Прераждането на убиеца

— И той ли беше болен?

Игън поклати отрицателно глава.

— Не, той беше съвършено копие на 23-годишния Джеферсън Найтхоук, притежаващ всички негови физически качества. Но тъй като нямахме много време за усъвършенстването му, ние го пратихме на тази мисия само два месеца след неговата поява на бял свят. Той се оказа перфектна машина за убиване, но това беше и единственото му умение. В емоционално отношение имаше едва двумесечен опит. Това му попречи да преодолее изпитанията, с които се сблъска. Накрая падна убит, опитвайки се да спаси една жена със съмнителна репутация и напълно лишена от чувство за вярност.

— Давайте по-накратко — прекъсна го Найтхоук.

— С две думи, правителството не можа да овладее инфлацията. Освен това полковник Джеймс Ернандес — човекът, който финансира създаването на клонинга, отказа да изплати останалата част от уговорената сума, изтъквайки причини, които аз категорично отказвам да приема. Повечето от получените вече пари бяха употребени да се произведе клонинга. А очакваната печалба така и не беше реализирана. — Той замълча. — Учените са само на крачка от откриването на лек срещу аплазията, но въпреки това ще минат поне две-три години до окончателното му създаване. Сега отново сме изправени пред стария проблем — лихвите върху основния капитал на Найтхоук не са достатъчни, за да покрият таксите за престоя му в нашето лечебно заведение.

— Ако се опитвате да ми кажете, че съм поредният клонинг, не сте избрали подходящото време за такива безвкусни шеги — каза рязко Найтхоук. — Помня и най-дребните детайли от своето минало — всичко, което съм сторил, всеки убит от мен човек, всяка жена, с която съм бил.

— Това ни е известно — отвърна Игън. — Тъй като първият клонинг успя да изпълни поставената му задача преди да загине така нелепо, във фирмата на господин Динисен заваляха нови поръчки. Той внимателно ги прегледа и се спря на най-изгодната. Водени от горчивия си опит с първия клонинг, този път преценихме, че не можем да създадем още един физически съвършен, но емоционално непълноценен индивид за толкова отговорна поръчка. Ето защо наехме някои от най-способните професионалисти в областта на генетиката и най-после успяхме да постигнем безупречния клонинг — вас — който притежава всички или поне почти всички спомени на първообраза.

— Не мога да повярвам! — възкликна Найтхоук.

— Честно казано, не съм се и надявал — отвърна Игън, изучавайки внимателно изражението на Найтхоук. — Смятате ли, че ще имате сили да се изправите?

Найтхоук стъпи на пода, но внезапно обзелата го немощ го принуди да се вкопчи в ръба на масата.

— Какво става с мен?

— Нищо обезпокоително — отвърна Игън. — Просто вашите мускули никога досега не са били привеждани в движение. Възможно е да изпитате и леко главозамайване. — Той изчака, докато Найтхоук се закрепи на крака и вече можеше да стои прав без помощта на масата. — Можете ли да вървите?

— Поне мисля, че бих могъл.

— Тогава ме последвайте, моля — каза Игън, а Динисен и Найтхоук тръгнаха подире му.

Когато излязоха от помещението, се озоваха в слабо осветен коридор с подвижна пътека по средата. След като отминаха няколко врати, пътеката ги отведе до пункт за проверка. Тримата спряха, докато уредът сканира идентификационната карта и ретината на Игън. После пътечката отново се задвижи и спря чак при следващия контролен пункт, на около петдесетина метра от първия.

След близо двеста метра коридорът се раздели на две и Игън избра подвижната пътека, която водеше надясно. Сега вратите от двете им страни започнаха да се появяват все по-често, а заедно с тях се увеличиха и местата за проверка. Най-сетне спряха пред една врата, която по нищо не се отличаваше от останалите.

— Тук е — рече Игън, изчаквайки скенерът над вратата да установи неговата самоличност по ретината на окото и отпечатъка от дланта.

Накрая вратата се плъзна безшумно встрани, а зад нея се откри овално помещение с няколко камери, вградени в стените.

— Камера 10547 — нареди Игън и двуметровият саркофаг бавно се подаде от стената. Под полупрозрачния капак се различаваха очертанията на човешко тяло.

— Ето истинският Джеферсън Найтхоук — Игън докосна контролния панел. Капакът стана напълно прозрачен.

Найтхоук впери очи в камерата и зърна някакъв съсухрен човек, чиято плът беше ужасяващо обезобразена от опустошителната кожна болест. На места изпод месото се подаваха оголените бели кости на черепа. Кокалчетата на ръцете бяха разкъсали кожата върху тях, Дори плътта, която все още стоеше незасегната, имаше нездрав синкав вид.

— Точно така си го спомням — каза накрая клонингът и се извърна.

— Представям си какъв шок е това за вас — рече съчувствено Игън.

Найтхоук допря длан до челото си.

— Но това тук са си моите спомени. Убеден съм, че е така. Те са истински!

— Праз сте, че са истински, но не са ваши — намеси се Динисен. — Зная, че е трудно да го приемете, но вие се родихте едва днес. — Той помълча малко, докато Найтхоук свикне с тази мисъл, после продължи: — Тялото ви е на трийсет и осемгодишен човек и в него не съществува и следа от болестта, която ви доведе тук.

— Почти няма следа — поправи го Игън. — Найтхоук е предразположен към това заболяване, но засега то е в латентен стадий.

— Нищо ми нямаше, докато не навърших петдесет — промърмори Найтхоук. — Защо тогава заразата е в мен цели десет години по-рано?

Игън сви рамене.

— Вие сте генетично предразположен към тази болест. Тъй като успяхме да се снабдим с кръв и плът, взети преди истинският Найтхоук да се разболее от аплазия, първият клонинг беше напълно здрав. Използвахме същия материал, за да създадем и вас, но вие сте почти двойно по-възрастен от предшественика си. Ето защо болестта постепенно започва да се развива във вашия организъм. Най- вероятно това се дължи на лабораторния процес, чрез който ускорихме вашето съзряване. — Той направи пауза. — Следва да добавя, че сега, когато сте вече жив, ще стареете с нормални темпове.

— Значи предишният клонинг изобщо не е страдал от тази болест?

— Не, но той загина твърде млад — отговори Игън. — Ако беше останал жив, рано или късно щеше да я развие. Като се има предвид вашия генетичен строеж и имунната ви система, това изглежда е неизбежно.

— Ясно — отсече Найтхоук. — Защо тогава съм на възраст около четиридесетте? Аз… Той… е на шейсет и една.

— Способни сме да ви създадем на каквато поискаме възраст — отвърна Игън. — Затова решихме да изберем момента, когато сте на върха на силите си.

— На двайсет и три бях много по-силен и бърз.

— И изцяло зависим от действието на хормоните — допълни Динисен. — Миналия път се убедихме колко опасно може да е това. На нас ни трябва Перфектния убиец, а не някакъв пощурял Хормончо.

— Добре тогава — каза Найтхоук. — Да приключваме с този разговор. Какво ще стане с мен, след като осигуря необходимите средства за поддържането на неговия живот?

— Ще приемете нова самоличност. Налага се да го направим, за да гарантираме сигурността на истинския Найтхоук и правата му върху неговото състояние. Това ще ви осигури дълъг и благополучен живот. Едва ли някой ще ви познае, тъй като той не се е появявал повече от век.

— Ами моята болест?

— Ако учените успеят да спасят него, вие също ще получите изцеление — каза Игън.

— А вие имате всички необходими качества, за да спечелите достатъчно пари, необходими за лечението и на двама ви — добави Динисен.

— Колко ще струва то?