Перфектен убиец

— Нямаш никаква работа! — избухна Динисен. — Ти нямаш и шест месеца, за Бога!

— Грешиш — каза Найтхоук студено. — Аз съм Перфектния убиец и съм бил вече стар, когато твоят пра-прадядо е нямал шест месеца.

Джеф прекъсна връзката.

— Е? — обърна се той към Дядо Коледа.

— Дразня ли те като те наричам „синко“? — попита възрастният мъж.

— Не. Но се дразня, когато той ме нарече така — спря и се усмихна неочаквано. — По дяволите, ядосва ме даже като ме нарича Джеферсън.

— Е, надявам се да си останал доволен от разговора си с него, защото ще ти струва скъпо.

— Пари?

— Всичко друго, но не и пари — отговори Дядо Коледа. — Обзалагам се, че вече се е свързал с Ернандес да го предупреди, че не спазваш правилата.

— Защо?

— Защото той и хората му са създали перфектната машина за убиване и изведнъж ти следваш своя собствена програма. Не знаят каква е тя, но ще предупредят човека, който те е наел. — Дядо Коледа се усмихна неочаквано. — А можеш да бъдеш сигурен, че той ще знае каква ти е програмата.

— Надявам се — каза Найтхоук. — Той е отговорен за всичко: за Трилейни, мен, Маркиза, Мелисанда, Малой, за всичко. Искам да го гледам в очите, когато го убивам.

— Охраната му е страшно добра — отбеляза Дядо Коледа. — Може да успееш да го зърнеш само за секунда.

— Това ще ми е достатъчно.

Двадесет и шеста глава

Продадоха кораба веднага щом стигнаха Вътрешната граница, след което поеха с нов кораб и с новите си самоличности право към Солио II.

— Знаеш ли — обади се Найтхоук, когато бяха на половин час път от Солио, — зная защо аз отивам там, но представа си нямам ти защо си тръгнал към Солио.

Дядо Коледа сви рамене.

— Защо не? На Солио има църкви, както на всяка друга планета.

— Освен това има и най-добрата охрана. Можем да ги заблудим за малко с всичките неща, които взехме от Лилавия облак, но най-накрая ще ни разкрият. Ако не преди да убия Ернандес, то след това. Така или иначе, всеки, който е бил забелязан с мен, ще се класира за едно от първите места в списъка на издирваните.

— Искаш ли да си тръгна? — попита Дядо Коледа.

— Не съм казал такова нещо — отвърна Найтхоук. — Попитах защо още не си си тръгнал?

Възрастният мъж се облегна на стола си, загледа се в тавана и въздъхна тежко.

— Мисля, че преди всичко от любопитство.

— Да видиш дали си бил прав, че Ернандес е наел Маркиза? — попита Найтхоук озадачен.

Дядо Коледа поклати глава.

— Не, за това съм сигурен. Ако не е точно така, тогава е нещо подобно. Тези типове обичат лъжите и хитростите, както ние с теб обичаме пържоли от червен бизон.

— Тогава какво ти е любопитно?

— Ти.

— Аз?

— Да — каза дядо Коледа. — Искам да видя наистина ли си толкова добър, колкото си мисля, че си.

— Това комплимент ли е?

— Зависи. Не мисля, че можеш да откраднеш момичето и да излетиш от планетата, но искам да видя докъде ще стигнеш в опита си.

— Пропусна това, че ще убивам Ернандес.

— Да, и това.

— Най-трудната част от задачата ще е да се добера до него — замисли се Найтхоук. — Щом го убия, всичко ще си дойде на мястото.

— Мислил ли си как ще стигнеш до него? — попита Дядо Коледа.

Найтхоук запали една малка, тънка пура.

— Не. Ще измисля някаква история, за да ме пуснат при него, предполагам.

— Едва ли си първият човек, който някога е искал да го убие — предположи Дядо Коледа. — Сигурно вече е чувал почти всички възможни истории — или той, или подчинените му.

— Е, ако стане напечено, просто ще застрелям всички по пътя си на влизане и на излизане — каза Найтхоук като сви рамене.

— Просто така? — попита възрастният мъж и щракна с пръсти.

— Защо не? Убих Маркиза, нали?

— А ако налетиш на някой по-добър?

— Ако някой е по-добър от Маркиза, няма да работи за жълти стотинки като охрана — отговори Найтхоук. — Вместо това ще се е установил някъде в Границата и ще владее десетина планети.

— Ами, помисли си: пистолетът, който носиш, няма заглушител. При първия изстрел ще дотърчат всички, които са били в радиус от половин километър.

— Ще има само един изстрел — отговори Найтхоук. — Повече не са ми нужни.

— Един, пет, десет — ще се вдигне шум.

— Ернандес носи лазерен пистолет. Преди моят да е гръмнал, ще взема неговото оръжие, а то е безшумно като се изключи тихото бръмчене. Ако никой не чуе втори изстрел, ще си помислят, че първият е бил нещо друго.

— Ти така се надяваш.

— Всъщност, не ми пука много-много. Ако работят за Ернандес или само докоснат моята Мелисанда, значи искам да ги убия.

— Е, аз, обаче, бих се чувствал много по-сигурен, ако имаше друг начин да влезеш при него, вместо някаква жалка история и желанието да застреляш всички, които ти се изпречат на пътя — каза Дядо Коледа.

— Само кажи и ще кацнем на първата планета, за да те оставя.

— Не желая да си отивам, синко — възрази възрастният мъж. — Просто искам да бъдеш малко по- внимателен и предпазлив, за да оцелееш.

Найтхоук погледна към Солио II — зелено-синя планета, която се въртеше на предния екран.

— Тя е там в момента — каза той. — Колкото по-бързо стигнем, толкова по-скоро ще сме отново заедно.

— Синко — въздъхна Дядо Коледа, — не ми е приятно все да ти го повтарям, но тя не иска да сте заедно.

Найтхоук направи гримаса.

— Ще поиска — каза твърдо той.

Двадесет и седма глава

Кацнаха на единствения космодрум на Солио II, на около петнадесет километра от главния град на планетата, който също се казваше Солио. За разлика от много планети в Границата, Солио II беше достатъчно голяма и гъсто населена планета, за да има митница. Найтхоук и Дядо Коледа бяха разпределени на различни гишета и документите им минаха на проверка.

— Моля, подайте паспорта си тук, сър — поръча митническият компютър.