да отидеш там, нали? — продължи възрастният мъж.
— И какво?
— Колко дължи Ернандес на твоите създатели?
— Не съм сигурен — отвърна Найтхоук. — Някъде около пет милиона кредита.
— Но не си казал на твоите хора на Делурос, че си изпълнил мисията и си убил Маркиза — отбеляза дядо Коледа. — Така че, ако се приземиш на Солио, какво най-вероятно ще предприеме Ернандес?
Найтхоук мълчеше и обмисляше вариантите. Най-накрая направи гримаса.
— Ще ме убие или ще поръча да ме убият, за да си спести парите.
— Точно така! — кимна Дядо Коледа. — Вече си застрелял човека, който ти е поръчал. Сега му остава само да убие теб, да изхвърли трупа ти на която и да е планета в Границата, освен Солио II и да докладва на твоите хора на Делурос, че си му казал как се готвиш за голям удар. По-късно чул, че са те нападнали от засада и си мъртъв. — Възрастният мъж допи бирата си. — Просто помни, че Ернандес е началник на сигурността за цялата планета — продължи той. — Навярно има десет пъти повече въоръжени мъже от Маркиза, които са и по-дисциплинирани. Ако отидеш там, няма да имаш никакъв шанс.
— Добре — ядоса се Найтхоук, — разбрах те.
— Значи отиваме в Пръстена, нали?
— Не позна — отвърна Найтхоук.
— Но току-що ти обясних, че е самоубийство да слезеш на Солио — изнерви се Дядо Коледа.
