— Просто ме предупреди с какво ще се сблъскам.
— Тогава какъв е проблемът?
— Искам Мелисанда.
— Няма нищо лошо в това, че я
— Аз я обичам. Няма да я изоставя.
— Ти си глупак!
— Никой не е казал, че трябва да идваш — каза Найтхоук. — Мога да те оставя на първата срещната обитаема планета.
— И как ще съм сигурен, че на нея има църква? — отвърна Дядо Коледа. — Трябва ти някой да те пази, синко. И този някой съм аз.
— Значи идваш с мен?
— Като станем готови.
— Аз съм готов — каза Найтхоук.
— Готов си друг път — ядоса се Дядо Коледа. — Щом Ернандес поговори с Перлата от Маракайбо, а той не трябва да я чака да кацне на Солио, за да го направи, ще знае, че си убил Маркиза и вероятно я преследваш. Първото нещо, което ще направи, е да обяви награда за теб.
— Но аз убих човека, който той искаше.
— Да, но Маркиза вече е мъртъв и нищо не го свързва с убийството на Трилейни. Най-лесният начин да спести парите, които дължи на твоите хора от Делурос VIII е да те убие преди да успееш да обясниш
— Е и, какво предлагаш?
— Да проявиш малко хитрост и да ги заблудиш — отговори възрастният мъж. — Спомни си, че ти казах за фалшивите паспорти и документи. Това ни трябва на този етап. Той ще очаква да се промъкнеш на планетата му, да кацнеш на място, където няма кой да те закачи и после да го нападнеш през нощта. Мисля, че ще е по-добре да влезеш гордо през парадната врата. Ще разкриеш самоличността си чак след като преминеш деветдесет процента от охраната му.
— Колко време ще отнеме това?
— Зависи — отговори Дядо Коледа. — На какво разстояние сме от Лилавия облак, Теразейн или Антарес III?
— Нямам представа — отвърна Найтхоук.
— Нито пък аз. Затова имаме навигационен компютър.
След минута корабът ги уведоми, че най-близката от трите планети, Лилавия облак, е на седемнадесет часа път.
— Поеми курс към Лилавия облак — каза възрастният мъж и си поръча още една бира.
— Там живее някой от твоите фалшификатори, така ли?
— Един от отговорниците по екипировката ми — поправи го Дядо Коледа с усмивка.
— Екипировка?
— Ще видиш — увери го Дядо Коледа.
Двадесет и трета глава
Лилавия облак не беше много известна планета, въпреки че официално бе в границите на Олигархията. Беше определена за селскостопанска планета още в началото на човешката експанзия и осигуряваше храна за петнадесет околни миньорски планети. Ала почвата не беше много богата на хранителни вещества и скоро планетата остана в сянката на други светове с далеч по-добри ресурси.
Лилавия облак бе изоставен и забравен за близо две хилядолетия. Тогава в една от планинските вериги бе открито злато. Не беше много и жилите скоро се изчерпаха, но вече бяха направени пет-шест търговски града. От тях все още съществуваха два. В единия пребиваваха работниците от големите корпорации, които бяха поели контрол над изоставената земя и отглеждаха устойчиви хибридни култури. Другият град играеше ролята на спирка за зареждане на гориво на път за Вътрешната граница.
Найтхоук насочи кораба си към Томахавката, вторият търговски град на Лилавия облак. След като кацнаха той и Дядо Коледа слязоха, минаха покрай една колона реклами и холографии на издирвани престъпници и се качиха на един въздушен автобус до града.
— Тук съм идвал — каза Дядо Коледа като наближиха един малък ресторант. — Готвят невероятно.
— Чудесно — кимна Найтхоук и двамата влязоха вътре. — Вече ми се повръща от менюто в кораба.
Възрастният мъж избра една маса и седна.
— Менюто е много добро. Проблемът е, че всичко е от соеви продукти. А тук можеш да хапнеш истинско месо — от мутирали бизони, които отглеждат на няколкостотин километра по на запад. Само да ги видиш тези добичета: кърваво червени и почти по три тона парчето. Много са вкусни.
— Как се казват? — попита Найтхоук.
— Червени бизони — отговори Дядо Коледа. — Вземи си филе. Разкошно ястие.
Поръчаха си и докато чакаха да им донесат храната, Найтхоук се обърна към Дядо Коледа:
— Къде се намира твоят човек?
— Малко по-нагоре по улицата.
— Сигурен ли си, че не се е преместил някъде?
— Разбира се, освен това той е тя.
— Как изобщо си я намерил на такава забутана планета? — попита Найтхоук.
— Срещнах едни колеги с по-достоверни документи от моите и ги попитах къде са им ги направили.
— Аз не бих се надявал да ми разкрият такъв източник.
— Имах партньор по това време. Един младеж, приличаше на теб. — Дядо Коледа се ухили. — Бих казал, че този от тях, който оцеля, доста охотно сподели информацията.
— А-ха, ясно — промърмори Найтхоук. В този момент храната пристигна. Той отряза малко парче месо, сдъвка го замислено и кимна одобрително.
— Както и да е — продължи Дядо Коледа, — дойдох тук, представих се като й върнах документите на убития крадец и й намекнах, че тъй като съм я лишил от няколко клиента, най-справедливо ще е да заема тяхното място. Проведохме кратки преговори и това е.
— Щом е толкова добра, защо имаш фалшификатори и на Теразейн и Антарес III?
— Невероятна пържола — Дядо Коледа си отряза парченце. — Никога не знаеш точно в кой момент ще оклепаш някоя самоличност или спешно ще ти притрябва друга, а не можеш да препускаш през половината галактика да си направиш нови документи. В цялата проклета галактика да има най-много десетина фалшификатори.
— Човек би помислил, че са повече — учуди се Найтхоук.
— Бяха повече.
— Какво им се случи?
— Хора като теб им се случиха — каза Дядо Коледа. — Конкуренцията в този бизнес е много голяма. Човек с твоите способности може да натрупа доста прилично състояние — един фалшификатор те наема да убиеш друг и така нататък. Всъщност много хора от твоето поприще са се занимавали точно с това.
След като приключиха с яденето, възрастният мъж се облегна назад:
— Е, не беше ли добро, както ти казах?
— Даже по-добро — отговори Найтхоук и избърса устата си с ръкав. — Никога няма да пропускам да се отбия тук, когато идвам в този край на Олигархията.
— Знаеш ли какво — каза Дядо Коледа, — преди да си тръгнем, ще купим двадесет-тридесет пържоли от червен бизон и ще ги сложим в корабната кухня.
— Звучи чудесно — съгласи се Найтхоук.
— Нека аз да платя — възрастният мъж натисна с палец един сензор. — Ти нямаш никакви сметки в
