Олигархията, а ако използваш тази от Границата, ще отнеме цяла вечност.
Компютърът разпозна отпечатъка му за по-малко от двадесет секунди и откри банковата му сметка на една близка планета.
— Сега какво ще правим? — попита Найтхоук, когато двамата станаха и тръгнаха към вратата.
— Сега ще отида при моята позната и ще се спазаря за всичко, което ни трябва — каза Дядо Коледа. — Може би е най-добре да не идваш с мен. Тъй като не те познава, би могла да не ни пусне да влезем.
— Няма проблем — съгласи се Найтхоук. Той се огледа, като излязоха от ресторанта. — Ще бъда в онзи бар отсреща.
— Добре — каза Дядо Коледа. — Ще се видим след двайсетина минути.
Найтхоук кимна и тръгна бавно към таверната. Вътре беше слабо осветено. Имаше колкото хора, толкова и извънземни. Той влезе, огледа се за свободна маса, видя една и тръгна към нея.
Седна, запали една малка, тънка пура и се огледа наоколо. Въпреки че беше в Олигархията, мястото бе примитивно дори за стандартите на Границата. Мебелите бяха от някакво местно твърдо дърво и не се носеха във въздуха, нито се нагаждаха спрямо тялото; всъщност единствената им функция беше просто да бъдат там. Въпреки че беше слабо, осветлението бе пряко: лампите не се нагаждаха да не дразнят зениците, а просто хвърляха мъждива светлина в помещението. Барът също беше направен от грубо дърво. Не блестеше, не искреше, нито пък светеше. В помещението липсваше и модерен компютър. Един дребен трикрак извънземен от планетата Моултой II ходеше от маса на маса, вземаше поръчки и сервираше питиета, докато барманът, който беше човек, правеше питиетата и пълнеше чекмеджето на касата с постоянно отегчено изражение.
Дребният моултоец дойде до Найтхоук и заговори в машинката за превод.
— С какво да ви бъда полезен, сър?
— Донеси ми една Прашна уличница.
— С удоволствие бих ви угодил, сър, но това е таверна, не бордей. Съжалявам, но не мога да ви предложа никаква проститутка.
— Така се казва питието.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Никога не съм го чувал.
— Сигурно можем да напишем цяла книга с неща, които никога не си чувал — каза Найтхоук. — Просто кажи на бармана какво искам. Той трябва да знае.
— Имате ли някакво друго предпочитание, в случай, че и той никога не е чувал за Прашна уличница?
— Направи каквото ти казах.
Моултоецът се поклони и отиде, клатушкайки се, до бара, където барманът кимна и започна да приготвя Прашната уличница. Когато я направи, моултоецът чинно я донесе на Найтхоук.
— Чувал е за такова питие, сър.
— Защо ли не съм изненадан? — каза Найтхоук саркастично.
— Нямам представа защо не сте изненадан — отговори моултоецът, — но ако трябваше да налучквам, щях да предположа, че хората обичат това питие.
Найтхоук го изгледа, без да отговори; най-накрая извънземният се почувства неловко и се заклатушка към друга маса да обслужи някакви лодинити.
Найтхоук отпи от питието си и реши, че барманът може и да е чувал някъде за Прашна уличница, но едва ли някога е приготвял това питие. В този момент влезе Дядо Коледа и дойде при него.
— Още ли работи?
— Казах ти, че всичко ще е наред — Дядо Коледа се отпусна уморено на стола.
— Е?
— Може да уреди онова, което искаме.
— Кога ще стане?
— Утре, ако ни устройва.
— Не е лошо.
— Само че има един малък проблем — въздъхна Дядо Коледа. — Ала не е нещо, с което не можем да се оправим през нощта или в краен случай до утре — побърза да добави той.
— Какво има?
— Тя работи с един компютърен специалист, който оправя финансовите преводи — каза възрастният мъж. — И този младеж твърди, че полицията следи всичките ми банкови сметки в Олигархията.
— Какво означава това?
— Означава, че всеки път, когато плащам, се включва сигнал в полицията и проследява на кого плащам.
— По дяволите, значи знаят, че си тук на Лилавия облак — извика Найтхоук. — Плати вечерята, помниш ли?
— Зная.
— Тогава какво ще правим?
— Ако видят, че просто съм платил вечерята и съм заредил корабния реактор, няма какво да ги отведе до приятелката ми, която определено не би се зарадвала, ако властите я навестят.
— Добре — каза Найтхоук, — каза, че можем да се справим с проблема. Как ще го направим?
— Отговорът е очевиден — усмихна се Дядо Коледа. — Ставаме и обираме две-три църквички.
— Аз не обирам църкви.
— Можеш да направиш изключение този път — каза Дядо Коледа. — Трябват ни пари, които полицията не може да проследи. Златото от Дарбар II ще го забележат лесно.
— Нищо нямаше да ни трябва, ако беше спрял Мелисанда — изръмжа Найтхоук.
— Безсмислено е да спорим за миналото, синко.
— Минало? — избухна Найтхоук. — Това беше вчера, за Бога! — Той гледаше възрастния мъж свирепо. — Не може да си спал при цялата шумотевица. Щом не си успял да я спреш, защо не ме събуди?
— Прав й път — каза Дядо Коледа. — Това момиче щеше да ти докара сигурна смърт.
— Това момиче е причината да сме тук сега и да се опитваме да си направим нова самоличност.
— Ами няма да получим нищо, докато не ограбим някоя църква — каза възрастният мъж навъсено.
— И какво ще стане, ако се съглася да ограбим някоя църква? — попита Найтхоук. — Как ще платиш на твоята фалшификаторка, в свещи ли?
— Разбира се, че не. Първо ще трябва да отидем в склад за крадени вещи.
— Жената, която обичам, препуска към Солио, а ти ме караш да ходя да ограбвам църкви и да посещавам складове за крадени вещи? — ядоса се Найтхоук.
— Ти знаеш ли някакъв по-бърз начин? — каза Дядо Коледа враждебно.
— По дяволите, да! — извика рязко Найтхоук.
Той извади пистолета си, насочи го към един мъж, който стоеше с трима приятели на бара и го застреля в тила. Още преди тялото да падне на земята всички се бяха навели да се прикрият.
— Полудя ли? — изкрещя дядо Коледа.
— Имаше награда за този човек, жив или мъртъв — отговори Найтхоук. — Видях лицето му на един от плакатите на космодрума.
Той стана и погледна тримата приятели на убития.
— И за трима ви има обявени награди — отсече той. — Но не ме интересувате. За приятеля ви ще взема, колкото пари ми трябват. Ако искате да живеете, хвърлете оръжията и излезте оттук.
— Кой, по дяволите, си ти? — попита един от мъжете.
— Човекът, който ви предлага да живеете.
— Така ли? Виж какво мисля аз за твоето предложение!
Мъжът посегна за пистолета си. Найтхоук изстреля един куршум между очите му, след което се наведе и се завъртя към другите двама. И двамата бяха посегнали за оръжията си. Найтхоук застреля този, който вече държеше пистолета си, след което изчака другият да извади неговия и го уби.
